Списанието приема предложения за тематични броеве или статии за предстоящи тематични броеве.  

Покана за публикации в специален брой на тема „Градска природа“

„Защо природата ли? Първо, тя така или иначе е тук.“ (Дичев, 2005: 98)

Съставител: Радослава Кънева

Град е място, където култура и природа са разделени: от едни пространства се гони природата, други пък специално изобразяват природност. Контрастът между двете подсилва всяко от тях (блокът е по-модерен на фона на зеленина). […] Междувременно, щом природата и без това е тук, нека поне да превърнем недостатъка в предимство. Зеленината е най-евтиният и бърз начин за самообозначаване на града като модерен, при това без риск от идеологически главоболия. (Дичев, 2005: 97–98)

Разрастването на градовете все повече поставя на преден план необходимостта от внимание към природата в тези градове. Повече от 50% от населението на Земята живее в градове, което предполага, че първоначалният опит на тези жители с природата се определя от опита им с градските зелени площи. Зелените площи представляват градска природна среда, която влияе на локалния климат, предоставя екосистемни услуги на гражданите и осигурява местообитание на не-човешки видове (Gill et al., 2007). Същевременно те носят ценностна система, културно и емоционално значение за жителите на града, както и могат да са свързани с познания и практики на местната общност за обработка и взаимовръзка с природата, по примера на понятието за биокултурно наследство (Ганева-Райчева, 2021). В периода между 2020 г. и 2023 г., като резултат от мерките срещу разпространението на КОВИД-19, градските зелени площи се превърнаха във фокус на изследвания за качество на живот, ментално и физическо здраве на жителите. През лятото на 2024 г. ЕС прие Закон за възстановяване на природата, който цели опазване и увеличаване на градската зеленина като ключов елемент в устойчивото развитие и адаптацията към климатичните промени.

Проблематика на броя

Тема на настоящия брой е градската природа – по какъв начин се променя нашето отношение към нея, как опазваме, увеличаваме и управляваме природния капитал на градовете си? Темата се разпростира от мащабни проекти за регенерация на местообитания до лични инициативи или практики на местното население. Не бива да се забравят и някои противоречия, свързани с политиките за развитие на зелени пространства. Ако създаването и опазването им не е съобразено с целите за устойчиво социално развитие, те могат да породят допълнителни конфликти и социално разделение в общността. Загубата на зелени площи е обвързана с презастрояване на градовете, продиктувано от пазарните механизми на имотния бизнес. Обновяването на зелени площи може да бъде обвързано с желанието за увеличаване на привлекателността и цената на имотите в дадена територия, използвайки близостта до градска природа като инструмент за джентрификация. Допълнително промотирайки зелените територии като пространства за събитийната индустрия, някои инициативи губят фокуса върху екосъобразното им управление.

В обхвата на броя попадат следните теми, но потенциалните автори са добре дошли да заявят и други:

  • Спирането на загубата на зелени площи и увеличаването им. В контекста на българските градове, темата за загуба на зелени площи и мобилизацията на граждански инициативи за опазването им е особено актуална.
  • Rewilding практики за екологично поддържане и използване на градската природа – от възстановяване на хабитати на застрашени видове до отказ от косене на тревни площи и „цветни“ бомби.
  • Природосъобразни решения за града, които обогатяват или разчитат на градската природа.
  • Културни практики, свързани с устойчивото взаимоотношение между човека и природата.
  • Обвързване на водните обекти с градската среда. Темата е насочена към тенденцията за интегриране на речни корита и големи водни обекти в ежедневието на гражданите.

Може да заявите интерес, като изпратите заглавие и резюме (до 300 думи) по ел. поща на: avkuneva[at]gmail.com с копие до seminar_bg[at]yahoo.com. Разработените след това ръкописи трябва да са съобразени с указанията на списанието за оформяне на публикации. Подадените текстове подлежат на двойно анонимно рецензиране и селекция.

Срокове:

Заявяване на интерес с изпращане на резюме: 15 април 2025  г.

Изпращане на ръкописи: 1 септември 2025 г.

Публикация на броя: декември 2025 г.

 

Цитирана литература:

Ганева-Райчева, В. 2021. „Биокултурно наследство – да свържем биологичното и културното разнообразие (културни политики и практики)“. Бюлетин „Наследство БГ“ – Научни известия, 1: 57–63.

Дичев, И. 2005. Пространства на желанието, желания за пространство. София: Изток-Запад.

Gill, S., Handley, J., Ennos, R., and Pauleit, S. 2007. “Adapting Cities for Climate Change: The Role of the Green Infrastructure”. Journal of the Built Environment, 33 (1): 115–133.

 

Покана за публикации в специален брой на списание „Семинар_BG“, посветен на проф. Ивайло Дичев

Близо година след трагичната загуба на вдъхновителя и основателя на нашето списание проф. Ивайло Дичев отправяме покана към автори от всички сфери на културните изследвания, които биха искали да допринесат за специалния брой в негова памет.

Колкото отворено и безгранично беше неговото изследователско любопитство, толкова отворена е и нашата покана. Очакваме да получим текстове в следните области:

  • Поп-култура и поп-политика;
  • Градът като сцена, градски изследвания;
  • Дигитални трансформации;
  • Критически изследвания на наследството и преосмисляния на идентичности;
  • Пастиш, ремикс, меметика;
  • Граждански мобилизации;
  • Антропология на въображението.

Броят остава отворен и към други изследователски полета.

Съставителки: Ния Нейкова и Валентина Георгиева

Срокове:

Изпращане на ръкописи: 15 декември 2024 г.

Публикация на броя: март 2025 г.

Ръкописите изпращайте на един от следните адреси: nia_neykova[at]abv.bg; valentina.gueorguieva[at]gmail.com