Фиксирането на човешката вяра в магическото около един единствен структурен център, независимо дали е религиозен или окултен, обществен или политически, официален или контракултурен и т.н., е по същество опасна ситуация. Това би означавало лесна манипулация на склонността на хората да се доверяват на ирационалното, на желанието им да търсят отвъд видимото и логичното, на способността им да въобразяват. Би означавало отворена врата за радикализъм и фанатизъм. Силата на магическите вярвания е в способността им да влияят на индивидуални поведенчески стратегии, но така също и да формират мащабни културни и политически проекти (Дядо Коледа или религиозните войни например). Именно заради това те са ценен ресурс. Въпросът е: кой и как управлява този ресурс?

Настоящият текст изследва ресурса на магическото мислене в контекста на българското уеб пространство. Анализът е насочен към два ключови проблема: как се структурира интересът към магическото в интернет и кои са основните агенти на съпротива срещу магическото мислене. В заключение се обсъжда въпросът дали в българските онлайн практики съществуват предпоставки за монополизиране на магическото мислене и какво евентуално следва от това.

Понятията за „магическо мислене” и „магически вярвания” се употребяват в текста синонимно, в техния широк психологически и антропологически смисъл: възприемане на ирационални зависимости между събития или явления; убеждение, че чрез мисли или желания могат да се предизвикват събития и да се упражнява контрол върху одушевени и неодушевени обекти; вяра в съществуването на свръхестествени и мистични феномени (срв. Hutson 2008; The Skeptic’s Dictionary).[1]

Магическото мислене онлайн: стари ресурси на нов терен

„Момиченце изпада в кома – викало Дама Пика!”, съобщава сайтът Разкрития.Ком. Примерът е илюстративен за това  как се конструира интерес към магическото в българската уеб среда. Показателни са съдържанието и позиционирането на „новината”, коментарите под нея, препратките към социалните мрежи, произвеждането на подобни истории от потребителите. Накратко, разбираме, че осемгодишно момиче изпаднало в кома, без да има медицинско обяснение за случилото се. Отчаяните родители се допитали до екстрасенс, който им обяснил, че „момичето е подразнило Дявола”, и насочил родителите да разговарят със съученици на детето. Приятелка споделила, че въпросното момиче припаднало, след като двете викали Дама Пика в банята. Новината приключва със споделеното от бащата: „Не вярвам в такива неща, но вече нищо друго не ни остава. Дори започнах да чета истории за Дама Пика и да търся обяснение”. В допълнение сайтът публикува кратък материал за градската легенда за Дама Пика, придружен от обръщение към читателите: „...каква част от митовете са истина, оставяме на вас да споделите в коментарите. Вие призовавали ли сте Дама Пика и случвало ли ви се е нещо необичайно?”. Следват 185 коментара на читатели, като любопитството към историята се поддържа вече две години – първите мнения са от април 2010 г., а най-новите продължават досега (януари 2012 г.).

Очевидно е, че сайтът успешно експлоатира интереса към една съвсем не нова градска легенда. Призоваването на духа на Дамата беше модно детско занимание преди повече от двайсет години (тогава ритуалът се извършваше в банята, с дезодорант и карта на Дама Пика). Според легендата пък духът на злочестата девица започнал да се явява на хората още през Средновековието. В крайна сметка се оказва, че независимо от поколенческите промени, които настъпват през годините, и въпреки новите и по-модерни инструменти за забавление, Дама Пика продължава да гъделичка детското любопитство. Читателите на цитираната статия споделят, че ритуалът е честа практика днес; голяма част от тях са призовавали или биха искали да призоват духа на Дама Пика. Видеосоциалната мрежа VBox7, към която препраща коментар под материала в Разкрития.Ком, директно онагледява съвременната версия на ритуалното деяние. Нискокачественият аматьорски клип от юли 2008 г. „Викаме Дама Пика в банята” събира над 20 хиляди гледания.

                   Ил.1. „Викаме Дама Пика в банята”

Очевидно е също така, че сайтът експлоатира не само интереса към въпросната градска легенда, но и като цяло вярата в паранормални явления и езотерични решения. Текстът акцентира на безсилието на лекарите да изяснят причината за състоянието на изпадналото в кома момиче и паралелно с това поднася на читателите алтернативна и всъщност единствената категорична диагноза – екстрасенско заключение, че момичето е подвластно на „тъмни свръхестествени сили”. Така сюжетираното съдържание е позиционирано в медиен контекст, в който подобни истории се срещат често. Разкрития.Ком е новинарски сайт със силен афинитет към таблоидно съдържание, най-популярният проект на интернет медийна група Марс Медия. Портфолиото на медийната група включва преди всичко комерсиални проекти с неизменна висока доза жълто съдържание. Марс Медия разполага със свой щатен астролог, зачислен към „най-популярния сайт за хороскопи, астрология, зодии и окултни вести – Чудеса.Нет”, и освен това редовно рекламира екстрасенски услуги.

Разбира се, в тази медийна стратегия няма нищо необичайно. Напротив, тя е част от статуквото, от доминиращата в страната жълта медийна политика, независимо дали каналът е телевизия, преса или интернет. Ако трябва да проследим развитието на този тип медийно съдържание през последните години, трябва да отбележим, че тласъкът към установяване на траен интерес към паранормалното и към магическите вярвания като цяло е даден от традиционните медии. Още в първите години на прехода либерализацията на медийния дискурс довежда със себе си фигурите на астролога, на врачката и на екстрасенса. В публичния език започва да се говори за палави полтъргайсти, за срещи с призраци, извънземни и духове. Истории за суеверия и мистични преживявания трайно оцветяват медийните рубрики за хоби и свободно време. Паралелно с тези промени настъпва бум в издаването на окултна и езотерична литература.

Важна част от етаблирането на темата за свръхестественото в публичната среда е свързана с историята на най-влиятелната медия – телевизията. В този контекст внимание заслужават поне три ключови епизода. Най-ранните и най-впечатляващи медийни демонстрации на упражняване на енергийно влияние върху здравето и психиката на аудиторията са телевизионните сеанси на Кашпировски – руският хипнотизатор с противоречива слава, заклеймен от църквата като магьосник. Неговите пърформанси са излъчвани по съветската телевизия през 1989 г. и препредавани от редица източноевропейски телевизии, в това число и от БНТ. Десет години по-късно стартира специализиран телевизионен канал за ясновидство и екстрасенски изпълнения в реално време – Канал 2001. През 2008 г. пък водещата телевизия в страната, bTV, обединява риалити и паранормално и пуска формата „Ясновидци”, главните герои в който са „българи с претенции за свръхестествени способности”. И така Кашпировски, Канал 2001 и „Ясновидци” се превръщат в телевизионни марки, които рамкират еволюцията на медиатизираната паранормалност през прехода – от първоначалното заразяване на масите, през самоделната еманципация на телевизионния гадател до професионално форматираното зрелище.

 

Ил.2. Откъс от телевизионен сеанс на А. Кашпировски  

 

                               

Ил.3.   Блог за поръчки на талисмана на Кашпировски

През последните няколко години темите за ясновидство, бели и черни магии, чудодейства, деца индиго, кристални деца и рептили (извънземни хибриди между хора и влечуги) и прочее неизменно присъстват в развлекателните медийни формати – преди всичко в магазинните и ток-шоу предавания. От своя страна пресата вече повече от двайсет години трайно приютява такъв тип съдържание – както на страниците на жълтите издания, които по дефиниция са мястото за разгръщане на подобни теми, така и сред рубриките на по-сериозните медии. Пазарът на пресата включва и тясно специализирана ниша, заета от издания като в. Врачка или сп. НЛО.

Интернет се заразява с таблоидно-магическия вирус, след като парадигмата вече е наложена в традиционната публичност. През своя ранен елитарен период новата медия остава встрани от процъфтяващия интерес към света на екстрасенсите и предсказанията. Първите „магически лястовички” се появяват в мрежата тогава, когато първоначално бедното съдържание на български език започва да се разнообразява и комерсиализира. Началото е дадено от интернет порталите. Именно те структурират основните модели на разпространение на магическите вярвания в мрежата. Водеща роля в този процес имат пионерите сред порталите– Гювеч и Dir.bg. Създадени съответно през 1997 и 1998 г., в първите няколко години след появата си те се утвърждават като най-големия генератор на потребителски трафик в българското киберпространство. Част от широкия справочен профил, който порталите изграждат и постепенно обогатяват, е включването на рубрики „хороскопи” и „съновник”. Гювеч и Dir.bg налагат модела на магазинно предлагане на информация, в който подобни рубрики присъстват като по-леки акценти в пъстрата тематична палитра, заедно с категории като „хумор”, „игри”, „картички”, „музика”, „клюки”, „еротика” и др. и паралелно до етикети като „времето”, „спорт”, „туризъм”, „изкуство и култура”, „наука”, „история”, „медицина”, „медии”, „транспорт”, „IT” и т.н. Този модел на комбиниране и предлагане на достъп до полезни и забавни ресурси напълно се вписва в концепцията на уеб портала като такъв. В същото време тази еклектично рубрикирана информация може да бъде разглеждана и като онлайн аналогия на характерното за масовите медии „разчупване” на съдържанието с цел по-голяма аудитория и по-висок рейтинг.  

Вторият основен механизъм за онлайн популяризиране на магическите вярвания от страна на порталите е чрез създаването на тематична дискусионна култура. Клубовете и форумите към Dir.bg и Гювеч са първите важни онлайн инкубатори за обмен на информация в сферата на окултното, мистичното, религията. Вече повече от десетилетие (клубовете за религия и окултизъм към Dir.bg например са създадени през 2000 г.) те функционират като платформа за обсъждане на теми от сферата на магическото. През последните няколко години моделът, зададен от първите портални клубове, се мултиплицира в редица самостоятелни форумни зони в мрежата. Поддържат се и специализирани портали с различни нива на достъп – отворен, ограничен или затворен (само за избрани потребители).

В допълнение към двата основни подхода за интегриране на магическите вярвания онлайн – магазинното съдържание и дискусионното участие, ранната история на порталите препраща и към една любопитна подробност – раждането на първата градска легенда за наличие на виртуални духове. Кибермистиката датира от първите години на Гювеч:

На няколко пъти от независими източници получихме сведения, че една от картинките в навигацията ни понякога се виждала не като булет-бутон, а като портрет на мадама... в същото време обаче хиляди други хора я виждаха нормално. Този феномен така си и остана необяснен (Интервю с Павел Калинов, един от създателите на Гювеч, в Белогушева и Томс 2003: 140).

Очевидно духовете на дами и мадами са силна магическа атракция. Но по-важното в случая е, че виртуалните привидения не успяват да предизвикат солиден интерес сред българските интернет потребители. Духът от сайта на Гювеч е не само необяснен, но и неповторен феномен. Кибермистиката остава неразработена ниша.

Същевременно киберпространството се развива като изключително гостоприемна среда за традиционната мистика и изобщо за старите магическите ресурси отпреди ерата на интернет. Това, което дава мрежата, са нови инструменти и поле за активизиране на магическите вярвания, но самите магически вярвания не придобиват нови форми. Астрология, вещерство, заклинания, руни, гледане на кафе, карти таро, вуду, Дама Пика и т.н. – най-активно мултиплицираните в интернет примери на магическо мислене датират, според сайтовете, които ги популяризират, от „дълбока древност” до миналия век, като с най-нова история е течението на хаос магията от 20 век. Характерното за всички тези онлайн прояви на магическо мислене е, че интернет и вече формираните вярвания взаимно се инструментализират, без от това да произтичат магически иновации. Така например ясновидци и медии предупреждават, че магия може да се направи по снимка във Facebook или да бъде изпратена по Skype или електронна поща, но направата на самата магия следва традиционните методи. Функционалните употреби на интернет като нов терен за прилагане на стари ресурси ясно проличават в практиките на онлайн гледане с карти Таро, гадаенето с руни, изчисляването на минали животи или дори непопулярното виртуално „изгаряне на клада” на проблемите. Най-разпространено е поръчването и изпращане на предсказания по електронна поща или чрез sms (вж. статията „Окултните практики онлайн: необходими, (не)признати и на ръба на сериозността” в същия брой). Както става ясно от услугата гледане на кафе онлайн, новите технологии просто прагматизират ритуала:

Гледане на кафе вече и онлайн. Не е необходимо да търсите разни врачки, гледачки и да се съобразявате с тяхното свободно време или да чакате по опашки за да ви приемат.
Достатъчно е само да изпиете чаша ТУРСКО кафе и да изпратите вашата чаша на наш адрес и ние ще се погрижим до 1 ден да предадем вашата чаша и да ви свържем с баба Велика. Чрез онлайн връзка – скайп, гугълчат, чат или имейл (по ваше желание) вие ще научите подробностите, които са написани в чашата ви.

Чрез тази инициатива, ние улесняваме вас, пестим вашето време, нерви и пари, като по този начин намаляваме и чакащите пред дома на гледачката (Gledanenakafe.info).

Наблюдението, че интернет инкорпорира преди всичко магически ресурси с неинтернетски произход, се потвърждава и от характера на обсъжданите магически теми в специализираните форуми. Интернет потребителите тренират своето магическото знание чрез откриването, превеждането и разпространението на широк набор от древни практики. Географията на магическите вярвания в българската уеб среда е изключително широка – от славянското вещерство и учението на Петър Дънов като образци на „родното” магическо знание, през скандинавската магия или бразилските ритуали за просперитет и се стигне до екзотичната драконова магия от Япония и Китай. Налага се изводът, че либерализацията на магическите ресурси, която интернет прави възможна, се развива най-вече в посока на колажиране на стари знания, поверия и ритуали.

Магическата еклектика и съпротивата срещу магическите вярвания

В своето психологическо изследване върху магическото мислене при деца и възрастни с различен културен опит Суботски аргументира хипотезата, че при децата магическите вярвания са легитимни, съзнателни убеждения, но в резултат от натиска, упражняван от страна на науката и религията, в по-късна възраст биват изтласкани в подсъзнанието. Суботски свързва генеалогията на това явление с етаблирането на монотеистичните религии, които, претендирайки за монопол върху магическите вярвания, всъщност разделят тези вярвания на два вида – институционализирани и неинституционализирани. Институционализираните са приети от религията, а неинституцинализираните не принадлежат на официална религиозна доктрина (Subbotsky 2010).

Неинституционализираните магически вярвания намират израз в нерелигиозното магьосничество, паганизма, астрологията, нумерологията, хиромантията, клетвите и проклятията, гадателството, всекидневните суеверия и т.н. Именно тези форми на магически вярвания са най-широко разпространени в българското уеб пространство, поради което те са и централна тема на настоящия текст. Изследването на въпроса как се структурира интересът към магическите вярвания в мрежата несъмнено включва и въпроса кои са факторите, които противодействат на популяризирането на магическите явления, или, как магическото мислене онлайн неутрализира съпротивата срещу себе си. Отговорът препраща към сферите, които, по израза на Суботски, потискат неинституционализираните магически вярвания – науката и религията.

Науката изучава магическото мислене – с инструментаруима на социалните и хуманитарни науки, както и в контекста на медицината и психиатрията. На терена на масовото интернет потребление обаче, „чистата” наука и „високите” академични текстове, разбираемо, не са котируем информационен ресурс. В популярния уеб дискурс противопоставянето между наука и магия е по-скоро с псевдонаучни доводи. Съпротивата срещу магическото най-често стъпва на разбирането за „здрав разум”, а като най-силен аргумент се възприемат емпиричните доказателства. По тази причина във форумното общуване най-високо се цени споделеният личен опит:

 [...] бяха ми пратили пак поредната глупост дето ако не изпратя на няколко абоната в скайпа ще се разхожда някакъв дух в къщата ми и нещо ще ми направи и аз се исмях и на никои не го пратих и гледам още съм си жива :D:D:D:D (Teddyytoo 2011)[2].

Същевременно обаче, личният пример, артикулиран под формата на емпирично свидетелство, действа и в обратната посока – в подкрепа на паранормалните явления и като директна, обикновено частична, дискредитация на науката:

Случи ми се нещо много интересно, за коледа получих подарък от едно момиче, една крайно ненужна вещ, пълен кич. Чудех се какво да го правя, не ми се носеха боклуци вкъщи, и почти бях решила да го хвърля, но все го забравях на работа. Днес най-накрая го взех с идеята да го хвърля някъде по пътя и тъкмо излизам, още на вратата се подхлъзнах на някакво заледено петно и паднах, а подаръкът се счупи. Беше странно, защото не би трябвало да се чупи - беше в торбичка, имаше поставка, която да предпази тази част, която се счупи. Аз въобще не се нараних, самият факт, че паднах също е странен - да чукна на дърво, не съм падала от години. Изхвърлих нещото в реката, за всеки случай  (nana 31.12.2011, 8:07 am).

Абе науката не е открила още всичко и е добре човек да си има едно наум. Нямам предвид да бъдем лековерни, но че има необясними неща - има (nana 31.12.2011, 11:42 pm).

Изобщо, в уеб пространството, но също и в публичния и във всекидневния дискурс, непрекъснато се сблъскват подобни разнопосочни примери и противостоящи си лични преживявания. Тази ситуация стимулира популяризирането на магическите вярвания: споделянето на противоречиви свидетелства не винаги успява да формира вяра в магическите явления, но несъмнено поддържа жив интереса към тях. Ключова стратегия в този смисъл се явява непрекъснатото мултиплициране на съмнението. Несигурността и въпросителните са ценен информационен капитал, защото създават потребност от допълнително осведомяване и активизират любопитство към проблема, който ги поражда. Показателна за това е и цитираната публикация „Момиченце изпаднало в кома – викало Дама Пика!” – тя ефективно спекулира със съмнението на читателите, включително и чрез поканата към тях да споделят „каква част от митовете са истина”.

На друго ниво, популярното магическо мислене неутрализира потенциалната съпротива срещу себе си от страна на науката, като самото то се опира на (псевдо)научен авторитет. Връзката между науката и магическите явления е често възпроизвеждан лайтмотив в специализираните сайтове. На преден план се извежда твърдението, че магическата сила е „научно доказана” (напр. ясновидството). Магическото мислене черпи легитимация и от тезата, че то всъщност стимулира научните открития:

Уважавания професор на физическите и математически науки Игор Гарин твърди, че всички големи физици и философи са имали ясновидски способности. Бележити учени като Айнщайн, Бор, Опенхайер, Хайзенберг, дори древните философи - Питагор, Хераклит, Сократ са били ясновидци, защото са слушали техните вътрешни гласове (Ясновидство и наука).

Като цяло, в популярните разбирания, споделяни в мрежата, науката не се припознава като силен генератор на съпротива срещу магическото мислене. Причината до голяма степен се дължи на по-ранната връзка между научните открития и магическите вярвания, при която магическото не отхвърля научното развитие, а по-скоро се представя като негово допълнение и алтернатива. Както твърди Февр, научните открития през втората половина на 19 и началото на 20 в. са съпътствани от възход на окултизма, който лице в лице с триумфа на науката представя себе си като алтернативно решение. В този процес окултистите не отричат научния прогрес. Вместо това те се опитват да го интегрират в една обща визия, чиято цел е да направи по-видима липсата на смисъл в материализма (Faivre 1994: 88). Суботски от своя страна вижда възможност за „мирно съжителство” между магическата и научната реалност и тъй като магическата реалност оперира със значение, емоции и комуникация, тя би могла продуктивно да допълва науката (Subbotsky 2010: 14).

Другият потенциален източник на съпротива срещу магическите вярвания е официалната религия. Традиционното българско вероизповедание, православието, има своето онлайн присъствие, концентрирано около няколко информационни портала (първият е Pravoslavieto.com, създаден през 2001 г.), съществува и официален сайт на Българската православна църква. Онлайн дискусиите, посветени на християнската религия, са съсредоточени в няколко специализирани форума (най-активни са съответните клубове към Dir.bg и АБВ Форумите, както и Форуми Провославие.БГ). Прави впечатление, че онлайн разпространението на специализирана православна информация като цяло обхваща по-ограничен периметър в сравнение с интереса към нехристиянските магически практики. Точките на пресичане между институционализираните и неинституционализираните магически вярвания се случват най-вече на терена на вторите. Най-често изразяваната съпротива срещу нерелигиозните практики е под формата на порицаване на тяхната комерсиализация и отричане на тяхната позитивна сила. В този модел на аргументация религията и институцията на църквата се мислят като по-доброто решение:

Я се спрете с тия врачки,ясновидки,екстрасенси и пр.  Няма да ви помогнат,по- скоро ще ви навредят. По- добре идете на църква и се помолете на Бог за проблемите си, отколкото да търсите сатанинска "помощ" или да си давате парите на шарлатани ! /повечето са такива/ (Radostislava 26.10.2008).

Не си давай парите за глупости.Някой ти казал,че имаш магия и даваш крупна сума,за да ти я развали.Единствено Господ ни пази.Моли се на него.Безплатно е (коментар 8, Всеки месец ни намират в къщи магии!!!).

Прави впечатление също така, че религиозно мотивираното неодобрение на магическите услуги не се припокрива с отрицание на магията като такава. В този смисъл тезата, че религията се стреми да монополизира вярата в магическото, намира потвърждение в популярните тълкувания на магията, разпространявани онлайн:

За съжаление съществуват магии.пише го и в Библията в новият завет в Деяния на Светите Апостолите.първото нещо е да се помолите на Господ Иисус Христос за прошка.покайте се от все сърце и се изповядайте.ходете редовно на Църква.вземете Свето Причастие.спазвай Божиите заповеди и се стреми да живееш по Бога.промени се и стани добър и Бог ще ти помогне и ще те освободи от злата магия.Бог да ви благослови!Амин! (коментар 18, Всеки месец ни намират в къщи магии!!!).

Що се отнася до специализираните „християнски зони” в мрежата, те се придържат преди всичко към религиозните принципи и решително отричат явления и постановки, които са встрани от каноните. Любопитен пример в това отношение е опитът на потребител във Форуми Православие.БГ да насочи вниманието на съфорумците към осмисляне на езотеризма отвъд директното му отричане:

Aether: То че болна мистика има, то е ясно, но езотериката като цяло не може да се обяви за болна мистика. Това че може да си попаднал на гнило, например на "гнил" свещенник, не значи, че цялата църква не струва. Така и ако попаднеш на гнило в езотериката не значи, че цялта трябва да я захврълим.

Жоро: Aether, ти нямаш нищо общо с православието, така че прегръщай си езотериката колкото си щеш и си изпадай в мистичните състояния колкото искаш. Само не ни ги пробутвай на нас - православните.

Aether: Аз ти задавам въпроси, ти ми отговаряш като дете изпаднало в защитна позиция и тъй като няма смислени аргументи да ми отговори, ами само някакви вярвания, който иска да защити, почва да ме напада??? [...]

Деяна: Ако дадено "нещо" (каквото и да е, не мога да намеря по подходяща дума) няма за Източник - Христос и няма за Цел пак Христос, бягай от него подобно на това кученце в подписа ти, като целта на тичането ти да е пак Христос!

Aether: Да, това е така, но Розенкройцерите, Богомилите, Бялото Братство, Протестантите, Католиците те също целта им е Христос. Ако хванеш само Протестанти и Католици и ги видиш, как се лаят кой кого ще се пържи в ада.... и двата типа си вярват, че са праведни... Тъй че мазалото е голямо и явно си е въпрос на избор и имам чувството, че няма грешен избор поне по мойте наблюдения (като изключим Сатанизма, защото там директно и осъзнато искаш да се свържеш с дявола) (Уроци по езотерика).

Очевидно е категоричното нежелание на съфорумците да се вгледат в това, което те наричат „болна магия”; Aether остава сам в опита си. Подобни твърди позиции се вписват в по-общата политика на самоизолация на религиозната съпротива срещу неинституционализираните магически вярвания. Отношението към нерелигиозните вярвания и практики като цяло е остро, недиалогично и затворено в рамките на православната зона.

Популярното магическо мислене, обаче, съвсем не остава затворено в отделните течения на неинституционализираните вярвания. Напротив, негова характерна черта е синкретизмът на практики и ритуали с разнообразен произход, включително и от сферата на официалната религия. И тук, както и при отношенията с науката, магическите вярвания обезоръжават потенциалния си контра-агент, като интегрират неговия авторитет и ресурси. Така например в репертоара на врачките и маговете почти винаги присъстват Бог и църквата, а сред редовно даваните съвети за разваляне на черна магия е четенето на Киприянови молитви и правенето на определени църковни ритуали:

Аз съм ясновидка потресена съм от това, че всеки трети дошъл при мен има магия, четете си Киприянови молитви, правете МАСЛОСВЕТ и няма да имате такива проблеми (коментар 16, Всеки месец ни намират в къщи магии!!!).

Нещо повече – екстрасенските и гадателски услуги сe оказват влиятелен фактор за насърчаване на пострадалите „омагьосани” да влязат в църквата. Именно по съвети на баячки, врачки и магьосници хората посещават православните храмове в търсене на „свръхестествената енергия, която може да ги ,развърже’” (Кръстев 2005). Така, донякъде парадоксално, неинституционализираните магически вярвания, считани от официалната религия за заплаха, всъщност популяризират някои религиозни практики, макар и изключително фрагментарно.

Наблюденията върху съпротивителните и контра-съпротивителните процеси, свързани с налагането на магическото мислене онлайн, затвърждават наблюдението, че интернет действа като благоприятна среда за широкоспектърната магическа еклектика. Трябва да отбележим обаче, че ролята на новите медии е по-скоро на усилвател на развития, чийто произход е много по-далечен от появата на интернет. Магическият синкретизъм може да бъде проследен назад във времето още през периода на Покръстването и утвърждаването на християнската вяра. Тогава предхристиянските народни (езически) традиции се примесват с новата религия. В резултат се развива моделът на „народно християнство” или „народно-митологична вяра”. Характерно за този модел е, че народната вяра и официалното църковно изповедание съществуват в традиционния бит не като „алтернативни религиозно-светогледни системи”, а паралелно, „допълват [се] като две различни равнища на ,висока’ и ,низова’ (народна) култура” (Нушев 2011). През годините магическият синкретизъм постепенно се изпълва с нови пластове:

В днешно време старите езически религиозни вярвания и магични традиции се свързват с новите окултни, теософски и религиозни движения чрез една своеобразна експлоатация на „дълбоката езотерична” традиция на Балканите, която идва от „тракийския орфизъм”, преминава през богомилството и дъновизма и се възражда чрез поклонниците на нео-езичеството и съвременните нео-гностически секти и „ню ейдж” култове (Пак там).

Влияние върху съвременното състояние на магическите вярвания оказват и някои особености на социалистическия режим. На първо място, периодът е маркиран от атеистична пропаганда и идеологическа борба против религията. Цел на тази агитация е „да се изтъкнат убедително предимствата на науката пред суеверната вяра, на материализма и атеизма пред идеализма и мистиката”; счита се, че в бита трябва да се популяризират „нови социалистически елементи, подкопаващи основите на религиозните празници и обряди, както и религиозната окраска на редица други, чисто народни обичаи и традиции” (Аврамов 1959, публикувано в Pravoslavieto.com). Възприятията за реалната ефективност на пропагандата са противоречиви, но в публичния дискурс доминира тезата, че социализмът толерира поддържането на езически и окултни вярвания за сметка на официалната религия. Илюстративно е например, че първоначално наложената от комунистическата власт забрана за провеждане на кукерските карнавали е кратковременна: „комунистическата власт се отказва от битката с твърдоглавието на селяните и ги оставя свободно да си правят зимния карнавал” (Йорданов 2012).

Спомените от социалистическия период влизат в активна употреба сред дискусионните практики онлайн. В саморефлексията на интернет потребителите изплува например наблюдението, че по време на комунистическия режим „празнуването на Коледа и Великден беше забранено, но не и сурвакарството, не и Лазаровден, не и кукерството, не и змиевите празници” (коментар 27, Нестинарството - танцът на Изида, или колко древни сме всъщност). Важна част от онлайн рефлексиите са също така препратките към късния социализъм, когато властта засвидетелства интерес към окултното:

[БКП] Толерираше и окултизма и източните философии. Най-вече под крилото на Людмила Живкова, която .... до там се отнесе в източните философии, Рьорих и пр., че това я уби. Толерираше се, защото атеизма не успя да убие необходимостта от задоволяване на религиозното чувство и търсене у самите атеисти, а само го насочи към суеверия и езически практики (tonkata3 14.02.2011).

В крайна сметка пост-социалистическата вълна на демократизация на магическото знание, в която се включва и интернет, нивелира считания за елитарен социалистически интерес към окултизма и приземява разнородните магически вярвания обратно в сферата на „ниската” култура. А там, както проследихме през онлайн практиките, те се зареждат с достатъчно възпроизводителна сила, за да устоят на ключовата съпротива срещу себе си.

Заключение: новият монопол върху магическото мислене

Както става ясно в хода на анализа, диагностицираният от Суботски официален религиозен монопол върху магическите вярвания практически не функционира като такъв в българската уеб среда. „Високите” религиозни вярвания са изместени и дори колонизирани от популярните неинституционализирани магически вярвания. Еклектиката, която характеризира тези популярни вярвания, на пръв поглед не позволява монополизирането на магическото мислене – липсва единен център, който да формира и канализира магическите ресурси.

Възможно ли е, обаче, да мислим самата еклектика като монополизиращ фактор? И какъв евентуално е центърът, който произвежда тази еклектика?

Нека подредим основните изводи от изложението:

• На първо място, и двата модела на структуриране на магическите ресурси в мрежата – магазинното съдържание и дискусионното участие – са позиционирани в по-общ контекст, в който колажното съчетание на съдържание е норма. Тази норма е зададена от особеностите на медийната среда (магазинна таблоидизация и „жълта” експлоатация на магическите вярвания; налагането на еклектичността от страна на уеб порталите; потребителско участие в колажирането на магически ресурси) и едновременно с това е предпоставена от развитието на магическия синкретизъм в социален и исторически план (народното християнство, двойственото социалистическо отношение към религията и езотеризма, пост-социалистическото „освобождаване” на магическото знание).

• Второ, и при двата модела множествеността на тематичните акценти обслужва стремеж за заемане на по-солидни позиции на терена на популярното.

• Трето, по-агресивният от двата подхода е този на магазинното предлагане на съдържание. Причината – зад магазинния модел обикновено стои пазарно позициониране и потребителски трафик, който трябва да бъде капитализиран. Такъв е случаят с онлайн порталите и с онлайн медиите като Разкрития.Ком, но така също и с онлайн продаването на магически услуги. (Да споменем само ясновидката Катя, която е специалист едновременно по ясновидство за отминали и за бъдещи събития, премахване на негативна енергия и астрално обсебване, ръчно рисуване на енергийни защити, тълкуване на сънища, кодиране на амулети, талисмани и руни, гледане на кафе, астрология).

• Четвърто, моделът на потребителско участие чрез споделянето на примери от магическата реалност се утвърждава като най-сигурния източник за подновяване на съдържанието. Личните риалити истории се оказват ценен капитал за възпроизводството на магическите вярвания, които иначе се основават на старо и трудно модернизиращо се магическо знание. Показателен е фактът, че печатни издания, експлоатиращи интереса към паранормалното, се пренасят на онлайн терен, където интерактивността максимално улеснява снабдяването със свежи читателски истории (напр. Лична драма или Врачка, чието чело ни информира, че вестникът вече е достъпен и в интернет на адрес www.blitz.bg).

• Пето, магическото мислене онлайн съвсем не е явление, родено от новите технологии. Интернет е среда за разгръщане на процеси с по-далечен произход, като най-актуалната ескалация на тези процеси се случва на първо място в традиционните медии (масмедии, кино, литература). Красноречива илюстрация в този контекст ни предлага видеосоциалната мрежа VBox7, където търсенето на клипове с етикети „суеверия”, „уроки”, „екстрасенси”, „ясновидци”, „астрология” ни препраща към множество откъси от готова телевизионна и филмова продукция. Именно „нарязаните” телевизионни предавания и сериали са и най-гледаните клипове сред споменатите тематични етикети (емблематичен генератор на потребителски интерес е предаването „Ясновидци” по bTV, както и екранният таблоид на Нова телевизия „Горещо”).

Позитивна характеристика на таблоидно-магическия монопол е, че така конструиран, той трудно може да се превърне в основа на радикални и фанатични проекти. Това в известен смисъл е гаранция за политическа безопасност. В същото време обаче, възходът на таблоидно-магическия принцип трудно може да позволи и изграждането на колективен идеологически проект. Защото преди да се случат, и фанатизмът и идеологическата цел рискуват да се разпаднат в търсенето на прагматизирани магически пътища за постигане на индивидуален успех – бързо, лесно и дори на промоция:

                

До 31.01.2012 всеки смс с код mist 2012 ще получи обширен отговор в два смс-а! [посетено 10.01.2012]

 

Библиография

Аврамов, Лъч. 1959. Информация за изпълнение решението на Политбюро на ЦК на БКП "Относно мерките за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната". Pravoslavieto.com.

Белогушева, Горица и Жюстин Томс. 2003. Първите в българския интернет. София: Ciela.

Йорданов, Руслан. 2012. И адът трепери пред кукерите. Стандарт, 16.01.2012.

Кръстев, Николай. 2005. Молитви развалят магии в пловдивския храм „Св. Петка”. Монитор, 01.10.2005.

Лютова, Евелина. 2006. Ясновидството е научно доказано. Блиц, 02.06.2006.

Нушев, Костадин. 2011. Християнство, окултизъм и магия. Църквата и езическите ритуални практики. Център за проучване на нови религиозни движения, 17.03.2011.

Тенев, Станимир (2012). Нова опасна мания – омагьосват в нета. Разкрития.Ком, 16.01.2012.

Церовска, Каролина. 2010. Момиченце изпада в кома – викало Дама Пика!. Разкрития.Ком, 29.04.2010.

[Без автор]. 2009. Кашпировски се завръща. E-vestnik, 20.02.2009.

Faivre, Antoine. 1994. Access to Western Esotericism. New York: State University of New York Press.

Hutson, Matthew. 2008. Magical Thinking. Psychology Today, 01.03.2008.

Subbotsky, Eugene. 2010. Magic and the Mind. Mechanisms, Functions, and Development of Magical Thinking and Behavior. Oxford: Oxford University Press.

[NA]. 2011. Magical Thinking. The Skeptic’s Dictionary.