В града не просто живеем – в града показваме на другите как живеем, за да събудим у тях някакви естетически реакции като желание, завист, интерес, възхищение, съжаление. Естетизираното пространство не е просто онова, което сме украсили /думата за това е "кич"/. Такова пространство позволява на човека да се пренесе в чуждия свят, тъй както правят романите или филмите: изкушава го да се движи мислено по далечни улиците, да се диви пред монументи, да се възмущава пред неравенства, да мечтае за бърза слава и пари. Нещо повече, тайната на естетическата форма е в това, че тя задава онази дистанция към собственото ни пространство на обитаване, която ни позволява да гледаме на нашия живот като друг, като един възможен живот, който сме избрали и бихме могли да променим.

От неолита човешките поселища търсят начини да изобразяват славата на владетелите си, могъществото на боговете, които ги покровителстват, благочестието на обитателите им. В модерната епоха обаче естетизирането добива характер на масово производство. Националните държави издигат паметници на героите си и псевдо-антични парламенти, измислят автентичен фолклор и типичен пейзаж. В идеологическата епоха блоковете се състезават в дисциплината "модерност", а витрината "източен Берлин" се бори отчаяно с витрината "западен Берлин".

Постмодерната епоха рязко вдига залозите. Всяко място започва отчаяно да се бори за внимание върху глобалната сцена на имитация и съизмерване: няма град без чудновати празници и ритуали, без архитектурни геройства и авангардни конференции, без екзотични продукти и забранени удоволствия. Взривът на паметта и комеморациите през последните две-три десетилетия може да се впише в тази тенденция. Наред с алтернативните форми на идентичност като всекидневен живот, воайорските турове из мизерията на бордеите, музифицирането на концлагери и масови гробове. Дигиталната революция умножи тази тенденция по броя на платформите, технологиите, потребителите. Ако основното съдържание на общуването днес е "Здравей, къде се намираш?", то очевидно е, че местата трябва да естетизират своето различие, за да има "съдържание" изпратената от приятеля ви в Инстаграм снимка. Това, което са извършили пощенските картички в края на 19 век, когато са заменили дългите романтични излияния на писмото с полу-фабриката на картинката, купена от първата будка, сега прави дигиталния образ. Щрак: ето ме, съществувам на това неповторимо място.

Защо е всичко това? Може би защото мобилността за съвременния човек се е превърнала в източник на престиж; независимо дали пътува реално или виртуално, той трупа значимост и сякаш се приобщава към онази класа на глобалните номади, които днес управляват уседналите. В този смисъл масовата само-естетизация на градовете трябва да се мисли не само в перспективата на туризма, новите медии или борбата за привличане на инвеститори и експерти – тя участва в новата икономика на идентичностите.

"Естетизацията на публичното пространство" беше международен пътуващ семинар, който се състоя в София, Букурещ, Гренобъл, Париж и Кошице. Настоящият брой на списанието развива общата проблематиката, без да се опитва да представи текстовете от него. Специален фокус на работата е протестната вълна от последните години, която придава на естетизация по-скоро смисъла на видимост, на игра с публични образи; предлагаме темата във втората част на броя.

Ивайло Дичев, Велислава Петрова

Брой 10. Естетизация на публичното пространство (А & Б) на Семинар_BG се издава с финансовата подкрепа на:

Програма „Учене през целия живот”, Интензивна програма „Еразъм” (договор № 2013-ERA-IP-11),

Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”,

Френския културен институт в България.