II

Ния Нейкова

Съдържание:

Субкултурни очертания

Негативната идентификация

Какво можем да наречем „субкултура\"?

Натрупване на субкултурна компетентност

Субкултурни констелации

Субкултурите, мислени като събирателен образ на масови представи

„Силни\" и „слаби\" субкултури

Субкултурни очертания

До скоро като синоними на понятието „субкултура\" в хуманитарните изследвания най-често се използваха „ъндърграунд култура\", „алтернативна култура\", „контракултура\". Желанието на постмодерните теории обаче да избягат от този термин поради трудната приложимост на неговото семантично поле към новите младежки обединения, е обосновано от констатациите, че стилът се изразява все повече само външно, а не заради скрито послание или че по-скоро сега видът е посланието (Muggleton 1998). Тези наблюдения се вписват в традицията на съвременните изследвания на младежките групи, които се фокусират върху степента, в която микрокултурите представляват „реална\" съпротива или просто символични действия за подновяване на структурата на неравенствата. Заключенията зависят силно от определенията за „успешен\" бунт - чрез термините на класова и идеологическа борба или чрез способността на младежите да печелят реално време за развлечения, собствено пространство и правото непрестанно да преформулират своята идентичност.

Поставянето на акцент върху необходимостта от конкретни емпирични изследвания в последните години неизбежно доведе и до промяна в традиционните представи за младежите - днес те са видяни като индивиди, които не живеят толкова отчетлив колективен живот, колкото готовите теоретични рамки предвиждаха, и не конструират идентичност, определена от традицията, идеологията или от общността, а по-скоро създават образи за себе си от типа „направи-си-сам\" (DIY identities), едновременно множествени и ефимерни. Заключението изглежда очевидно - тъй като младите търсят изява и начин да се идентифицират с другите предимно посредством потреблението на стоки, особено тези, които са на мода, все по-голямото усложняване, разнообразие и интензивна промяна на културните индустрии им пречи да се идентифицират с някаква конкретна субкултура.

Можем ли тогава днес все още да говорим за субкултури и да ги изследваме? И ако го направим, как в съвременен контекст да преведем неравенствата в оформянето на идентичността на младите? Кои биха били „слабите\" и къде да търсим съпротивата?

Поради вече многократно установеното силно размиване на границите на отделните субкултури и сравнително лесното и безпроблемно преминаване от една в друга, акцентът на скорошно изследване по проекта „Скритата публичност. Картографиране на субкултурите в България\"¹ бе поставен именно върху стереотипните представи, които все още могат да изявят някаква специфична обособеност на всяка от отделните групи. Може да се каже, че именно един поглед на респондента „отвън\" дава необходимите данни за онези стари субкултурни очертания, които все още битуват дискурсивно, но трудно могат да бъдат конкретно локализирани. Подобен ракурс първо назовава, а после изживява. Всъщност, когато преосмисляме концепцията за „субкултура\", логично изглежда да я погледнем именно „отвън\", защото тази перспектива може да даде най-силната реабилитация на понятието. Естествено е да си зададем въпроса: „Кой използва термина „субкултура\" - изследователите или младежите?\". В началото той изглежда изцяло теоретично предпоставен. Това е и основната критика към приноса на Бирмингамския център за съвременни културни изследвания. Упреците най-често са свързани с липсата на достатъчно емпирични изследвания и търсенето на прекалено отчетливи и несъществуващи извън теорията колективно споделяни норми и високо ниво на групова ангажираност. Днес, когато все по-често говорим за размиването на това понятие, погледът „отвън\" /но в случая - този на респондентите, а не на учените/ отново остава най-силната му подкрепа. Целенасочено в проведените интервюта младежите бяха помолени да изброят всички субкултури, които познават, заедно с техни специфични характеристики на поведение, стил, места за срещи, идеология и т.н.

Илюстрацията обобщава субкултурното познание на респондентите, като изброява посочените от тях младежки обединения. На таблицата са групирани всички споменати в интервютата субкултури, според основния критерий, по който се обединяват.

Този техен поглед, често достатъчно повърхностен, пълен с медийни клишета и модерни стереотипии, се оказа от изключително значение, защото е много повече „субкултурен\", тоест мислещ в рамките на това понятие, отколкото вътрешния, отчитащ всички противоречия на флуидността и разпадането на традиционните идеологии и единни консуматорски практики на групите.

Негативната идентификация

В младежкия опит „субкултура\" означава акт на маргинализиране, свързан с описания на вражди, с необходимост от отграничаване от другия, със стилизиране на все по-трудно определими стилови белези, най-общо казано - с негативна идентификация от типа „какъв не съм\"- чрез културните граници, които делят отделните групи. В този смисъл е важно да се отбележи, че самите младежи не използват термина, за да се самоназоват или определят собствената си идентичност, защото той е от по-високо ниво на абстракция. Когато трябва да говорят за себе си като за част от някаква група, респондентите обикновено говорят за конкретно занимание - скейт, паркур, байк и т.н., като подчертават личната си уникалност и спецификата на собствения колажен стил. Провокирани обаче да изброят субкултурите в България, те имат не само сходен брой назовавания на различни младежки групи, но и достатъчно стереотипно познание за основните им характеристики. Подобно разбиране, в голяма степен конструирано и затвърдено от медиите, само по себе може да ни разкрие закрепостените в съзнанието „останки\" на едни субкултури и начините за създаването и легитимирането на нови - в процеса на борба с ограниченията на дадено понятие.

Картографирането на младежките микрокултури в случая е направено „отдолу\" и провокирано от самите разкази, без да бъдат слагани в предварително изготвени теоретични рамки.

Първата уговорка, която следва да се направи, е свързана с факта, че, от една страна, интервюираните посочват само част от известните ни субкултурни формирования, от друга, че някои от тях са подробно описани, а останалите само загатнати като фоново знание. С цел да бъде проследено кои и защо са най-популярните и най-непопулярните субкултури, описанието на кои от тях е свързано предимно с негативни или предимно с позитивни конотации, за кои респондентите имат детайлна информация на наблюдатели и за кои си служат предимно с медийни клишета, споменатият вече проект се опита да разгледа различните - позитивни, негативни и неутрални - оценки, които те получават, за да може да проследи по-пълно масовите представи за конкретната група.

Какво можем да наречем „субкултура\"?

На второ място безспорно трябва да се отбележи фактът, че споменатият наследен и заучен конформизъм в субкултурната област постепенно започва да се променя, като налага и някои нови форми за мислене на субкултурата сред респондентите, обикновено разширяване на семантичното поле на термина, а понякога изобщо проблематизиране на неговото съществуване и употреба. Често в интервютата понятието \"субкултура\" обхваща от музикални предпочитания и стил на обличане до Facebook групи и секти, етнически малцинства. Като допълнение на това някои респонденти отнасят термина единствено към традиционните субкултури (метъли, рокери, скинари, пънкари и т.н.), а за новите видове младежки групи интервюиращият трябва да задава допълнителни въпроси. В този смисъл, макар да имат базови наблюдения и интерпретации за младежките общности, повечето респонденти изпитват затруднения да формулират ясно обхвата на идеята за субкултурна група и да го приложат към съвременни обединения, които все още не са медийно обговорени и стигматизирани като такива.

Натрупване на субкултурна компетентност

Обсъждайки темата за употребата на понятието „субкултура\" сред младежите, непременно трябва да отчетем и един трети фактор - спецификите на различните възрастови подкатегории при натрупването на „субкултурна компетентност\". Ако трябва да обобщим схематично получените резултати, бихме могли да кажем, че сред по-младите, 15-18-годишните, се наблюдава постепенното придобиване на субкултурно познание най-вече чрез лично преминаване през различни стилове в търсене на „истинския\", макар той рядко да може да бъде припознат като част от конкретна субкултура и по-скоро да представлява колажна комбинация от няколко, мислени като идеологически непротиворечиви, а стилово съвсем сходни групи. Индивидуалният преход от една субкултурна идентичност към друга в много по-голяма степен изглежда като консуматорска игра, отколкото като травматична съпротива или болезнен преход на израстването.

Докато при учениците се наблюдават най-вече тенденциите на непрекъснат преход от една към друга твърда субкултурна идентичност или едновременно съпреживяване на няколко в рамките на едно по-голямо субкултурно обединение, сред интервюираните на възраст между 18 и 24 години самото определяне чрез субкултурна принадлежност е отказано или насилено. Респондентът или заявява, че изобщо не принадлежи към никоя субкултура, или тази принадлежност е обявена за една вторична или третична идентификация. В този смисъл субкултурният опит престава да бъде модерен и на него се противопоставя създаването на индивидуален уникален отличителен стил, който се счита несводим до групови ценности, модели на поведение и мода.

Същевременно можем да кажем, че сред младежите над 24-годишна възраст отново се наблюдава постепенно завръщане към някакви по-общи групови идентичности, които могат да служат като ориентири за личностна идентификация. Тук, за разлика от предишната възрастова група, не се среща повтарящата се идея за търсенето на „уникален стил\", но и субкултурното познание най-общо е сведено до общностите на метълите и рокерите от ученическите години и съвременните музикални вкусове към диското и чалгата.

Субкултурни констелации

Според емпиричните данни можем да твърдим, че за респондентите е много по-трудно да говорят за отделни субкултури, отколкото за по-обширни субкултурни констелации. Подобна констатация се долавя на две нива в интервютата. От една страна, най-често младежите прилагат към субкултурните си оценки много широки дихотомни опозиции, чрез които ясно изразяват позитивното или негативното си отношение към тях. Най-популярните категоризации са: истински/модни субкултури (в смисъл на масови или на някаква много специфична \"изгъзица\"); твърди/размити; отворени/затворени; субкултури на мнозинството/мислена като единна субкултура на етническите малцинства; богати/бедни; „смъкнати\"/„натокани\", „фешънчета\"; според обувките, с които ходят - с кецове, маратонки/на токчета; според видовете алкохол и упойващи вещества, които употребяват; краткотрайни/устойчиви субкултури (в зависимост от средната възраст на членовете им); „позьори\"/„зарибени\"; агресивни/консуматорски (според това дали се възприемат като някакъв бунт против системата); професионални субкултури/фенство; самостоятелни/зависими от родителите си субкултурни членове („безделници\" и „абитуриентки\" - момичета, които само чакат да бъдат почерпени); „по-дълбоки\"/повърхностни субкултури (според това дали се занимават с духовни неща, както например регето и растафарианството).

От друга страна, дори и когато са подтикнати да конкретизират субкултурните си познания, респондентите най-често говорят обобщаващо за идеологически непротиворечиви обединения от няколко традиционно възприемани като отделни групи. Вероятно това е резултат както от трудността да поставят собствената си идентичност в по-тесни граници, така и от усещането за „стилова поносимост\" в рамките на по-широки групи /например много респонденти говорят като за една обща група за скейтърство, байкърство, фрийрън и паркур, защото всички те могат да бъдат причислени към споменатите по-горе категоризации на „богати\", „смъкнати\", „позьори\", „консуматорски\", „краткотрайни\" субкултури и т.н./.

Субкултурите, мислени като събирателен образ на масови представи²

Чалга и поп-фолк

Високи токчета на обувките, лъскави колани, руси коси, „педерастко блестящи златни и сребърни надписи\" и изобщо „натруфеността\" във външния вид, с „много шарени дрешки и много финтифлюшки\". Момичетата са по-разголени, като „проститутки\", „тъпо изглеждащи\", с повече грим, с големи деколтета, лачени токчета, коланчета, боядисани и фризирани дълги коси, много фон дьо тен, изкуствени мигли, слънчеви очила, силно начервени устни, като излезли от чалга клип, „с хем наивни, хем злобни физиономии\" - всички са „абитуриентки\" /заради почерпката и облеклото/, а основната им кауза е „за богати чичковци и BMW-та\". Момчетата са богати и парадират с финансовите си възможности, с руси кичури, асиметрични прически, гелосани, с лачени маратонки, очила и прилепнали блузи, с тесни тениски и дънки с ниска талия, обикновено тренират фитнес и изглеждат като „селски бек\", „борче\".

Рок и метъл

Своеобразни „ветерани\" на традиционните субкултури, устойчиви във времето групи, сравнително затворени и със специфични отличителни белези и маркери на поведение, при които могат да се видят много по-възрастни членове /често между 30-40 г./. С черни дрехи, кожени якета и прорязани дънки, мешки, дълги коси, големи гривни с шипове, вериги, кецове, гуменки или кубинки, изобщо като „по-едри типове с мъжко излъчване\", дори сравнявани с „викинги\". Рокът и метълът се възприемат като култури на по-първичния бунт /против реда, за хаоса/. Като цяло те са видени и като най-бедните субкултури. Наричани са „откачени\", „цикльори\", „антихристи\", „с по-голяма склонност към атеизъм и сатанизъм\", най-често са „много мръсни\", „безделници\", които не мислят и не правят нищо.

Скейтърство, байкърство, фрийрън и паркур

Ходят с размъкнати свободни дрехи с ниска талия, суичъри, шапки, ластични гривни и кецове. Срещат се най-често в градинките пред НДК и пред паметника на Съветската армия. В негативните стереотипи поведението им е определено като „поза\", „пародия на спортуване\" заради възможността да носят скъпи дрехи и аксесоари и да притежават най-новите спортни уреди /едно тяхно колело например струвало около 3 000 лв./. Така те често са определяни като „богати мамини синчета\".

Рап и Хип-хоп

Смъкнати и широки суичъри и дънки, раздърпани тениски, шапки „като тенджери\", кецове, ланци и вериги. Нервни, особени хора, с цинизми в песните, които не признават правила и норми, „безделници\", силно зависими от родителите си.

Хаус, Техно, Транс, Drum\'n\'Bass

Почитателите на тази музика могат да слушат ритъм, който се повтаря с часове, затова са определяни като „циклещи\" и „наркомани\". Ходят „неглиже\", носят по-широки едноцветни дрехи и кецове, големи слънчеви очила, боядисват си косите, имат боди пиърсинги и татуировки, момичетата „обичат много да си бодат езиците\"; привържениците на техното са с по-модерни и „по-фантастични\" като дизайн дрехи и с по-особени леко рошави прически; групата на транса са като „супер хора, извън нормите на облеклото, прическите и държанието - дълги тъмни черни дрехи, повече кости и черепи\"; слушащите Drum\'n\'Bass често приличат повече на „фешънчета\" - с дрехи в ярки цветове, големи слънчеви очила, шарени гривнички, изглеждат „смъкнати, с биричка и трева\".

Емо

Силно депресирани хора, много „емоционални\", които искат да се самоубият /като си режат вените/, непрестанно плачат и имат силно „мрачно излъчване\". „Съществено за емо културата е да се чувстваш много кофти, искаш да изразиш мъката си\", „много си гей\", имаш много гняв в себе си, въобще „мрънчовци\" и „тотално изключили\". Отчетливите им външни характеристики като тесни прилепнали дрехи на карета и райета в ярки цветове, специфична прическа с дълъг бретон, като черна слама /„няма русо емо\"/, като на „вещица\", пиърсинг, „депресантски тежък грим\", значки, черни звездички и цветни кецове, често бяха описвани като хомосексуални атрибути.

Реге и Рага

Култури, близки до природата, които защитават екологични каузи. Най-често външният им вид се свързва с раста, шарени дрехи и шапки, естествени и по-свободни материи, дървени гердани и гривни, кърпи. Възприемани са като „по-ъндърграунд\" култури, които се „разграничават от масата\". В негативните представи тяхната прическа растата е „символ на карибска религия\", според един респондент тя е равносилна на носенето на чалма, най-често са с ниска хигиена. Възприемат света „леко, без замисляне, вярват в прераждане\", като цяло са „клошари по душа\" /„дори и да имат пари, изглеждат като клошари\"/. Едни от най-разпространените стереотипи за тях са за „наркомани\", „напушени типове\", „хипарите от Ямайка, с косите, дето са сплетени като негърски и с бермудски гащи\", „нудисти\", „много зависими от родителите\".

Пънк, Хардкор и Ска

Обикновено асоциациите за тях са свързани с „анархия\" - искат да изразяват някаква опозиция срещу системата, но в крайна сметка действията им се свеждат до разрушаване, псуване, викане. Субкултурата на пънкарите се счита за една от най-бедните. Интересно е, че те биват описани и като най-изявените врагове на скинарите, и двете групи - изключително затворени, с различни ритуали за допускане до общността, като например „побратимяване\" чрез рязане на вени и смесване на кръвта. Ходят по мазета, складове и тавани и взимат тежки наркотици като кокаин и хероин.

Скинари

В масовите представи на респондентите тази общност остава единна поради агресивния си характер и бива мислена като достатъчно затворена и силно отличена от останалите субкултури. Скинарите се свързват най-вече с омраза към малцинствата и към някои други субкултури, като пънкарите и чалгарите например. Най-често биват определяни като нацисти и расисти. Външният им вид се свързва с голи глави и бради, кубинки и маскировъчни дрехи. Музикалните им предпочитания се ситуират между хеви-метъла и рока.

Автомобилни фенове

Членовете й организират походи, сбирки на ралита, надсвирвания с коли. Най-определящи за изграждане на статуса в групата са подобренията, направени по автомобила. Музиката в колите е категоризирана в два различни класа - „максимум шум\" и „максимум качество\". Като цяло това е доминиращо мъжка субкултура, само отвреме-навреме сред автомобилните фенове могат да се видят жени-мотористки.

Диско и денс

Диско и денс е една от най-неясните като граници и размити субкултури и обикновено се свързва с по-възрастни и по-улегнали фенове, които харесват поп музика - от „popular\", тоест най-популярното, това, което се продава, и не се обличат по специфичен начин. Събират се най-вече в дискотеки, но не са „толкова разкрепостени като чалгарите\" и слушат по-лека музика.

„Силни\" и „слаби\" субкултури

Изглежда, че именно в изброените по-горе субкултурни констелации и по-общите категоризации на респондентите бихме могли да открием латентно осмисляне на въпроса за „силата\" на субкултурите. Със сигурност тази сила се вижда най-вече в призмата на дебата доколко „истинска\" е дадената група, а той от своя страна преминава през темите за „позьорщината\" и „модното\", както и за „твърдостта\" /в смисъл на трайност във времето и отчетливи граници/ на всяка една младежка група.

Тук ще се опитаме да откроим няколко нива на възможни категоризации на субкултурите като „силни\" и „слаби\". Първата бихме могли да определим като възрастова. Най-общо според респондентите съществуват едни силни, „истински\" субкултури, чиито членове остават верни към групата до много късна възраст /метълите и рокерите например/. В тази категоризация като „слаби\" се мислят онези субкултури, чието съществуване изглежда подвластно на модата /например емотата, скейтърите/, както и така наречените „позьори\" /адаптират наготово определени субкултурни образци, за да са част от дадена група и да използват нейния субкултурен капитал (Thornton, 1996), но всъщност не са наясно с „дълбокия\" й смисъл/.

Респондентите мислят субкултурите и през разделението бедни/богати. Така например метълите, рокерите, растафарите са по-бедните, а по-богати са чалгарите, рапърите, скейтърите, байкърите. Подобно деление също рефлектира върху идеята за „силни\" и „слаби\" субкултури, като „силните\" се мислят като онези, които налагат масовите модни тенденции.

За „слаби\" от респондентите се считат и специфични субкултури, стигматизирани като необходимия друг, негативно конотиран и отритнат от всички останали /например емотата и чалгарите/. Интересното в случая е че именно тези две групи са давани като примери съответно за най-затворената и най-отворената и именно затова остават неодобрени от останалите. Изглежда тяхното съществуване се превръща в основно условие за конструирането на предимно негативната идентификация на всички други. И докато неодобрението към чалгарите е свързано с желанието за опозиция на масовата култура, то очевидното стигматизиране на емотата е именно в ролята им на прекалено специфична група, която не може да се впише в субкултурни констелации и остава отстрани.

На едно друго ниво разделението между „силни\" и „слаби\" субкултури може да бъде и идеологическо. Според него силните са тези, които все още отстояват първоначалната си идеология /скинари, растафари/, а слабите - обединените само около облеклото или музиката например. Тук определено можем да потвърдим тезата на Ивайло Дичев³, че днес субкултурите се мислят все повече като част от високата култура. В този смисъл „истинските\" субкултури трудно могат да бъдат определяни като „слаби\". Напротив, те са изживявани като опозиция и позитивна алтернатива на масовата култура.

Подобни въпроси отключват и още едно разделение, което все по-често се прави в интервютата и което тепърва трябва да бъде анализирано - това между субкултура и фенство. Най-общо, докато съпротивителната идея на субкултурата постепенно я маргинализира, споделените вкусове на потребление и позитивно заявяване на идентичността от типа „аз обичам или подкрепям това\" се превръщат в нови фактори за младежки обединения. Дали именно фенството не става специфична „силна\" форма на младежка съпротива, която да се противопостави на старата „слаба\" традиционна субкултура, тепърва предстои да узнаем.

Библиография:

Дичев, Ивайло и Орлин Спасов (съст.). 2009. Новите млади и новите медии. София: Институт Отворено общество.

Muggleton, David. 1998. The post subculturist. Oxford: Blackwell.

Thornton, Sarah. 1996. Club Cultures: Music, Media and Subcultural Capital. Middletown, CT: Wesleyan University Press.

1 В рамките на изследването /„Алтера\", под ръководството на Тодор Христов/ през месеците септември и октомври 2009 г. са проведени 20 интервюта със средна продължителност от около един час. Профилът на респондентите е както следва: младежи от София, които видимо не са членове на субкултурни общности, в три възрастови групи: 15-18 г. /6 респондента/; 18-24 г. /10 респондента/; над 24 г. /4 респондента/; от тях: мъже /10/; жени /10/; образование: ученици /6/; студенти /10/; други /4/.

2 Изброените субкултурни констелации са подбрани като най-често споменаваните от респондентите групи, за които те имат повече или по-малко стереотипни идеи. Образите на отделните субкултури са събирателни и изградени от изказвания на различни респонденти.

3 Вж. резултатите от проект „Нови млади, нови култури, нови каузи\", МОН, 2009 -2011 г., под ръководството на проф. Ивайло Дичев.