Печат на тази страница
Събота, 05 Март 2022 22:43

Поп-места на красотата

Силвия Петрова

Резюме: Текстът изследва понятието за красота в контекста на популярната култура и новите медии, като поставя фокус върху качествата, съпътстващи идеята за красота. Разглеждат се „местата“ на преплитане на красотата със здравето, духовността, новите технологии. Идеята за красотата се поставя в контекста на дебата за постфеминизма, като се предлагат две възможни интерпретации на взаимодействието между красотата и технологиите – от една страна, утвърждаване на патриархалните стереотипи и консуматорската идеология и, от друга, възможност за подриване на традиционните норми за тялото чрез работа върху виртуалната идентичност.

Ключови думи: красота, популярна култура, социални мрежи, лайфстайл, технологии

Pop-sites of Beauty

Silvia Petrova

Abstract: The text studies the beauty concept in the context of popular culture and new media, focusing on the qualities that accompany the idea of ​​a beautiful body. It examines “sites” of mixing beauty with health, spirituality, new technologies. The ​​beauty concept is also considered in the context of the postfeminism debate, offering two possible interpretations of the interaction between beauty and technology – on the one hand, as an affirmation of patriarchal stereotypes and consumer ideology and, on the other hand, as an opportunity of undermining traditional norms about the body by constructing a virtual identity.

Keywords: beauty, popular culture, social media, lifestyle, technologies

 

В различни епохи и култури красотата няма автономен статут, а се дефинира като комбинация от качества – тя е неустойчиво понятие, което често върви „в комплект“ с нещо друго (мяра, добро, симетрия, истина). Умберто Еко в своята История на красотата отбелязва, че понятието за красиво зависи от епохата и от културата, но при всички положения красотата не е и не е била нещо абсолютно и неизменно (Еко, 2004). Най-общо, като красиво може да се определи това, което в дадена култура или историческа епоха се признава за приятно за очите – независимо дали предизвиква желание за притежание.

Текстът си поставя за цел да проследи с какви качества е обвързана красотата на тялото и лицето в съвременната епоха, доминирана от социалните мрежи и технологиите. Красотата в настоящата статия се мисли като съвкупност от характеристики (външни и вътрешни), които се признават за привлекателни и служат за конструиране на лайфстайл[1] модели, популяризирани от медиите. В тази връзка се използва терминът поп-места на красотата – пространства, предлагащи образци и съвети за красота: екранът на смартфона, приложения с добавена реалност (augmented reality), профили, групи и страници в социалните мрежи, лайфстайл медии.[2] Проследяването на тези поп-места може да даде представа за актуалния идеал за красота, който обхваща не само физически качества, но и модели на поведение и мислене. В този смисъл естетическата норма е обвързана с етични характеристики.

Фокусът в изследването е поставен върху женската красота, но с уточнението, че днес част от стандартите, валидни за нея, все по-често се отнасят и до мъжкото тяло, като тук имам предвид не само нормите за грижа за външния вид, но и императива за здравословен живот, усъвършенстване, подобряване и т. н.

Понятието за красота се разглежда и в контекста на дебата за постфеминизма[3] – новите медии и технологиите може да се интерпретират като средство за подсилване на патриархалните стереотипи, но и като възможност за подкопаване на постфеминистките технологии за овластяване на жените, поставящи акцент върху консумацията.

Красота и здраве

В съвременната епоха понятието за красиво тяло често е съпроводено от обещание, но и от изискване за здраве. Средствата, които предлага консумативната индустрия за постигане на съвкупността от здраве и красота, са свързани с определени нормативни практики – медикализация, пластична хирургия, спорт, диети, процедури и др. В този план красотата се възприема като процес на постоянно подобряване и оздравяване на тялото. Оздравяването, както отбелязва Георги Лозанов, идва под формата на консумативни мании (Лозанов, 2020: 29). Здравословният начин на живот се превръща във важен компонент от разбирането за красота и се мисли като форма на активна грижа, включваща различни ограничения (режим на хранене), физически натоварвания (упражнения, туризъм), консумация на определени стоки (витамини, хранителни добавки, козметика, спа процедури, екзотични храни). В този смисъл понятието здравословен начин на живот, популяризирано от медиите, описва не толкова практики, насочени към грижа за здравето на тялото, колкото стратегии за вписване в модела за красота, легитимиращи консумативни практики.[4] Връзката между красивия външен вид и здравето е двустранна – красотата е знак за здраве и обратното. Съвкупността от красота и здраве, според популярните съвети, може да бъде постигната чрез определен тип хранене, спорт, но и чрез козметични продукти и процедури.

В потребителското общество красотата може да се разбира като социално и културно конструиран феномен, който става видим чрез многобройни изображения, продукти, практики, експертни съвети, съсредоточени върху потенциала за трансформация на собственото тяло. В YouTube, Facebook, Instagram, TikTok има изобилие от видеа, предоставящи модели за красота – уроци по гримиране, съвети на експерти по мода, хранителни режими, диети и т. н. Моделите за красота включват като специален компонент здравето – връзката между тях се представя като естествена и така се засилва съблазнителността на предлаганите практики за усъвършенстване. В последните години се оспорва твърдението, че красивото тяло е болезнено слабото женско тяло, като акцентът се поставя именно върху връзката между красота и здраве – посланието е, че здравословният живот е ключът към естествената красота. Тази натурална красота обаче често се „подсилва“ с изкуствени, синтетични средства като хранителни добавки, козметика и т. н. Така например, естествено красивото женско лице се постига с умело, незабележимо поставен грим, здравословно изглеждащият тен – чрез солариум, здравата коса е гарантирана посредством специални шампоани. Още един пример е актуалният в момента модел за мускулесто мъжко тяло, който отпраща към здраве и сила, но в повечето случаи е непостижим без прием на синтетични добавки – а това от своя страна се оказва, че никак не е здравословно.

Понятието за красота, обвързано с консумативни мании, е подложено на феминистка критика – практиките за красота се възприемат от редица феминистки изследователки като стратегии за вписване, конструирани в интерес на патриархалното господство. Критиката на концепцията за красотата, обвързана с нормативни практики като условие за придобиването ѝ, принадлежи основно на феминизма от втората вълна, който възприема женските усилия за разкрасяване като принуда за съответствие, формулирана от патриархалния дискурс (Lazar, 2009, 2011; Wolf, 1991; Genz, 2011). Тези анализи посочват, че приеманата за естествена връзка между женствеността и желанието за красота е поддържана от патриархата конструкция, която категоризира жените според външния им вид, като по този начин ги принизява до статута на обекти. Наоми Улф отбелязва, че запазването на тесните стандарти за женска красота генерира огромна печалба за козметичните индустрии, които акцентират върху предполагаемите несъвършенства на жените (Wolf, 1991). Изследванията в тази посока заключават, че красотата не само обективира жените, подчинявайки ги на мъжкия поглед, но и носи икономическа изгода на производителите на козметика и модни стоки от илюзията, че жените могат да станат субекти и да придобият власт, само ако инвестират в предписваните стандарти за красота (Genz and Brabon, 2009). Постефминизмът, който е плътно обвързан с медийната култура, представя жените като субекти, „само доколкото могат и желаят да консумират“ (Tasker and Negra, 2007: 8). Това отношение между красота, здраве и консумация е пряко свързано с техниките за изграждане на женска идентичност. Робъртс обръща внимание на обстоятелството, че в постфеминистката култура, разпространявана от медиите, изграждането на овластен женски субект зависи от самочувствието и привлекателността – качества, които се постигат само чрез инвестиция в услугите на индустрията за красота (Roberts, 2007: 229). Обвързаността на консумацията с понятието за красота е централна в постфеминисткия дискурс. Редица феминистки изследователки отбелязват, че възможността да се консумира става първостепенно условие за овластяване и избор (Chen, 2013; Murray, 2013). В тази изследователска линия се защитава тезата, че в съвременното общество женската идентичност е немислима извън консумацията. Нещо повече, телесността се оказва в пряка връзка с нормативни мерки, основаващи се на практики на самоконтрол. Феминистките анализи в тази посока се позовават на тезите на Мишел Фуко за властта, наблюдението и дисциплината (Фуко, 1998). Нормите, под формата на модели за красота и женственост, хомогенизират жените, представяйки се като „нормализация“. Същевременно жените на свой ред прилагат нормите на индивидуално ниво (Genz and Brabon, 2009: 50). Вписването в нормите за красота и здраве е условие за постигане на социално приемлив Аз – от жените се очаква постоянно да обръщат внимание на външния си вид, да се тревожат при появата на пъпки, бръчки, наднормени килограми и да се опитват да ги елиминират или прикрият.

Друга група изследователи акцентира върху ролята, която е изиграл постефминизмът за свободния избор в практиките за разкрасяване, без „идеологически дилеми“ между еманципацията и равноправието между половете (за които се бори феминизмът) и съзнателно спазване на традиционни женски практики (каквато е красотата) (Gill, 2007; Stuart and Danghue, 2011: 99). В този случай се оспорва позицията на феминистките от втората вълна, които мислят жените като „послушни субекти“ по отношение на практиките на красота и по този начин отричат способността им да се съпротивляват на доминиращите норми и да ги подкопават.

Предполагаемото получаване на власт в резултат от инвестиция в практиките на красота и здраве може да се разглежда и в контекста на постоянната работа по собственото усъвършенстване. Бренда Вебер отбелязва, че това схващане през XXI век е валидно и за двата пола и днес се разбира като израз на професионализъм, компетентност и способност (Weber, 2009: 25). В този смисъл свързването на красотата със здравето и постоянното подобряване на тялото може да се погледне от перспективата на рефлексивния проект за Аза, за който говори Антъни Гидънс (Giddens, 1991) – идеята за непрекъсната работа върху идентичността, превърнала се в императив в късно модерните общества.

В подобна посока са тезите на Никълас Роуз, който твърди, че, ако през XIX в. в Европа и САЩ държавата е въздействала върху гражданите чрез биомедицина, днес самите граждани поемат тази роля, превръщайки се в активни консуматори, които избират и използват високи технологии, фармацевтични продукти, традиционна и алтернативна медицина, за да подобрят телата си, да се предпазят от болести, да подсилят жизнеността си. От индивида се очаква да заеме активна и отговорна позиция спрямо тялото и здравето си – за целта разполага със знания, прогнози, оценки на риска (Rose, 2007: 23, 27). Представата за добър живот включва умението да се борави с тези налични инструменти за усъвършенстване на красотата и здравето.

   

Ил. 1. и 2. Панчакарма – детокс терапия. „Панчакарма е серия от процедури, която пречиства в дълбочина тъканите на тялото от токсини, отваря фините канали, внася жизненоважна енергия, която ни кара да се чувстваме здрави, уверени, спокойни и щастливи. За постигането на този терапевтичен ефект панчакарма програмата включва диета, ръководни принципи за начина на живот, йога, медитация, билкови препарати, масажи и очистващи процедури. След двуседмичния престой човек се чувства не само пречистен и подмладен, но може успешно да се пребори с нездравословните си навици на живот или със зависимостта си от лекарства.“. Източник на ил. 1.: сп. „Ева“, 1.05.2015 г. Източник на ил. 2.: Галерия за масажи „Рудраакша“. 

Красота и душевност

Още при древните гърци за красотата на тялото важна роля играят свойствата на душата, характерът. Днес обаче посоката като че ли е обърната – популярната култура опитва да ни убеди, че, ако сме постоянни в грижата за външната си красота (чрез консумация на определени екологични храни, екзотични практики, упражнения като йога и пр.), се грижим и за душата си. Пример за това са групите и инфлуенсърите в социалните мрежи, популяризиращи екологично, био, веган хранене и лайфстайл, които в определен смисъл продължават посоката на разсъжденията за връзката между красота и здраве, но добавят и морален аспект. В този контекст консумацията на еко, био, веган продукти може да има разнообразна мотивация: отказ от участие в убийството и експолоатацията на животни, грижа за планетата, внимание към собственото здраве, подкрепа за местния бизнес. Този тип консумация може да се тълкува и като знак за принадлежност към една общност на духовно извисени индивиди, които се грижат не само за собственото си благополучие, но за бъдещето на планетата. Красотата се психологизира – мисли се като външен израз на душевни качества. Този еко/био/веган лайфстайл се сглобява от разнообразни фрагменти – консумация на специални храни, физически упражнения (най-често с източен произход), стил на почивка, включващ екзотични пътешествия (т. нар. ритрийти[5]), посещение на определени ресторанти, магазини, чайни. Вписването в подобни практики често се мисли като път за постигане на нова духовност. В социалните мрежи има много „места“, които събират почитателите на този тип лайфстайл – страници, лични профили, видео канали. В някои Facebook страници на подобна тема например съжителстват идеи за полезни ястия, съпроводени от красиво изглеждащи фотографии, предложения за физически упражнения, медитации, специални практики, посветени на дишането, интервюта със специалисти по аюрведа; наред с това, в тях понякога се публикуват конспиративни теории срещу COVID-19 ваксините, отбелязват се християнски празници и т. н. Красотата включва здравето, но то вече обхваща не само тялото, а и душата. Диетата вече не е само част от манията за усъвършенстване на тялото – храната не просто засища глада и разкрасява, но и е основа на духовното спасение, условие за „правилно“ развитие на личността. Духовните елементи се прибавят към здравословните и моралните, за да създадат цялостен модел на красотата – душевна и телесна.

Специфичен детайл, характеризиращ тези поп-места, където се изработват и разпространяват моделите за красота, е представата за диетата – не като аскеза, а като консумация на внимателно подбрани лайфстайл елементи. Няма лишения и принуда, ограниченията се спазват доброволно, тъй като се мислят като моден тренд и условие за постигане на нов, по-добър и щастлив живот. Отслабването например е възможна, но в никакъв случай не единствена цел на диетите. Много от популярните специалисти по балансирано хранене печелят клиентите си с обещанието, че няма забранени продукти и с правилото, че най-важното е да се изпитва наслада от храната. Тази нова, модна аскеза е свързана с консумацията на луксозни, красиви, екзотични храни, чрез които човек може не само да извае красиво тяло, но и да постигне спокойствие на ума и дори мъдрост, наслаждавайки се на живота. Така красотата се свързва с духовно израстване.

Красотата в този план се оказва свързана и с понятието за екзотично – под формата на източни методи за разкрасяване, продукти и рецепти от далечни страни, духовни учения, различни от християнството, пътувания. Екзотичното, разбирано като обратното на познатото свое, става част от определен лайфстайл, в който красивото отпраща към отдалечаване от познатото.[6] В този смисъл нормата за красота, вплетена с духовното, се основава на комбинация от познато и непознато, локално и далечно.

Ил 3. Теди Сара, веган лайфстайл влогър. “В момента отглеждам кученцето ми Пани, което е парализирано и се налага да използва помощни колелца, за да се придвижва… Осигурих приемен дом за много животни – 22 кучета и 1 котенце.“. „Вярвам, че растителната диета е най-доброто средство за здравословен живот, и със сигурност искам да предам тези възгледи на децата си. Не бих искала да ги храня с продукти от животински произход, които могат да съдействат за развитието на хронични заболявания като диабет, рак, алергии, автоимунни заболявания, сърдечни проблеми.“. Източник: https://www.tedisarah.com/about/, интервю за сп. „Grazia“, 13.08.2021 г.

Ил. 4. Анастасия Желева, бивш модел, главен букер на модна агенция „Визаж“. „Модните среди помнят Наси като бивш модел, най-близкият човек до Жени Калканджиева и главен букер на модна агенция „Визаж“ допреди 10 години. Сега пием кафе и алое с боровинки в новооткритото ѝ йога студио в кв. Изток „Йога Вайб“ – най-модерното място за йога в София и в страната в момента… Обмислям идеята да се занимавам с духовни практики от години – споделя бившата букерка номер едно на „Визаж“. – Исках да създам холистичен ритрийт център на прекрасно местенце близо до София, което открихме с приятеля ми и където обичаме да ходим. То напомня Тоскана.“. Източник: Сп. „Ева“, 30.10.2017 г.           

Красотата и новите технологии

Новите технологии и общуването в социалните мрежи добавят нови нюанси към понятието за красота. От една страна, красотата продължава да се мисли като неизменна част от неспиращия процес на подобряване на Аза, но от друга, това усъвършенстване става възможно без физически интервенции. Оказва се, че методите за разкрасяване може да се прилагат без да се засяга тялото, само върху виртуалния образ, видим на екрана на устройството. В този смисъл, още една характеристика на красотата днес е свързаността ѝ с интернет – красотата е осъществима само в комбинирането на реално и виртуално съществуване.

Като пример за „място“, демонстриращо връзката на понятието за красота с употребата на технологиите, може да бъде даден екранът на смартфона, който функционира едновременно като огледало, способно да коригира несъвършенствата на лицето и тялото, като камера и като средство за публикуване на образи (на себе си и на другите) в социалните мрежи. Смартфонът може да се използва като вълшебно или умно огледало, базирано на принципа на безупречното отражение. Наред с това, новите технологии използват нормите за красота като средство за конструиране на виртуална идентичност. Например при инсталиране на приложение с т. нар. добавена реалност (augmented reality) потребителите получават възможност да изпробват виртуално различни стоки – грим и друга козметика, дрехи и аксесоари. Посредством приложения с добавена реалност може да се коригират бръчките, петната и други несъвършенства по лицето, да се изпробват различни прически и цветове на косата, да се правят всякакви експерименти с външния вид. Виртуалното разкрасяване отново е съчетано с грижа за здравето. Има технологии, които сканират тена на кожата, откриват дерматологични проблеми, предлагат медицински препоръки. Всички възможности за разкрасяване и оздравяване идват заедно с предложението за селфи, което да бъде публикувано в социалните мрежи, изпратено на приятели за консултация относно външния вид или просто за събиране на харесвания.

Новите технологии може да се използват за виртуална проба на определени стоки, за здравна и козметична консултация, както и при виртуална комуникация. Невъзможността за физически контакти по време на пандемията от COVID-19 и принудата за онлайн комуникация превръщат виртуалната идентичност в задължителна дори за хора, които по-рано са избягвали този тип общуване. Широко разпространена става практиката да се прилага „умно“ разкрасяване при публикуване на снимки в социалните мрежи, както и при видео разговори, при делови срещи в онлайн платформи и чатове. Наред с това, някои смартфони автоматично коригират бръчките и внасят някои подобрения в лицето при снимане. Смартфоните, функциониращи като умни огледала, дават възможност за съставяне на собствен съвършено красив двойник, който може да се усъвършенства постоянно спрямо новите тенденции и е винаги под ръка. Нещо повече, самото използване на технологиите при конструиране на идентичността се мисли като престижен жест и се превръща в част от модния лайфстайл. В този смисъл красотата се оказва пряко и буквално свързана със смартфона – а колкото по-нов и скъп е моделът, толкова повече възможности за разкрасяване са налице.

Новите технологиите може да се интерпретират като поп-места на идеалната красота. Те елиминират бързо, лесно и забавно дефектите във външния вид, осъществяват модни и разкрасителни процедури, правят прогнози, дават съвети за външния вид – чрез тях скъпите, луксозни продукти стават достъпни за всеки (макар и само виртуално), независимо от статуса му, като по този начин осъществяват лесно постижимо усъвършенстване. Нормата за подобряване придобива игрови характер, превръща се в част от всекидневните техники за изграждане и отстояване на идентичността. Същността на съвършената красота се оказва именно този безкраен, припознат като естествен, процес на усъвършенстване. Красотата на тялото в контекста на технологиите и социалните мрежи притежава две, наглед противоположни характеристики. От една страна, е изискването за постоянна работа по елиминиране на недостатъците, безкрайният стремеж за вписване в определени стандарти. От друга страна, тези стандарти не са постоянни – те се менят, при това тази промяна също е подчинена на принципа на ускоряването. Технологиите и социалните мрежи превръщат красотата в междинно звено между офлайн и онлайн съществуването. Красотата днес, според едно определение на италианската изследователка на медиите Мара Логалдо, е в редуването на пластове, в постоянното движение между онлайн и офлайн режим (Logaldo, 2016: 125–131). Тялото вече не се „поправя“, а се усъвършенства и подобрява, непрестанно се обогатява с нови качества.

Анализът на характеристиките на красотата през призмата на новите технологии може да се постави в контекста на постфеминистката парадигма за преобразяване, при която основната теза е, че трансформацията води до овластяване. Редица феминистки изследователи посочват значимостта на парадигмата за преобразяване в съвременната култура на красотата. Изследвайки въздействието на медиите, Бренда Вебер отбелязва, че историите за преобразяване традиционно се появяват в медии, насочени към женска аудитория – „женски“ списания, телевизионни канали, филми, сериали (Weber, 2009). Уолтър добавя, че идеологията на преобразяването се корени в предположението, че човек може да се „подобри“ и да постигне „хубав живот“ чрез физическо „преправяне“ (Walter, 2010: 66). Феминистката критика е насочена към предпоставената по този начин теза, че външният вид на жените е единственият определящ фактор за техния социален статус. Робъртс критикува налаганата от популярната култура и медиите парадигма за преобразяване за това, че изгражда илюзия за женски субект, който има потенциал за постигане на социално приемливо и престижно Аз, но този потенциал е възможен само чрез инвестиция в консумативни практики за разкрасяване (Roberts, 2007). Така способността за изграждане на лайфстайл, базиран на преобразяването, се поставя като условие за постигане на женска субективност.

Докато проявленията на постфеминизма и понятието за красота са широко изследвани в полето на традиционните медии, анализът на новите медии от тази гледна точка не е толкова разпространен и в този смисъл е ползотворно поле за проучване. Връзката на понятието за красота с новите медии и технологиите изглежда, че се вписва в изследванията на постфеминизма – на пръв поглед се утвърждава моделът за конструиране на женственост, базиран на постоянно разкрасяване на тялото и изхождащ от предпоставката за жените като „нисък тип“, който има нужда от непрестанно подобряване. Това обаче е така, доколкото мислим само за физическото тяло. Интернет и културата на Уеб 2.0 дават възможност за добавяне на виртуален Аз, при който процесите на безкрайно усъвършенстване се извършват без риск за реалното тяло. В този смисъл технологиите, предоставящи възможност за нефизически интервенции върху собственото тяло, оспорват постфеминистките методи за овластяване. Игровото отношение към процесите на усъвършенстване и работа върху тялото може да се интерпретира като стратегия за подкопаване на нормите за женска красота, наложени от патриархалния дискурс. Ако централните теми в постфеминизма са свързани с консуматорския етос и илюзорното чувство за овластяване на жените, новите технологии дават възможност за иронизиране на тези стандарти – нормите за красота може да се спазват само привидно, посредством виртуалния Аз, докато реалното тяло е оставено на спокойствие.

Ил. 5. Facetune. Facetune е приложение за смартфон за обработка на снимки, което дава възможност да се подобри тена, да се избелят зъбите, да се премахнат бръчките и тъмните кръгове под очите. Може да променят цвета на очите и косата, да се смени прическата, да се сложи грим и дори да се измени формата на лицето. Източник: https://techcrunch.com.

 

Ил. 6. „Вълшебно огледало“ с добавена реалност. Този тип приложения за смартфон с добавена реалност дават възможност за виртуално изпробване на различни козметични продукти преди реална покупка. Източник: https://www.itbusiness.ca/news/augmented-reality-mirror-lets-you-try-on-makeup-without-the-mess/54448

В заключение

Понятието за красота в текста е използвано в по-общ план, като фокусът е поставен върху изследване на свързаните с него характеристики в контекста на съвременната медийна култура. Опитът за очертаване на идеята за красота в полето на социалните мрежи и технологиите поражда противоположни интерпретации. От една страна, множенето на стандарти за красота вероятно води до пре-потвърждаване на нормите, налагани от постфеминисткия дискурс, както и до по-висока степен на неудовлетвореност от собственото тяло. От друга страна, съществуването в смесената реалност и широкият достъп до новите технологиите дават поле за експерименти с тялото без физически интервенции и всички свързани с тях рискове. Именно в този смисъл понятието за красота, циркулиращо в социалните мрежи, може да бъде тълкувано като стратегия за подкопаване на нормите, налагани от постфеминизма и оспорване на илюзията за овластяване на жените, доминирана от консумацията.

Ако се фокусираме върху първия аспект – изобилието от медийно съдържание днес – без съмнение води до поставяне на повече стандарти за красиво тяло, които би следвало да предизвикват повече разстройства, тревожност, неудовлетвореност от собственото тяло. Наред с това, в резултат от обичайното „подобряване“ на снимките преди публикуване, начинът, по който виждаме тялото си, става силно зависим от технологиите и новите медии. Образите на себе си се обработват с различни филтри и ефекти, което помага да се прикрият недостатъците, за да изглежда тялото по-красиво. Постоянното редактиране може да ни накара да се чувстваме неудобно в кожата си. Към това трябва да се добавят и негативните психологически последствия от непрестанното сравняване с други идеално красиви тела в социалните мрежи.

Ако обаче се съсредоточим върху другия споменат аспект – поп-местата на красота, до които дават достъп социалните мрежи и новите технологии, те може да се изследват през създаването на нови, подривни значения на бившите културни признаци на красотата. Новите технологии спомагат за конструиране на нов модел за красота, акцентиращ върху процеса на постоянно подобряване, а не на някакъв краен, завършен, съвършен резултат. Този процес би могъл да се възприеме като естетическа игра със собствения образ, в която няма победители и губещи. Редица изследователи отбелязват прехода от разбирането за тялото като биологична даденост към представата за проект, който може и трябва да се подобрява непрестанно. Възможностите за виртуално усъвършенстване на тялото в известен смисъл изглеждат като продължаване с още една крачка на идеята на пластичната хирургия – медицина, които има за задача не да лекува, а да разкрасява. Новите технологии обаче позволяват идеалът на вечно подобряващата се красота да се постигне върху екрана на смартфона, което означава – без физическа намеса. Правилата на тази игра със собственото тяло все пак са зададени от индустриите за красота, но могат да се осъществят и само виртуално, извън рисковете на физическата намеса. Някои от новите поп-места на красотата дават възможност за разкрасяване, оставяйки физическото ни тяло настрана. Така, от една страна, имаме (привидно) следване на стандартите за (патриархална) красота, но от друга, те може да останат само в полето на виртуалното или в смесената реалност; нещо повече, благодарение на игровия принцип, тези стандарти може да бъдат иронизирани или отречени (напр. има приложения обработка на снимки, които добавят кучешки уши, рисуват брада и мустаци, уголемяват очите – превръщат тялото в карикатура).

Новите технологии и социалните мрежи може да се интерпретират като вписване, но и като подриване на парадигмата за преобразяване – т. нар. от Анджела Макроби постфеминистки маскарад (McRobbie, 2007). В този план козметичните приложения с добавена реалност например може да се разбират като редуване на маски, като пърформанс, превръщайки практиките за красота в стратегия за съпротива (променяме тялото си само виртуално, запазвайки го непокътнато в реалността). Съвременните технологии като добавена реалност и умни огледала може да се разглеждат като средства, чрез които се управляват, но и до известна степен се неутрализират стандартите за красота. Благодарение на тях, красотата днес като че ли вече не се преживява като непостижимо, перфектно състояние – ако красотата се мисли като напълно технологизирана, тя е постижима, макар и само виртуално. Наред с това, новите технологии дават възможност на прекъсването на връзката между женската красота и болката – вече са възможни смели експерименти с външността върху екрана на устройството, без страдание и рискове за тялото.

В съвременната епоха идентичността неизменно включва и виртуалния Аз с неговите измерения на красотата, боравещи с филтри, ефекти, селфита. В този смисъл анализите на съвременното понятие за красота няма как да останат фокусирани само върху физическото тяло – което отваря полета за нови, допълнителни значения. Част от тях могат да бъдат свързани със създаване на подривни значения на бившите модели на красотата; друга част обаче може да бъдат тълкувани като вечно неудовлетворение от тялото, израз на възприемането на женското тяло като несъвършено поле, което трябва постоянно да се подобрява. Така все пак остава невъзможността реакцията на тези поп-места на красотата да бъде маркирана еднозначно като про- или анти-феминистка.

 

Библиография

Еко, Умберто. 2004. История на красотата. София: Кибеа.

Лозанов, Георги. 2020. Земното щастие. София: Фабер

Петрова, Силвия. 2017. „Екзотичното в популярната култура“. Философски алтернативи (4), 186–194.

Петрова, Силвия. 2021. „Идентичност в епохата на Уеб 2.0. Бележки върху понятието лайфстайл“. Nota bene, 51, (последно посетен на 27.2.2022 г.).

Фуко, Мишел. 1998. Надзор и наказание. Раждането на затвора. София: УИ Св. Климент Охридски.

Chen, Eva. 2013. “Neoliberalism and Popular Women’s Culture: Rethinking Choice, Freedom and Agency”. European Journal of Cultural Studies, 16 (4): 440–452.

Faludi, Susan. 2006. Backlash: the undeclared war against American women. New York: Three Rivers Press.

Genz, Stephanie and Brabon, A. Benjamin. 2009. Postfeminism: Cultural Texts and Theories. Edinburgh: Edinburgh University Press.

Genz, Stephanie. 2011. “Under the Knife: Feminism and Cosmetic Surgery in Contemporary Culture”. In: Waters, Melanie (ed). Women on Screen: Feminism and Femininity in Visual Culture. Hampshire: Palgrave MacMillan, 123–135.

Giddens, Anthony. 1991. Modernity and Self-Identity: Self and Society in the Late Modern Age. Cambridge: Polity.

Gill, Rosalind. 2007. “Postfeminist Media Culture: Elements of a Sensibility”. European Journal of Cultural Studies, 10 (2): 147–166.

Lazar, Michelle M. 2009. “Entitled to Consume: Postfeminist Femininity and a Culture of Post-Critique”. Discourse and Communication, 3 (4): 371–400.

Lazar, Michelle M. 2011. “The Right to Be Beautiful: Postfeminist Identity and Consumer Beauty Advertising”. In: Gill, Rosalind and Scharff, Christina. (eds). New Femininities: Postfeminism, Neoliberalism and Subjectivity. London: Palgrave MacMillan, 37–51.

Logaldo, Mara. 2016. „Augmented Bodies: Functional and Rhetorical Uses of Augmented Reality in Fashion”. Pólemos 10(1), 125–141.

McRobbie, Angela. 2007. “Postfeminism and Popular Culture: Bridget Jones and the New Gender Regime”. In: Tasker, Yvone and Negra, Diane (eds). Interrogating Postfeminism: Gender and the Politics of Popular Culture. London: Duke University Press, 27–39.

Murray, P. Dara. 2013. “Branding “Real” Social Change in Dove’s Campaign for Real Beauty”. Feminist Media Studies, 13 (1): 83–101.

Roberts, Martin. 2007. “The Fashion Police: Governing the Self in What Not to Wear”. In: Tasker, Yvonne and Negra, Diane (Eds). Interrogating Postfeminism: Gender and the Politics of Popular Culture. (pp. 227-248). London: Duke University Press.

Rose, Nicolas. 2007. The Politics of Life Itself: Biomedicine, Power, and Subjectivity in the Twenty-First Century. Oxford: Princeton University Press.

Stuart, Avelie and Danaghue, Ngaire. 2011. “Choosing to Conform: The Discursive Complexities of Choice in Relation to Feminine Beauty Practices”. Feminism & Psychology, 22 (1): 98–121.

Tasker, Yvonne and Negra, Diane. (eds). 2007. Interrogating Postfeminism: Gender and the Politics of Popular Culture. London: Duke University Press.

Walter, Natasha. 2010. Living Dolls: The Return of Sexism. London: Virago Press.

Weber, R. Brenda. 2009. Makeover TV: Selfhood, Citizenship, and Celebrity. London: Duke University Press.

Wolf, Naomi. 1991. The Beauty Myth. London: Vintage books.


[1] Според дефиницията на Антъни Гидънс (Giddens, 1991) лайфстайлът е саморъчно направен шаблон от разкази за себе си, който обхваща не само външния вид, но и вярванията, посоката на мислене, убежденията. Разглеждам понятието лайфстайл по-подробно в: Петрова, 2021.

[2] Разгледаните и анализирани примери са както от българския контекст – сайтове на лайфстайл списания („Elle България“, „Ева“, „Grazia“) и групи в социалните мрежи, чиито публикации са на български език („Вегетарианци – България“, „Вегани и вегетарианци – София“), така и англоезични инфлуенсъри и козметични и модни приложения с добавена реалност.

[3] Понятието постфеминизъм е многозначно, но най-често се определя като набор от медийни практики и образи, които описват и налагат представата за женственост в съвременното общество. Според една от дефинициите постфеминизмът се определя като „дискурсивно пространство“, което се появява след втората вълна на феминизма, около ср. на 80-те и нач. на 90-те години на XX в. (Lazar, 2009; McRobbie, 2007). Широко разпространена е също концепцията за постфеминизма като „ответна реакция“ на идеите на феминизма, която смята, че битките на феминизма за равноправие между половете са вече спечелени и настоява за завръщане към традиционните представи за женственост (Faludi, 2006). Някои изследователи оспорват представата за постфеминизма като ответна реакция и предлагат понятието да се разбира като „чувствителност“, която обхваща редица свързани дискурси (Gill, 2007: 148). В ядрото на концепцията е заложена неспособността ефективно да се определи позицията на постфеминизма спрямо феминизма (за или против), назована от Анджела Макроби „двойно заплитане“ (McRobbie, 2007).

[4] Терминът healthy lifestyle е въведен от Световната здравна организация. По дефиниция обаче здравословният начин на живот не е универсален и общовалиден – включва модели на поведение при хора с различни здравословни проблеми, напр. при остеопороза, при повишен мастен индекс и т. н. В този смисъл, строго погледнато, не може да се говори за здравословен начин на живот, който всички могат и трябва да следват – по-скоро става дума за правила, валидни при наличие на определен здравословен проблем.

[5] От англ. retreat – отстъпвам, уединявам се, оттеглям се. Ваканцията тип ритрийт носи значение на откъсване от забързания начин на живот. Обикновено представлява почивка на усамотено място сред природата, заниманията са посветени на йога, медитации, дихателни практики, като храната е специална – вегетарианска или аюрведа, а консумацията на алкохол е нежелателна или забранена. Предполага се, че така се постига целта за възстановяване на духовния баланс на индивида и за постигане на физическо и ментално здраве.

[6] Развивам по-подробно тази идея в: Петрова, 2017.


Биографична справка

Силвия Петрова е главен асистент в катедра „Културология“ на Югозападния университет „Неофит Рилски“. Научните ѝ интереси са в сферата на медийните изследвания, популярната култура, феминизма.

Прочетена 268 пъти