Buzludja Online or Digital Memories of Socialism

 

Abstract: The paper provides an analysis of digital material, representing the monument to the Bulgarian Communist Party on the mount of Buzludja, collected from platforms for sharing amateur videos (YouTube and the Bulgarian equivalent Vbox7). The Monument was constructed in 1981 as a tribute to the founding of the organized socialist movement in Bulgaria, and during the 1980s it functioned as a place of memory where commemorative events and other rituals and practices of remembering were held. During the 1990s, it was abandoned and is now in state of progressing disintegration. The Buzludja Monument can be considered as an abandoned lieu de mémoire (P. Nora), since nowadays it is not re-actualized in practices of remembering.

However, it is re-actualized in online representations: online videos and weblogs publications picturing the place arouse animate discussions and can be seen as mediated memory-making. Digital memory, I will argue, can be compared to communicative memory (Jan Assmann). While cultural memory inscribes events in a broader temporal horizon, digital technology is prolific of remediations of communicative memory that occurs in the interactions between individuals and where emotions play a crucial role. The process of memory construction here is personal and subjective, related to everyday practices, as opposed to the ritualized or canonical forms of the cultural memory.

The analysis of video representations of the Buzludja Monument will provide illustrations of three types of techniques used in digital memory-making. First, the tourist video will be considered as a neutral or factual representation. Then the technique of contrasting ‘before’ and ‘now’, which combines contemporary footage with digitized images of the past, will be explored as a form of critique of the present. Finally, the video representations of the contemporary appropriations of the Monument in ‘virtual’ and ‘real’ practices will be examined.

Keywords: socialist heritage, digital memory, monuments of communism, YouTube, Buzludja

 

 

"'Забравете миналото си' - НЕ, не мисля, че някога трябва да го забравяме. Така можем да не надяваме че никога няма да си позволим да повторим грешките си."

„Не се страхувайте това е само минало но изкуството е вечно“

“Е нема как да рухне Бузлуджа, бате. По скоро мола ше рухне..Това трее да си го усетил докато си бил там...”

[Из коментари на потребители в онлайн публикации]

 

Има едно място навръх Балкана, което чуждестранните туристи в България не пропускат да включат в маршрута си. И понеже официално организирани посещения до там няма, както и официални репрезентации на този паметник, той се превръща в нещо като символ на съвременните практики на споделяне на потребителя „отдолу“. Става дума за Бузлуджа, по-точно за изоставения дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа. Само че тук няма да го обсъждаме като туристическа дестинация, а като дестинация в интернет. Как споделянето на визуален материал за Бузлуджа събужда дигиталните практики на паметта „отдолу“?

Текстът обсъжда процесите на конструиране на паметта за социалистическото минало в България, през употребите и присвояванията на наследството от периода на социализма в конструирането на т.нар. дигитална памет. В частност, тези практики на припомняне онлайн ще бъдат тематизирани по повод на паметника на Бузлуджа, и въз основа на анализ на видео материали за него, публикувани в YouTube и Vbox7.

1. Дигиталната памет като архив и като база данни

Връзката между културната памет и конструирането на общността или изграждането на нацията с различните видове медии е обект на проблематизиране в редица изследвания. Добра илюстрация на тази теза е обвързването на културната памет с писмеността от Ян Асман (2001), или на изграждането на нацията с книгопечатането, както показва Бенедикт Андерсън (1998). И ако тези две класически изследвания обсъждат античността и деветнадесетото столетие, връзката между медии и конструиране на общности през двадесетото столетие е обсъждана в културната теория и медийните изследвания паралелно с изобретяването и навлизането на нови технологии за разпространение на съдържание. Така например радио- и телевизионното излъчване отварят пътя към един нов вид съпреживяване на времето от общността, която „заедно“ – сиреч в един и същи момент от време – сяда пред радиоприемниците или телевизорите и съпреживява едни и същи истории, идеологии или популярна музика (Hodkinson 2011: 178). Телевизията и радиото до 80-те години на миналия век обединяват зрителите си в национални аудитории, като дори създават национални празнични календари от значими събития (например, големите спортни финали, новогодишното обръщение на президента, вълненията в деня на парламентарните избори, или пък кралската сватба във Великобритания; пак там), към които всички стават съпричастни, гледайки ги по едно и също време на екраните си.

Традиционните електронни медии и в частност телевизията, променят също и усещането за пространство. Реймънд Уилямс обозначава с термина „мобилна приватизация“ възможността да пътуваш от дома си, като съзерцаваш събитията навсякъде по света в реално време, без да напускаш любимия си фотьойл (Williams 2003: 19-20). Традиционните електронни медии осигуряват връзката с отдалечени места, но при условие на едновременност – участието на зрителите в излъчваното по радиото или телевизията събитие е възможно само ако те са пред приемниците в реалното време на прякото предаване, или в програмирания от медиите времеви отрязък.

За разлика от тях новите или дигиталните медии скъсват със задължението за едновременно присъствие и правят достъпно медийното съдържание навсякъде и по всяко време, по усмотрение и според удобството на потребителя. Последните могат да разглеждат, да търсят, селектират, да колекционират, да коментират, но също и да създават текстово, звуково и видео съдържание навсякъде и по всяко време. Дигиталните медии работят за тях като хранилище за всичко, без изискването за едновременност. Нещо повече, те са един неограничен по вместимост склад – те сякаш съхраняват без никакъв лимит за място, без оглед на времето. Дигитално хранилище без никакви ограничения, за вечни времена.

Поради възможността на дигиталните медии да изпълняват функцията на хранилище, те често са уподобявани на архив: „ Архивът се превърна в нещо като водеща метафора за съвременния медиен пейзаж“ (Snickars 2009: 303). За разлика от традиционните архиви,обаче, дигиталните платформи за съхраняване и споделяне нямат критерии за селекция, нито принцип на организация или класиране, те нямат определена цел, утвърдена процедура и етически принципи. В отсъствието на определени стандарти и на утвърдени практики, дигиталните медии и в частност мрежата за видео споделяне YouTube е определяна като „склад за всевъзможни неща“, който възпроизвежда логиката на широко разпространеното или дори просташкото, на слепия към ценности постмодернистки принцип anything goes (Schroter 2009, 330).

Въпреки тази остра критика от страна на историците на изкуството и специалисти по визуална култура, YouTube в частност и интернет като цяло налагат промени в медийния пейзаж, които не могат да бъдат подминати с лека ръка. На първо място, те трансформират старото противопоставяне между производители и консуматори на медийно съдържание, като правят възможни и осигуряват с технология по-демократичните дигитални практики на прозюмъра (от англ. Prosumer: комбинация от producer – производител,  и consumer –консуматор). В дигитално опосредената памет, потребителите едновременно консумират съдържание, произведено от националните медии, и модифицират това съдържание като добавят своя почерк, или пък направо добавят свое лично, произведено от тях съдържание. Така потребителите преакцентират от общностното към личното, от институционално поддържаната колективна памет към личните истории на отделни индивиди или общности.

Дигиталната памет преодолява още една традиционна опозиция – тази между официалната история и  т.нар. „история, писана отдолу“. С помощта на новите медийни технологии за споделяне на потребителско съдържание, се разпространява историята на обикновените хора, стимулират се техните его-наративи, лични размисли и емоционални разкази за миналото. Последните добиват популярност и са представени в мрежата редом с официалните, канонизираните исторически наративи. Можем да твърдим, че с Web 2.0 частната история е извадена на показ и се влива в колективната памет.

Друга особеност на дигиталната памет е че тя е по-близка до комуникативната, отколкото до културната памет, според разграничението на Яс Асман. Докато културната памет вписва отделните събития в един по-широк времеви хоризонт, цифровата технология способства опосредяването на другия вид памет – онази, която произтича от личен контакт:

Тази [комуникативната] памет спада към посредническата област, разположена между индивидите; тя израства от общуването между хората, а емоциите играят ключова роля в този процес. Любов, интерес, съчувствие, чувства на привързаност, желание за принадлежност, но също и омраза, вражда, недоверие, болка, вина и срам – всички те помагат да определим спомените си и да ги впишем в някакъв хоризонт. (Assmann 2006, 3)

Комуникативната памет онлайн със сигурност не е плод на общуването лице-в-лице, както я описва Асман. Тук имаме работа с друг тип комуникативна ситуация, която не изисква едновременност, нито непосредствено присъствие. Но и в тази ситуация на общуване, както в описаната от Асман, двамата участници в комуникативния процес са равнопоставени партньори и могат да разменят ролите си. Тази равнопоставеност в комуникативната ситуация не е характерна за традиционните медии, при които един говори на много, и рядко обикновеният човек може да заеме мястото на изказа, монополизирано от производителите на съдържание (обществени или корпоративни).

При комуникативната ситуация онлайн процесите на конструиране на памет, също така, спадат към сферата на лично преживяното и субективното, към всекидневните практики, за разлика от ритуализираните или канонични форми на културната памет. Практиките на спомняне онлайн разказват за индивидуалния опит в миналото, в противоположност на основополагащите митове характерни за културната памет. Нещо повече, за комуникативната памет – онлайн и офлайн, както изтъква Асман, от ключово значение е възможността за селективно извличане на информация: „Припомнянето означава изтласкване на други неща на заден план, разграничаване, изличаване на много неща, за да се хвърли светлина върху други“ (пак там).

В светлината на тези характеристики на паметта онлайн, вместо метафората за архива изглежда по-оправдано да използваме метафората за базата данни по отношение на онлайн практиките на конструиране на памет (Lovink & Niederer 2009, 9). Базата данни в посочената перспектива се разглежда като нещо повече от структурирана колекция от данни – тя представлява определен вид културна форма със своя собствена логика: потребителят може да създава своя собствен архив от базата данни (в YouTube, например), в който тя/той може да навигира, търси, разглежда, коментира, да комбинира, да създава листи или да добавя съдържание – накратко, да си присвоява и създава нови версии (ремикси) на дигиталната памет. В дигиталната памет споменът се конструира едновременно с влагането на смисъл в процеса на търсене, селектиране и преподреждане на частите, при който процес потребителят е ръководен от емоциите си. Емоционалната празнота води до произволност на съдържанието, или по думите на Асман, „само емоционално окрасените форми на комуникация внасят подредба, перспектива, значимост, определяне и хоризонт в спомените“. Следователно можем да разглеждаме практиките на търсене, разглеждане, селектиране и преподреждане, но също и създаване – накратко присвояванията и ремиксите на дигитално съдържание – като процеси на конструиране на памет онлайн.

2. Четири типа представяния на социалистическото минало в интернет

Въз основа на предишни изследвания на представянията на социалистичекото минало онлайн (Колева 2011, Pogacar 2011), както и на YouTube като културен феномен (Burgess & Green 2009), можем да предложим типология, обхващаща видео съдържанието, посветено на българското социалистическо минало, в четири категории. В предлаганата типология използвам комбинация от два принципа за категоризация: а) според източника на материала: копиран от традиционни медии и/или любителско видео-заснемане (този принцип е използван в общите типологии на видео материали в канали за споделяне, вж.Burgess & Green 2009); и б) степента на интервенция на потребителя върху използваното съдържание.

В първия тип включваме съдържание, произхождащо от традиционни медии, което не е претърпяло съществени промени или редакции от потребителя, като например телевизионни програми и стари документални филми, но също и емблематични откъси от игрални филми, музикални клипове и други произведения на популярната култура от времето на социализма. Към тази категорията спада най-голямо количество видео материали относно социализма в България. Пример за съдържание от първия тип предлагат каналите BulgariaXXVek и HK379 в YouTube (с голяма селекция от стари документални филми), както и minalonezabravimo във Vbox7.

Illustr1_BulgariaXXVek

 

 

Illustr2_HK379

 

 

Illustr3_Minalonezabravimo

 

Този тип материали представят „светлата страна“ на социализма – всекидневния живот на щастливи работници, деца, жилищни блокове и детски площадки, морски курорти.

Втората категория включва кратки цитати от медийно съдържание, които потребителите споделят изолирано от контекста на създаването му, или пък вплитат в създадено от тях съдържание, с цел да привлекат специално внимание върху отделен откъс от програма, филм или друго, да подчертаят някаква теза или идея. По такъв начин са използвани речи на Тодор Живков или Георги Димитров, като най-известният пример за подобна употреба е цитатът от Т. Живков „Сега винаги и навсякъде има мат‘риал“ в песен на Ъпсурд. Макар и този пример да се отнася по-скоро към музикалната индустрия, отколкото към дигиталната памет, той е добра илюстрация за логиката на цитатния тип припомняне на миналото. В случая става дума за емблематични фрази, които се преповтарят не за да се акцентира върху оригиналното им послание, а защото са станали част от градския фолклор или друг вид иронично отношение към миналото.

Третият тип предполага овладяването на по-съвършени техники на обработка на съдържанието. Него ще наречем редакция или „създаването на ново съдържание от обработката и редакцията на съществуващ материал“ (Burgess &Green 2009, 48). Тази категория е втора по популярност, след необработените стари филми и материалите, копирани от традиционните медии, включени в първата категория. Най-често в категорията „редакция“ попадат колажи или комбинации от стари снимки или пощенски картички (в слайдшоу, например, или посредством друг тип анимиране), в съпровод с цитати или в акомпанимент на песен от епохата, понякога са добавени и субтитри. Друг вид употреба, която спада към този тип е комбинирането на  кадри от стари документални филми със съвременни репортажи от новинарски емисии, телевизионни предавания, изрезки от публикации в таблоидната преса. Техниката на колажа се използва, за да се подчертае контрастът между „преди“ и „сега“, като най-често светлото и спокойно „преди“ се противопоставя на смътното и престъпно „сега“. Така носталгията по миналото е форма на критика на настоящето.

И, накрая, четвъртата категория обхваща оригинален материал от видео заснемане, осъществено от самия потребител, бил той любител или професионалист. Тук спадат туристическото видео, актуалните репортажи и свидетелства, най-разнообразни форми на видео коментари и рефлексии. По очевидни причини в тази категория не могат да присъстват репрезентации на миналото (то не би могло да се заснеме в настоящия момент), но в нея могат да бъдат открити интересни случаи на документиране на съвременни практики на присвояване на социалистическото наследство, или пък репортажи от места и събития, свързани с миналото, каквито са например паметниците от епохата на социализма.

За особено характерен случай на присъствие на практики на памет за социалистическото минало в интернет избрах видео репрезентациите на дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа. Той е замислен и е функционирал като място на памет. Въпреки че е отдалечен от населените места, той е бил обживян в различни възпоменателни практики и характерни ритуали. Днес той е ограбен и в състояние на прогресиращо разпадане. Кои са посетителите му днес и как той съживява дебата за социалистическото минало онлайн ще видим в оставащата част от текста.

3. Бузлуджа като изоставено място на памет

Връх Бузлуджа има символично място в българската история (Дом-паметник на връх Бузлуджа 1982, 1): той се свързва с канонични фигури от историята на национално-освободителното движение – тук е гибелта на Хаджи Димитър, и със също толкова каноничното стихотворение на Хр.Ботев, в което той е героизиран; тук (или по-точно в подножието на хълма) през 1891 год. Димитър Благоев поставя началото на организираното социалистическо движение в България, основавайки онова, което впоследствие ще се превърне в Българска Комунистическа Партия; тук през 1942-44г. се разгръщат героични партизански битки (пак там). С решение на ЦК на БКП през 1974г. тук започва строителството на монументален дом-паметник, ознаменуващ деветдесет-годишнината от т. нар. Бузлуджанския конгрес – основаването на „първата революционна марксическа партия у нас“ (пак там). Проектът е на архитект Георги Стоилов, осъществен съвместно с водещи български скулптури, живописци, майстори на мозайката. Строителните дейности са ръководени от ген. Делчо Делчев, командващ строителни войски. Паметникът е открит с голям митинг заря през август 1981г., а през периода 1981-1989г. тук се провеждат различни партийни тържества – сбирки на централни и регионални комитети на БКП, срещи на комсомолските организации, ритуали по приемане на пионерчета и т.н. Ежегодно в началото на август се провеждат възпоменателните сбирки в чест на годишнинaтa от основаването на БКП.

След 1990г., възпоменателните сбирки в началото на август се превръщат в традиционния митинг-събор на БСП с трибуна, речи, музика, танци и кебапчета, а в последните години и с техно парти на открито (Бузлуджа Open Air). Участниците в тях правят любителски видео клипчета, както и колажи от снимки, които после качват в мрежите за видео споделяне, откъдето черпим информацията за протичането на събитието. Въпросните ежегодни събори, обаче, се провеждат на т.нар. Хайдушка поляна – местност в подножието на хълма, далеч от самия паметник. В много от клипчетата паметникът изобщо не присъства. Има случай, в които потребителите правят два отделни материала – един за събора и друг за посещението до паметника. Във всички случаи посещението на паметника не е част от организираните тържества, а е тяхна лична инициатива. Въпросните материали от посещението много напомнят на обикновените туристически снимки със забележителности.

Тъй като самият дом-паметник е изоставен без поддръжка и най-вече защото той не е включен в програмата на ежегодните събори на БСП (нито пък е обект на някакви други официални практики на паметта), в настоящия текст приемам, че той може да се тълкува като изоставено място на памет. Той е построен с възпоменателна функция и е функционирал като място на памет в периода 1981-1989г., но след това е „изключен“ от програмата на ежегодните чествания и ритуалите по припомняне.

Макар паметта да не се реактивира офлайн в практики на спомняне, това се случва онлайн – в публикуваните клипчета и коментарите към тях. Затова можем да твърдим, че Бузлуджа се е превърнала във виртуално място на памет.

4. Бузлуджа като виртуално място на памет

Любителските видео клипчета от Бузлуджа могат условно да бъдат разделени в три групи: а) туристическо видео (или колаж от снимки); б) клипчета от типа „редакция“, които комбинират стари визуални материали с наскоро заснети кадри; в) и оригинален видео материал, при които се демонстрират по-съвършени техники на заснемане и монтаж, запечатващи актуални практики на припомняне и присвояване на паметника.  При събирането на видео материали за Бузлуджа от онлайн платформите за споделяне не срещнах материали от типа директно възпроизвеждане на материал от традиционни медии (първата категория от общата типология, описана в т.2), нито можах да открия материали за Бузлуджа от цитатния тип (втората категория от общата типология). Описаните тук три групи спадат към типа „редакция“ (третата категория от общата типология) и от типа оригинален материал от видео заснемане или любителско видео (четвъртата категория от общата типология).

От настоящия анализ ще бъдат изключени материалите, които запечатват ежегодните събори на социалистите в началото на август месец, (които показват речите на водача на партията – столетница, изпълненията на популярни в миналото естрадни изпълнители, техно партитата през 2008-2010г.). Последните не включват и не се отнасят към самия паметник, а сякаш целенасочено забравят за съществуването му.

В първата група – туристическите фото и видео материали – откриваме най-красивите и най-естетски направени снимки и видео. При тях потребителите по-скоро изтъкват операторските си умения или смели хрумки (като например да поставят камера върху миниатюрен летящ модел и така да заснемат клип от въздуха http://www.youtube.com/watch?v=m1tgBpOKf6w, или пък да намерят начин да се качат във вътрешността на пилона чак до петолъчката, http://www.vbox7.com/play:47729e3c ), отколкото разказват за миналото и за паметника. Тази група материали не представляват практики на припомняне, а се вписват в обичайната логика на туристическите практики. Качването на заснетия материал онлайн, обаче, е съпроводено с допълнителна информация и коментари, които отприщват емоционални изблици по повод състоянието на паметника, а понякога и по-дълги дебати за социалистическото минало. Следният пример е показателен в това отношение

Illustr4_Buzludja-pilona-petolychkata-comments

(Ил 4: Коментари под клипа „Бузлуджа – пилона-петолъчката“, Източник: http://www.vbox7.com/play:47729e3c)

 

Коментарът на автора на материала е лаконичен и емоционален: „Еми 70 метров пилот, червена петолъчка им много тъга, всичко се руши.“ Отговорите са също толкова емоционални и свидетелстват за равнопоставеността на автор и зрители/коментатори, които във всеки един момент могат да си разменят местата: „Много тъжно (и ние се качихме компанията)“. Възможността да се разменят позициите на автора и на получателя на медийното съдържание е характерна както за комуникативната форма на паметта (според Асман), така и за дигиталната памет. Подобна равнопоставеност и размяна не е възможна в традиционните медии и в каноничните форми на културната памет. С което стигаме до първия от изводите си, а именно че в дигиталните процеси на актуализиране на паметта Бузлуджа присъства под формата на комуникативна памет.

Следващата група материали проблематизират актуалното състояние на паметника, като изтъкват контраста с бляскавото му минало. Тук степента на интервенция в използвания видео материал от страна на публикуващия съответства на по-силно вложено намерение. Степента на интервенция е оправдана от степента на ценностно отношение към материала, заснетият паметник, това което той олицетворява, миналото, партията и т.н. Или тук загатнатата или открито заявена оценка от страна на потребителя отприщва асоциативната верига на спомнянето.

Illustr5_Predi-Sega

(Ил. 5, „Преди и сега“, комбинирани са снимки от комплекта картички Дом-паметник на връх Бузлуджа 1982 и от снимка на потребителя folded bird във Flickr, Източник: http://www.flickr.com/photos/foldedbird/3595003911/in/set-72157627452017760)

 

Това са примери за техниката на „редакция“, при която стари картички (най-вече цифрова версия на изображенията от комплекта картички, вж. клипа „Бузлуджа преди 20 години“, http://www.vbox7.com/play:430cd052, в съпровод на интернационала) се комбинират с наскоро заснети кадри на разрухата. Контрастът „преди“ – „сега“ може да бъде акцентиран също в добавен в клипа текст, описание, субтитри, с контрастно подбран музикален съпровод (напр. песента-химн на светлия социализъм „Свири, хармонико, свири“ е комбинирана с откъс от Токата и фуга в ре-минор от Й.С.Бах в клипа „Бузлуджа днес“, http://www.vbox7.com/play:22b38555 [1]), с мета-текста, съпътстващ публикацията в сайта за видео споделяне (заглавие на клипа и тагове, например в клипа „връх Бузлуджа – преди и сега“, http://www.vbox7.com/play:676f40a692 ).

Контрастът неизбежно е отбелязван в коментарите и насочва породилата се дискусия в посока към критика на разпадащото се, изкривено и мрачно настояще от позицията на светлото, но безвъзвратно изгубено минало.

И ако горната група материали претендира да е неподправено, фактическо или „обективно“ представяне на ситуацията преди и сега, третата група материали смело се намесва в документалния материал, бил той използвани наготово архивни кадри или авторски материал от видео заснемане. Тук степента на интервенция  е още по-голяма, в сравнение с предишната група, като открито е заявена позиция спрямо миналото. В съзвучие с ясно заявената ценностна оценка, потребителят борави със съответните техники за обработка на видео материала. Или убежденията („авторовият замисъл“) логично водят до избор на съответните изразни средства.

Както във всеки друг съвременен дебат за социалистическото минало в България, позициите са диаметрално противоположни. Едната е очернящата позиция – тя осъжда режима и демонизира практиките на управление, идеологията и нейните символи. Другата е по-скоро светлата позиция, в случая и по-младежка, която можем да резюмираме с изказването „Каквото и да се е случило тогава, то има и добри, и лоши страни, но ние трябва да продължим напред, без да се вторачваме в миналото.“

Илюстрация на първата позиция е клипът, „Bulgaria Anti-Symbols - Communists' BUZLUDZHA (Part 1)

({youtube}7SH-mJxAXHA{/youtube} [2]).

Клипът демонстрира известно майсторство в техниките на монтажа: избрани са впечатляващи и стряскащи отделни кадри, които проблясват за секунда, накъсвайки основния видео-наратив, с което подчертават усещането за тревожност, създадено от гледката на рушащия се паметник. Издържан изцяло в черното и бялото, клипът е съпроводен с музика на немската индъстриал метъл група Rammstein и представя Бузлуджа като мрачно и смущаващо място. Липсват препратки към светлото минало на паметника, показано е само настоящето му състояние. Субтитрите (на английски език) разказват за историята на построяването, употребата му по време на социализма и последвалата разруха, като не са лишени от оценъчни изказвания и емоционалност. Това е клип с поука, който завършва с тълкувание на графита над централния вход на сградата: „FORGET YOUR PAST”. Според автора на клипа, паметникът и съдбата му са нещо като урок към бъдещите поколения – народ, който забравя миналото си е обречен да го преживее отново и отново. А това минало е зловещо, изпълнено с грешки и престъпления, то следва да бъде осъдено. Изглежда това е миналото на жертвите на режима – клипът завършва с думите (в субтитрите) „Много никога няма да забравят миналото. Много никога няма да простят.“

В коментарите към клипа (които са само шест), социалистическото минало на България се отъждествява със сталинизъм. Налице е приплъзване към по-ранния период на режима, когато са най-силни репресиите и който е най-силно осъждан днес, въпреки че паметникът е строен през 1981г., т.е. много след т.нар. „затопляне“ („оттепель“) след края на сталинисткия режим. Въпреки че Сталин и Червенков изцяло отсъстват от символиката на паметника, в коментирания клип паметникът като идеологическа структура се отъждествява именно с репресиите и жертвите. Сякаш периодът на сталинизма на символно ниво се разпростира върху целия период 1944-1989г., наричан тук комунизъм. Така Бузлуджа се превръща в олицетворението или в анти-символ на комунизма в България.

Илюстрация на една друга позиция спрямо социалистическото минало е клипът „The Road to Buzludja”

( {youtube}sHKwX73dNmw{/youtube} [3]).

В него са комбинирани поне три наратива. Клипът започва със стари документални кадри, представящи влизането на Съветската армия в България през 1944г. – сиреч началото на режима, последвани от кадри на свалянето на Тодор Живков от власт и съдебния процес срещу него. Първият наратив е историко-документален, той дава представа за началото и края на социализма, като показва емблематични образи за двата момента. Следва наративът на трима млади мъже от Габрово, които видимо принадлежат към младежки субкултурни стилове (хип-хопъри или скейтъри, не може да се определи точно само от заснетите кадри). Един от тях разказва какво знае за мястото и как е функционирало то по време на режима, но много повече се въодушевява от това как днес младите хора го използват за своите музикални гигове (има кадри от сет с барабани в голямата зала на паметника), за псевдо-спортни или скейтърски практики, използващи архитектурната структура на мястото, или просто за място за срещи и прекарване на свободното време, което не е лишено и от оценка на миналото:

И за сега … тези минали неща, тея комунисти, тоя паметник за мене е нищо. Аз сега живея в друг свят, ходя там, карам скейт, и правим графити, в смисъл, рисуват хората, вече е разрушено тотално. Искам да кажа само едно, че т‘ва е място където хората се събират, веселят се, има някаква идея да се направи клуб … ‘начи тоя строй е деградирал и ние почваме няк‘ви нови неща да пра‘им … паметникът е разрушен, но ние ходим там веселим се, пием, гледаме природа … в смисъл живеем в свобода, т‘ва е свобода! … Просто с две думи аз съм анти-комунизъм и живей за напред! Т‘ва е…

Третият наратив е по-„сериозен“, той разказва в идеологически термини за краха на една идея, която е била справедлива, светла, добра:

„там където под многотонната конструкция лежат мечтите на не един или двама българи, вярвали … вярата в нещо, което за едни е било едничкият път към усъвършенстване, идеал, който обаче си остава една невъзможна лъжа – обещанията за по-добри дни, за един пълноценен живот“. (пак там)

Според този наратив Бузлуджа не е символ на комунистическия режим, а „символ на надежда за човешката душа“, или още на „идеята за равенство на всички без разделение и дискриминация“. Клипът завършва с нещо като рапърско-скейтърски речитатив, посветен на Бузлуджа и режима, изпъстрен с нецензурни изрази, но позитивен и светъл като внушение.

С многогласието на трите наратива клипът представя съвременните практики на присвояване на пространството около паметника и на самия паметник от младежи в техните субкултурни занимания за свободното време. В него намират израз представите за социализма на младите хора, които не са преживяли режима и не знаят какво да помнят от него (нямат нито лична история, нито канонична интерпретация на миналото). Същевременно, той не е лишен от идеологическа окраска, но за разлика от предишния клип, не претендира да бъде история с поука. Тук пост-социалистическият наратив за миналото е многогласен, позволени са много гледни точки.

5. Заключение

В анализа на трите групи видео материал за Бузлуджа се откроиха някои основни моменти, които ще повторя и обобщя тук.

При туристическото видео, самото заснемане не може да се приеме за практика на паметта – то е част от рутината на туриста, вървящ с камера в ръка и заснемащ, често безразборно, всичко което застане пред обектива. Следващото действие по обработката на материала и качването му в сайт за видео споделяне, съпроводено с избор на заглавие за клипа, тагове, описание и т.н., е вече осъзнат възпоменателен акт, мотивиран от емоциите на възмущение, на тъга, на съжаление за паметника и за миналото – емоции, които без съмнение са провокирани от видяното, от потресаващото състояние на паметника. Желанието за споделяне на тези емоции е практика на паметта, както и отприщените от това действие коментари и по-дълги дискусии. След публикуването му, видео клипът може да предизвика емоции на тъга, съжаление, възмущение и т.н. у зрителите, т.е. това биха били вторични емоции от непряк свидетел. В този случай имаме опосредени практики на паметта – те са провокирани не от посещението на паметника, а от гледането на видеото, сиреч от чужд опит. Но те също могат да бъдат споделени посредством същия канал. Така се зараждат по-дългите дискусии за съдбата на паметника на Бузлуджа, за съдбата на други паметници от епохата на социализма, за наследството от социализма като цяло или за идеологията на партията и режима в частност, за социалистическото минало или за културните политики в настоящето. Аматьорското туристическо видео, когато е качено в сайтове за видео споделяне, провокира дискурсивни практики на припомняне под формата на онлайн комуникация.

Другата група материали заявяват позиция – те или демонизират миналото, или го идеализират, посредством различни техники. С това те отново пораждат дискусии. Колкото по-категорично е заявена позицията в клипа, толкова по-вяли са дискусиите под него (като количество и тон на коментарите). Последното анализирано видео – „The Road to Buzludja“ – не претендира да бъде фактическо или „обективно“ представяне без авторска намеса. То заявява позиция, но и успява да представи повече от една гледна точка – запазва многогласието, с което печели от разгорялата се дискусия. Въпросното видео е обсъждано в редица блогове и форуми.

Илюстрациите в трите групи видео материали за Бузлуджа показват как припомнянето на миналото е събудено от настоящето. Като споделят изображения и видео материали за мястото, като публикуват описания, а също и по-дълги разкази в блогове, потребителите провокират други потребители да заемат позиция спрямо социалистическото минало, да заявят своите политически пристрастия, да разкажат своите истории за режима, накратко – да се включат в дебата за наследството от социализма. В този процес дигиталната памет взема формата на комуникативна памет. Но същевременно, провокирайки практики на припомняне около и във връзка с паметника на Бузлуджа, тя конструира едно виртуално място на памет, с което прескача и на нивото на културната памет.

 

Библиография

Андерсън, Бенедикт. 1998. Въобразените общности: Размишления върху произхода и разпространението на национализма. София: ИК „Критика и хуманизъм“.

Асман, Ян. 2001. Културната памет: Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високо развити култури. София:Планета 3.

Дом-паметник на връх Бузлуджа. 1982. Комплект картички с кратко описание на български, руски и немски език. София: ДИ „Септември“.

Колева, Даниела. 2011. “Мобилизации на паметта: социализмът онлайн”, В: O.Спасов и Ив. Дичев, Новите мобилизации София: Институт „Отворено общество“, 224-242.

Assmann, J. 1995 “Collective memory and cultural identity”, New German Critique. No.65, pp.125-133.

Assmann, J. 2006 Religion and Cultural Memory. Stanford University Press, Stanford.

Burgess, J. & J.Green. 2009. YouTube. Polity Press, Cambridge.

Garde-Hansen, J., A.Hoskins & A.Reading. 2009. Save As … Digital Memories. Palgrave Macmillan, London.

Hodkinson, Paul. 2011. Media, Culture, and Society: An Introduction. Los Angeles et Londres, Sage Publications

Lovink, Gert & Sabine Niederer (eds.). 2009. The Video Vortex Reader: Responses to YouTube. Available online at http://networkcultures.org/wpmu/portal/publications/inc-readers/videovortex/ [последно посещение 15.01.2013]

Pogacar, Martin (2011) “Memonautica: Yugoslavia in Digital Memories, Memorials ad Storytelling” Unpublished PhD Dissertation. Nova Goritsa (Slovenia).

Schroter, J. 2009. “On the Logic of the Digital Archive”, The YouTube Reader, P. Snickars & P.Vonderau (eds.), National Library of Sweden, Stockholm.

Snickars, P. 2009. “The Archival Cloud”, in The YouTube Reader, P. Snickars & P.Vonderau (eds.), National Library of Sweden, Stockholm.

Williams, Reymond. 2003. Television: Technology and Cultural Form. London and New York: Routledge Classics (първо издание 1974г.)

 

Източници за коментарите на потребители, използвани като мото на настоящия текст:

"- НЕ, не мисля че някога трябва да го забравяме. Така можем да се надяваме че никога повече няма да си позволим да повторим грешките си.“ (Публикацията“Forget your past?!” в блога на за архитектура на аристанета, http://aristaineta.blogspot.com/2009/09/forget-your-past_28.html)

„Не се страхувайте това е само минало но изкуството е вечно“ (откъс от субтитрите в клипа „Връх Бузлуджа – храм-паметник“ http://www.vbox7.com/play:9113c643 )

“Е нема как да рухне Бузлуджа, бате. По скоро мола ше рухне..Това трее да си го усетил докато си бил там...”, коментар от Шон, 17.01.11, под публикацията „Бузлуджа отвътре“ в блога за фотография на Евгени Динев, http://www.evgenidinev.com/seen/buzludzha_inside/ )



[1]  Рядко можем да бъдем категорични относно демографския профил на авторите на материали в мрежите за видеосподеляне, но въз основа на другите публикувани материали в същия канал в случая можем да твърдим, че потребителят е участник в ежегодните събори на партията столетница.

[2]  Относно демографския профил на потребителя можем да съдим по другите публикувани от него материали: авторът на клипа е участник в мото-събори и често заснема и публикува авто- и мото- каскади. Владее доста убедително техники на видеознаснемане и монтаж.

[3]  Автор на клипа е британският режисьор Стивън Бел, както свидетелства описанието на клипа в канала където е публикуван, BulgariaXXVek.

 

 

Valentina Gueorguieva

is full-time assistant professor at the Department of Cultural Studies of the University of Sofia “St.Kliment Okrhidski”. She holds a PhD in sociology from the University Laval (Quebec, Canada), and has specialized at the Center for the Studies of Social Movements at the École des Hautes Études en Sciences Sociales in Paris. Research interests: everyday cultural practices during socialism, studies of youth cultures and social movements.

Recent publications: “Remixes and Appropriations of Socialist Legacy Online”, in: P.Wilson and P.McEntaggart (eds.), Navigating Landscapes of Mediated Memory, Oxford (UK): Inter-Disciplinary Press, 2011, pp.39-48; “Resistance in consumption: in search of a negotiating agent”, in: Koleva, D. (ed.) Negotiating Normality: Everyday Lives in Socialist Institutions, ‘Memory and Narrative’ series, Rutgers, Transactions publishers, 2012; „Distorted representation and active citizenship: Digital media and spontaneous street demonstrations in Bulgaria (2006-2010)“ in Südosteuropa. Zeitschrift für Politik und Gesellschaft, Vol.1(60), March 2012.