Graffiti: From Sub-culture to Cultural Policies and Industries

Abstract: In the last couple of decades graffiti and street art become more and more incorporated in advertisement and urban planning and cultural policies, in Bulgaria and worldwide. The article follows the changing role of graffiti in Sofia and Stara Zagora, drawing on interviews with local graffiti writers, and puts the development of Bulgarian graffiti in the context of a global trend of incorporating transgressive graffiti sub-culture into the cultural mainstream.

Keywords: graffiti, Bulgarian graffiti, Bulgarian street art, Bulgarian urban art

Графитите като част от културния облик на града

В коритото на Перловска река графити райтъри[1] и артисти рисуват по бетона, покрит със сива боя, за да бъдат заличени графитите от миналогодишния фестивал. Няколко десетки метра от коритото са покрити с пясък, върху който са разпънати шезлонги, а в тропически бар със сламен покрив усмихнати момичета раздават безплатно новата напитка на Данон, върху която в графити стил е написано ДЗП (Данон за пиене). Под моста диджей пуска електронна музика и огромните колони правят събитието да изглежда като голямо парти. Полицаят, изпратен от районното, за да охранява събитието, се бори с ужасната жега под шатрата горе на моста и пийва ДЗП. За да се стигне до коритото е монтирано желязно стълбище, а районът е бил обезпаразитен, дератизиран и изчистен от растителност от общината. Това е второто издание на фестивала Urban Creatures[2] (Градски твари, както са го превели организаторите), организиран съвместно от Urban Art foundation и Район Подуяне, проведен на 14-ти и 15-ти юли, 2012г.

Illustration 1: Фестивал Urban Creatures 14-15 юли, 2012г., Перловска река, София. http://urbancreatures.bg/wp-

Illustration 2: Bozko, фестивал Urban Creatures, 14-15 юли, Перловска река, София http://urbancreatures.bg/wp-

В основния периметър на фестивала рисуват артистите, поканени от организаторите – утвърдени имена в стрийт арт, изобразителното и пластично изкуство, и тези, които са селектирани за участие след като са пратили скици на организаторите. За тях са осигурени спрейове и бои. По-нататък, където коритото е обрасло с храсти, рисуват начинаещи графити райтъри, които не са сред избраните, но им е позволено да се изявят. Те, обаче, трябва да си осигурят сами материалите. Като питам едно от момчетата в този втори периметър дали и как вижда графитите като бъдеща професия, като нещо, от което да си изкарва хляба, той ми отвръща: „Ако искаш да знаеш как се правят пари от графити, питай Настера.“[3]

Настера вече има няколко самостоятелни изложби като графити артист, с които пътува и извън България, канили са го да рисува от общини, фестивали и в частни домове. Той е, може би, най-известният стрийт артист в София, но не е единствен. Само през 2012 година е имало поне десетина графити фестивала в София и други градове в страната. Отделно от тях, различни събития в градска среда канят графити артисти, които да демонстрират своето изкуство – например, на ул.“Пиротска“ като част от фестивала „София диша“ няколко младежи рисуват със спрейове върху опънато между два стълба найлоново фолио. Българската част от кампанията на водка „Абсолют“ - „Абсолют Бланк“, включва графити артистите от студио Four Plus, а многобройни други компании използват графити в рекламните си кампании.

Illustration 3: Реклама на училища за езици "Аво-Бел", бул. Дондуков, София, снимка: Цветелина Христова

„Графити“ в литературата се използва за всякакви надписи или графични знаци върху сгради – от графитите в Помпей, запазени след изригването на Везувий през 1в.пр.Хр., през политическите съвременни графити, през надписи в обществени тоалетни до хип-хоп графити. Графитите като градска субкултура, обаче, се формират от хип-хоп графитите и практиките, които ги наследяват – стрийт и ърбан арт, и затова тук ще се спра на тях. Макар и други субкултурни групи да пишат по сгради и обществени места, например, футболните агитки, при тях липсва специфичен стил и разнообразие на техники (стенсили (графити, правени с шаблон), стикери и постери (малки и големи предварително подготвени на лист графити, които се разлепват на различни места), тагове (подписи) и други). Липсва и специализацията в правенето на графити – райтърите, хората, които отделят голяма част от времето и ресурсите си за правене на графити, са свързани с хип-хоп културата.

В по-общ план, графитите са свързани с градската и улична субкултура и с общуването и практиките, които се създават и развиват сред младежките групи докато те си прекарват времето, усвоявайки градската среда, затова и често се свързват и със скейтърите и байкърите. Като световен феномен, те съществуват като част от от хип-хоп субкултурата и се разпространяват едновременно с нея (Neelon). В разпространението на хип-хопа и на графитите голяма роля играят електронните медии и навсякъде по света графитите, както и хип-хоп субкултурата, следват общ модел, съставен от един и същи елементи. Тези елементи включват музика, брейкдансинг, стил на обличане, различните техники при правене на графити, както и специфичен жаргон, който е интернационален и съставен изключително от английски думи. Макар да се говори за младежка субкултура, графитите не са практика, която се ограничава единствено до тийнейджърите, днес голяма част от известните райтъри в България, а и по света, са в своите 30-40 години.

Наблюденията върху сегашното състояние на графити сцената в България се основават върху интервюта с четирима от известните български райтъри, които живеят и работят в София, един бивш райтър от Стара Загора, организаторите на фестивала Urban Creatures – председателят на Urban Art Foundation и служител от отдел „Култура“ към Община Подуяне, както и с няколко от начинаещите райтъри, които рисуват извън основния периметър на фестивала. Интервютата са проведени в периода юли – октомври 2012г. като част от проекта „Нови културни индустрии“ на Магистърска програма „Културна антропология“ към Софийски университет. Основният фокус при подбора на респонденти и при последващия анализ беше взаимодействието между райтъри, институции и бизнес компании и това изключва една голяма част от райтърите, най-вече тийнейджърите. Макар и да не са в същата степен видими инициатори на промяната в ролята на графитите в съвременната градска култура, каквито са известните райтъри, те влагат същите усилия и ресурси в графитите, които правят, и имат значителна роля в поддържането, функционирането и развитието на тази субкултура. Един по-детайлен анализ на графити субкултурата в България трябва да вземе предвид и тяхната роля в нейното развитие.

Тук ще разгледам процесите на преосмисляне на графитите в България (основно в София) като практика в градска среда и прехода им все по-открита и не-трансгресивна роля, актьорите, които се включват в този процес на трансформация и паралелите с развитието на графитите на запад. Ще разгледам отделно връзките с институции и връзките с бизнеса, макар че те често се преплитат.

Начало и развитие на световната графити сцена

Графитите се зараждат като градска практика в Америка в края на 60-те години. Тя набира популярност благодарение на статия за райтъра Taki 183, публикувана в New York Times през лятото на 1971г“[4]. Това е псевдонимът на младеж от гръцки произход, който, благодарение на работата си като куриер, успява за кратко време да сложи подписа си из цял Ню Йорк. Той бързо набира последователи, които следват неговия модел , измислят си прякори и се подписват с тях по сгради и обществени места. Това е и прототипът на графити таговете – подпис с прякора (ник) на райтъра. От началото на 80-те години графитите се превръщат в част от хип-хоп субкултурата, в която графитите се определят като един от четирите й стълба (заедно с диджействането, рапирирането и брейкдансинга (Neelon) )[5] и се обвързват по-силно с младежката субкултура на афро-американските общности. От 90-те години, като част от процеса на разпростиране на влиянието на графити културата, се заражда стрийт арт, който борави с повече техники, за разлика от традиционните хип-хоп графити, които са предимно тагове[6]. От този период датира и обвързването на графитите с поп-културата и рекламата.[7]

Графитите, които се пишат нерегламентирано върху обществени и частни сгради, влакове и други публични места бързо влизат в конфликт с местните и национални политики за градоустройство и облагородяване на градското пространство. И до днес те са криминализирани в много страни по света, като в различните страни наказанията за нелегалните графити са различни. През 80-те години в САЩ стартират различни анти-графити кампании на местно ниво. Едно от най-интересните решения, което значително повлиява развитието на графитите и стрийт арт, е практиката за привличане на графити райтъри в борбата с нелегалите[8]. Тя датира от 80-те години, когато във Филаделфия местните власти предприемат радикално нов подход в борбата срещу графитите и стартират програма за фрески на известни личности и местни ролеви модели върху стени на обществени сгради[9]. Важен момент в подобни съвместни проекти на местните власти и райтърите е това, че те имат за цел, на първо място официализиране на определена естетика и асоцииирането на властта с младежките култури като вид самореклама, но също и обособяването на места за графити. Това обособяване на места служи за превенция на нелегални графити като въвлича младежите в идеята за естетическо облагородяване на градската среда и им създава модел за подражание, който е обществено приемлив – т.е. да пишат върху определени от общината стени, да правят рисунки, а не просто тагове. В този обществено приемлив облик и функция на превантивна мярка срещу нелегалните тагове графитите намират ново място и нова роля в градското пространство.

С популяризирането на графитите се активизират и връзките им с бизнеса и рекламата. На първо място, графити спрейовете са една нова ниша в индустрията, създадена заради и със съдействието на самите райтъри, които участват в разработването на нови типове аерозоли подходящи за графити. Аерозоли съществуват и преди тях, но днес има компании като немската Montana, американската Krylon, испанската Kobra, които произвеждат серии спрейове, специално разработени за графити, които имат по-добро покритие и изсъхват по-бързо.

Друг пример за сътрудничество са рекламата и графичния дизайн. Графитите се разпознават като успешна техника за реклама първоначално от компании за стрийтуеар и ърбануеар[10]. Концепцията за стил на облеклото в тези компании се гради върху същата субкултура, от която излизат графитите, и още в началото на 2000-тa компании като Boxfresh започват да използват техниките на нелегалните графити, за да се промотират сред своите потенциални клиенти. Кампанията, в която привличат и известния със стикерите си Solo One, върви под слогана We are you (ние сме ти), взаимстван от партизаните-запатиста[11]. Сливането между нелегални графити и реклама води и до Guerilla marketing, при която се използва стрийт арт, рисунки върху сгради, улици и необичайни инсталации за реклама. Тези реклами се правят нерегламентирано и могат да бъдат санкционирани, какъвто е случаят с незаконната кампания Love, Peace, Linux на IMB през 2001г.[12] Привличането на графити райтъри за рекламни кампании се превръща в част от маркетинговата стратегия на големи марки за стрийтуеар и част от методите им за навлизане на нови пазари. Райтъри като Кийт Херинг внасят графити визията в рекламата и днес графичният дизайн заимства голяма част от техниките на стрийт арт и е поле за изява на много райтъри.

Самите райтъри играят съзнателна роля в пренасянето на графити субкултурата от една страна в друга като пътуват, следят работата на други райтъри в чужбина, създават връзки и разчитат на контакти помежду си, когато отиват на ново място, за да правят нелегали. Те се свързват едни с други чрез общи познати, през интернет форуми за графити или се намират в местните магазини за спрейове. Учудващо, въпреки че активно използват интернет, контактът през познати и познати и на познати остава предпочитаният начин за връзка. Райтърите говорят за графити общество и това се дължи на факта, че познават и следят работата един на друг, поддържат контакти и един райтър от чужбина може да разчита за съдействие от местните райтъри ако реши да „драска“ там.

Българската графити сцена

Хип-хоп графитите навлизат в България през средата на 90-те години, през MTV и видеоклипове на касети, след като имат вече около 30-тина години история в Америка и Западна Европа. В началото райтърите са малко и правят само нелегали, учат се от списания, които си поръчват от чужбина и за да влезеш в контакт с майсторите трябва да се докажеш и да бъдеш препоръчан. В тези първи години графити сцената в България е концентрирана в няколко града – София, Търговище, Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив. Най-вероятно графити в България е имало и преди зараждането на местна графити сцена, правени от райтъри, които са идвали тук по морето, където по думите на Вихрен[13] има най-много чужди графити. Първият графит в метрото на София също е правен от чужди райтъри от Гърция, но и с участието на българин, вече на един по-късен етап, когато местните райтъри са повече, има спрейове и по-интензивен контакт с чужди райтъри, а местните графитите са по-развити. Графитите въплъщават в пълна степен идеята за културен поток и местните вариации се градят върху комбинация от взаимстване от известни образци и създаване на оригинален стил[14]. Началото на българските графити не се формира толкова от оставените от чужди райтъри графити, колкото от влиянието на изображенията в различни медии – списания, телевизия, видео и интернет.

В България графитите се развиват при една доста по-различна ситуация от тези на Запад. Те вече са популярни както като трансгресивна практика, така и като стрийт арт и в рекламата. Електронните медии спомагат за по-лесното им разпространяване и тяхната по-голяма видимост. Райтърите в България активно използват интернет, както за да намират снимки на графити, така и за да се свързват с райтърите навън и да се промотират на световната графити сцена. Първият уебсайт, с контакти за връзка, е на местно крю[15] от Търговище. Чрез сайта с тях се свързват за легални поръчки, първоначално в дискотеки, магазини и офиси. През това време те правят и нелегали и се случва да ги арестуват, но, поради липсата на специално анти-графити законодателство и мерки в България, рискът не е толкова голям, колкото на Запад. Тук графитите се наказват като дребно хулиганство. В някакъв смисъл, България е „рай за графитите“, не само заради липсата на строги и насочени срещу графитите политики на местните общини, но и заради това, че графитите не се трият с години. Дори по влаковете, където в други страни реакцията е светкавична – вагоните се спират и не се връщат в движение преди да бъдат изчистени, тук се почистват само платките със серийните номера, защото почистването на цели вагони изисква много средства. „Чужденците, които идват тук и правят, след три-четири години като се върнат, не могат да вземат решение какво се случва, защото си виждат нещата още да вървят.“[16], казва Вихрен и се смее. Графити на чужди и местни райтъри остават неизтрити с години. Един от най-старите, на холандеца Nash, още може да се види на гърба на „Театър София“. От друга страна, обаче, липсата на регламентираност по отношение на графитите води до това, че позволените от общината места за графити не са официално посочени с общинска наредба и рискът за райтърите от конфликт с полицията остава, дори да пишат там.

Illustration  SEQ "Illustration" \*Arabic 4: Графити на Nash на гърба на театър "София", снимка: Цветелина Христова

Графитите в местните културни политики

Първоначално легалните графити се правят по частни домове и заведения, но скоро започват да се инициират съвместни проекти и с общини. Първият подобен случай е изрисуването на спирка „Графити“ на НДК като част от предизборната кампания на кмета Стефан Софиянски през 2003 г[17]. За този проект неговите пиари се свързват с крюто от Търговище през техния сайт, който все още е единственият сайт на български райтъри с контакти. Идеята на това сътрудничество е да бъдат спечелени младите избиратели в София. Графитите често се използват като средство за апелиране към младите, било избиратели, било консуматори, и се универсиализират като знак за младежка култура.

Връзките и комуникацията с местните власти в България се инициират до голяма степен от райтърите в желанието им да излезят от нелегалност и да се заявят като артисти така, както са го направили райтърите на Запад. Преломният момент идва посредством контактите  с чужбина. Благодарение на тях, местните райтъри променят начина, по който осъзнават себе си и това, което правят, и започват да се мислят като „лицето на графитите в България“. Това ги кара да инициират колаборации с местните власти по начина, по който те се случват в други страни. Пример за това са графити фестивалите и състезания, които от 2002-2003г. се провеждат в различни градове на страната. От 2003г. датира Спрайт Графити Фест, който до 2012г. традиционно се провежда по загражденията около рушащия се паметник „1300 години България“ пред НДК. Долу-горе по същото време се прави графити контест (състезание) и в Търговище, като тези събития се провеждат с разрешението на местните общини и финансиране от международни компании. След влизането на България в ЕС фестивалите могат да се финансират и по различни европейски програми, но, като цяло, инициативата остава на райтърите, които намират финансиране от производители на спрейове и компании, свързани с графити субкултурата.

Впоследствие, в тази интеракция между институции и райтъри се включват и други актьори. Фестивалът Urban Creatures, например, се случва благодарение на посредничеството на Г., който се занимава със спортен мениджмънт и мениджмънт на събития. Той активно промотира известните местни райтъри и, като член от Обществения съвет към Община Подуяне, е изиграл важна роля за инициирането и организирането на фестивала. Пак от него и от участници във фестивала в Перловска река е основана и Urban Art Foundation[18], като основната им мотивация е, че институционализирането по този начин ги прави по-независими и им придава авторитет, както и че така по-лесно могат да кандидатстват по различни проекти. Бъдещите им планове включват фестивали с международно участие и галерия за графити на открито в подлеза на бул. Мадрид до гара „Подуяне“, която, обаче, заради бюрократични пречки засега няма да се осъществи[19].

Местните общини канят райтъри да рисуват по стените на обществени сгради и това е част от начините за въвеждане на стрийт арт като стандарт– по-артистичната и обществено приемлива форма на графити. В Стара Загора общината, в партньорство със сдружение „Различният поглед“ е предоставила за графити фасадната стена на градската библиотека и подлеза пред нея. Райтърите са предварително избрани и са представили идеите си преди да рисуват. Подобна идея имат и в Район Подуяне, която успешно се опитва да инкорпорира графитите в културния облик на района. Местата, определени за графити по този начин, обаче, не предполагат след това върху тях да се правят нови графити, по-скоро служат за превенция на бъдещи тагове и разкрасяват обществените сгради. Подобна функция, според служители на Аво Бел, имат и рекламните графити върху сградата на техния клон на бул. Дондуков. Превантивната роля на графитите се изразява и в използването им в програми за младежи с противообществено поведение, като предстоящият проект Базите, разработван съвместно с Район Подуяне и фондация „Цветан Цанов“[20], в който се предвижда създаването на центрове за творчески занимания, професионална ориентация и подкрепа на младежи, склонни към агресия, както и в програми за арт-терапия[21]. Целите на фестивала Urban Creatures, описани в подадения от отдел „Култура“ към Район Подуяне проект говорят за регулиращата и превантивна роля на графите в политиките на общината – „стимулиране към творческа дейност, а не вандализъм; креативно използване на съществуващото градско пространство и предоставяне на младите хора на възможност за творческа изява“[22].

Illustration 5: Плакат за фестивала Urban  Creatures 2012 със списък на гостите - известни райтърии артисти, огранизаторите и спонсорите.

В София има няколко места, които, след консултации с райтъри, са определени като зони, позволени за графити, където може свободно да се пише, но, както беше споменато и преди, липсва официална наредба за това и споразумяването за тях е устно. Такива са: коритото на Перловска река след „Била“ по бул. Сливница, подлезът на бул. Гоце Делчев, бившият платен паркинг до МакДоналдс, срещу ЦУМ (с голяма реклама на близалки „Чупа-Чупс“) и, до скоро, загражденията около паметника „1300 години България“ до НДК. В столицата няма особено райониране по отношение на графитите, но, като цяло, предпочитани места са изоставени строежи и подлези, където има по-малка вероятност за залавяне от полицията и санкции. По подобие на практиките в чужбина, местните власти търсят съдействието на самите райтъри за превенция на нежелани графити, макар че не винаги осъществяват намеренията си за сътрудничество. Преди няколко години с Вихрен, чрез общи познати, се свързали от ръководството на Столичен градски транспорт за съвет как да се справят с графитите по превозните си средства. Той ги посъветвал да предоставят възможност на райтърите да изрисуват няколко автобуса и те се съгласили, като казали, че старите автобуси „Икарус“ с хармоника до няколко месеца ще бъдат извадени от употреба и ще може да се рисува по тях. Само че те все още са в движение и не са изрисувани.

Друг един аспект на интеракцията между институции и райтъри в местен мащаб се изразява в желанието на общините да се идентифицират със западната градска култура, в която стрийт арт играе значима роля в изграждането на образа на града като красиво, закачливо и шарено място за живот, което позволява на индивида определена степен на самоизява. Много скорошен пример за това би била кампанията на Столична община, свързана с кандидатурата на София за европейска столица на културата. В рамките й се инициират и получават подкрепа много от тазгодишните стрийт арт и графити събития в града. Самите райтъри, участващи в подобни проекти, също виждат ролята си като облагородители на градското пространство и считат, че стрийт арт води до промяна на „ориенталското“ мислене на хората. Промяната в мисленето и превъзпитанието на естетическия вкус на минувачите се изтъкнаха от райтърите в София като основна социална функция на стрийт арт, защото хубавите графити карат хората да се чувстват добре[23].

Графитите като културна индустрия

Трудно е да се постави ясна граница между връзките на графитите с институциите и връзките им с комерсиални практики, още Спрайт Графити фест и другите фестивали, които се организират в различни градове, са примери за тристранно сътрудничество между райтъри, местни общини и международни компании. Един от типовете взаимодействие между райтъри и различни компании е ролята им на потребители на продукти, свързани с графитите. В много случаи райтърите сами инициират връзките с чужди компании. За някои от тях, работата като вносители и дистрибутори на спрейове е един от вариантите за професия, свързана с тяхното хоби, а и те са естественият избор на компаниите производители. На местна, българска почва, пример за подобно сътрудничество е Стара Загора, където, преди откриването на магазин „На тъмно“,[24] местните райтъри са се договорили с собственичката на железария, възрастна дама („баба“ по техните спомени) да внася посочени от тях марки спрейове за графити[25]. Един от интервюираните, Ч., от години е вносител на спрейове, първо на Montana, а сега подготвя откриването на нов магазин за спрейове на Kobra, в което му помага вносител на марката за Гърция, също райтър.

Включването на графитите в рекламата започва също по време на пика на българските графити от 2002-2003г. Guerilla marketing кампании се правят и у нас, и след като България вече се е появила на международния пазар и на международната графити карта, нещата се случват значително по-ускорено – през 2003г. театралното представление „Кислород“ на Галин Стоев се рекламира със стенсили върху тротоари и сгради, а в последните години навсякъде могат да се видят стенсили на фирмата за шофьорски курсове y-maria.com/eu.

През 2006г. М-тел лансира кампанията за нова мобилна услуга Loop, насочена към потребители до 26 години, която изградена върху графити стилистика и с фокус върху младежката ърбан култура. Тя, за разлика от кампанията на Данон за ДЗП, не наема местни графити райтъри, а работи с чужда рекламна агенция, която да създаде графичния образ на логото и кампанията. Данон, от своя страна, макар че използват местни райтъри, не се асоциират с имената им, а са включили създаването на ДЗП крю в кампанията си. Местните райтъри гледат на подобни връзки с бизнеса като на потенциални възможности за печалба, но и с известен скептицизъм, защото компаниите не им дават възможност сами да определят визията на кампанията. В този аспект те правят съпоставка с начина, по който графитите се използват в чужбина и от международните компании. Там личният стил и никът на автора са капитал, който се използва активно, като някои от тях привличат местни райтъри в рекламите си като част от стратегията си за навлизане на нови пазари. Така се случва и с големи компании, които навлизат в България – Адидас, Pyromaniac и други. Pyromaniac канят за си колекцията си за 2012г. райтърите от Студио Four Plus, които разработват визуалната концепция за мотивите върху дрехите[26]. Между подхода на местния бизнес и на международните компании се откроява разликата, че големите интернационални компании, свързани с ърбан и стрийтуеър, разпознават графитите като елемент на младежка субкултура, в която не само графичното оформление, но и концепцията, и личността на райтъра имат значение.

Illustration 6: ДЗП крю на фестивала Urban Creatures, 14-15 юли, Перловска река, София, http://urbancreatures.bg/gallery/

В българската действителност райтърите често са търсени като художници, без да се отдава значение на стила и тематиката на творбите. Така например, отделно от графити изпълненията им, те правят по поръчка и различни рисунки върху сгради и в частни домове или клубове, сред които има и доста не-графити издържани, например, ловни сцени за частен дом[27]. Много от райтърите в България имат образование в областта на изобразителните и визуални изкуства и паралелно с графитите се занимават и с друг вид графични изображения – илюстрации, графичен дизайн, изобразително и пластично изкуство, и графитите са само един от стиловете и техниките, които използват. Студио Four Plus[28], например, е студио за графичен дизайн, основано от старозагорското крю Four Plus през 2008г., което заимства името от тяхното амплоа като графити райтъри. Днес те съвместяват изявите си като райтъри в акции на международни компании в България и навън с поръчки за реклама и дизайн, в които графитите нямат място.

В последните десетилетия на графитите се гледа като на изкуство. В различни галерии - „1908“, „Райко Алексиев“, „СБХ“ и други, се правят графити изложби, в местната кампания на Абсолют Бланк, в която традиционно се канят за участие известни артисти, сред избраните са Студио Four Plus и Trash Lovers[29]. В разговор със служители от отдел „Култура“ на община Подуяне, райтърите бяха наричани многократно „художници“, а графитите в Перловска река - „картини“. Така графитите са раздвоени между вандализма на нелегалите и изкуството на легалите. Днес, оценката на самите графити райтъри за стойността на графитите съвпада в голяма степен с тази на представителите на институции, рекламата и бизнеса. Те се оценяват според естетическата стойност и таговете стоят по-долу от рисунките. Няколко от райтърите, отделно един от друг, определиха таговете и нелегалите като „драсканици“, макар че много от тях за започнали с тях и някои продължават да ги правят „заради тръпката“, но целта е да покажеш майсторството си и своите умения, а това не се постига лесно, ако имаш най-много половин час, за да нарисуваш нещо, докато се криеш да не те хванат. Целта е „да те забележат“ и зад това се крие както желанието за художествено признание, така и реалната възможност графитите да се превърнат в професия и източник на доходи, възможност, която е видна не само в лицето на Настера, но и в това на легендарния Банкси, например.

Съвместяването на легали и нелегали често от един и същи райтър или крю (група, която заедно прави графити) означава, че те, от една страна, опитват да се представят пред възможно най-голям кръг хора, включително в Интернет, където имат собствени страници и където човек може да се свърже с тях и да поръча рисунка (включително за частния си дом), докато, от друга, пазят в анонимност идентичността си в нелегалните си произведения. Никът, който райтърите използват в таговете си и който някога е трябвало да бъде разпознаваем само от посветените – той, така или иначе трудно се разчита, ако човек не е свикнал с графити стила и специфичните и идолектични шрифтове - е вече бранд, с който артистът се представя пред по-широката публика, както и пред евентуални партньори и клиенти – под никовете на отделните райтъри и крюта може да намерите техните страници с добре изработени портфолиа.

Един от основните резултати от развитието на графитите в световен и местен мащаб е превръщането им в продукт – продукт на изкуството и пазарен продукт, което води до различното им осмисляне и битуване в градското пространство и тяхното нормализиране като част от естетическата визия за градско пространство. Като продукт, изложени в галерии, писани по определени от общината места или използвани в рекламата, графитите се превръщат в знак за самите себе си и излизат извън симбиозата на субкултурата, която ги е създала и извън първоначалната си, трансгресивна същност. От друга страна, хип-хоп субкултурата и ърбан субкултурата също претърпяват развитие и от култура на маргиналните общности на младежи от южноамерикански и афро-американски произход се превръщат в култура на скъпи брандове дрехи и екипировка, а спрейовете за едно обикновено графити изпълнение струват около 100лв. В своето изследване върху връзката на графитите с рекламата, Хейтор Алвелос пише, че тези отношение на апроиприиране на субкултурното говорят за една всепоглъщаща мейнстрийм култура, която не просто копира знаци от своята периферия, но се опитва сама да бъде своята периферия (Alvelos 2004). Отношението между нелегали и легали, както и връзките на графитите с институциите и бизнеса са комплексни и не вървят само в посока на превземане на графити културата от мейнстрийма. Нелегалите и легалните графити, от които райтърите печелят социален и финансов капитал се подхранват взаимно. Банкси, който запазва визията за нелегалност, трансгресивност и анонимност, от години издава албуми със свои графити и прави изложби в галерии. Част от Студио Four Plus, пък, започва спонтанно свой, засега по-скоро некомерсиален, проект, Trash Lovers, в който рисуват по боклука на София. С този проект те искат да се върнат към некомерсиалния ърбан арт. Скоро, обаче, проектът набира популярност, те имат и блог, където ъплоудват нови снимки от акции, и започват да ги канят за различни комерсиални събития като рекламната кампания на Адидас. Некомерсиалността е съзнателно търсен от крюто имидж и когато печелят проекта за изрисуване на ресторанта Supa Star на ул. „Шишман“, те се договарят да им се плати в супи[30]. В този случай, както в случая с Банкси, райтърите сами поддържат дихотомията на образа си – едновременно субкултурен, но и влизащ в логиката на разпространение на мейнстрийм културата като продукт. В някакъв смисъл, по отношение на графитите, е трудно изобщо да се постави граница между субкултурно и мейнстрийм, между комерсиално и некомерсиално, между трансгресивно и регулирано, а в България, където те навлизат през един вече по-късен етап на развитието си в световен мащаб, присъствието им е не толкова като на местна субкултура, колкото като на местна вариация на международна практика, която съществува едновременно във и извън мейнстрийма и комерсиалното.

Библиография

Димиев, Боян. „Медитативното рисуване на графити като метод в арт-терапията и неговото място в психотерапевтичната социална педагогика“, Педагогика 3 (2006): 64-74.

Иванова, Милена. „Българските хип-хоп графити псевдоними в контекста на глобалната графити мрежа и нейните традиции“, Български фолклор 3-4 (2009): 208-2114.

Alvelos, Heitor. „The desert of imagination in the city of signs: Cultural implications of Sponsored transgression and branded graffiti“,  Cultural Criminology unleashed, London: 2004, 181-192.

Droney, Damien. „The business of „Getting up“: Street art and marketing in Los Angeles“. Visual Anthropology, 23/2 (2010): 98-114.

Graham, Sarah. „Graffiti in Urban Space. Incorporating artists into the policy realm“, Planning Forum, 10 (2004): 5-31.

Neelon, Caleb (Sonik), „Ten years of Art Crimes: The effects and educational functions of the Internet on Graffiti“. http://www.graffiti.org/faq/ten_years_of_art_crimes.html (последно посетена 10.01.2013г.)