А: Има блогърски елит в България вече. Това е ясно, но това се дължи на обособяването на различни социални мрежи, които генерират публикации от повечето блогове, съответно оптимизацията на това, което блогърите пишат и един вид чалгизацията на блоговете малко обуславят този елит. Общо взето хората от този елит не се занимават с политика. Има само няколко политически блогове. Аз лично следя т.нар. качествени блогове. За мене блогърският елит е различен от другите, които гледат колко посещения имат.

Тук виждаме Алекс да прави едно много важно разграничение между най-популрярните и най-качествените блогове. Очевидно има два критерия за определяне на блогърски елит. Единият - този на читаталите - е в напрежението между по-гъсти и по-редки места в културното пространство[9], другият - този на самите блогъри - по линията на традиционната опозиция: високо-ниско. Има качествени авторитетни блогове. Има и чалга блогове. За Явор истинските блогъри не са тези, които са се увлекли по модата.

Яв: Има хора, които са се увлекли по модата и правят блогове, които не поддържат. Не бих определил дори себе си като блогър. Мога да живея без блога си. Но има хора, които не могат. Именно те са истинските наркоманизирани блогъри. J

Любопитно е, че и Алкес, и Явор, отговаряйки как е невъзможно някой да бъде изключен от групата, всъщност разкриват доста красноречиво наличието на група.

Ю: Има ли нещо, което ако един блогър направи, престава да се счита за такъв, някаква особено долна постъпка. Какъв е критерият, за да не си вече блогър?

А:  Ами, не знам... Не си спомням някой досега да е изключван от групата. Разбира се има хора, които систематично дразнят голямата част от блогосферата, но същите тези хора си имат и фенове. Въпрос на идеи.

Яв: Има някои блогъри, които спамират или досаждат и другите ги изолират, но те продължават да водят блоговете си.

Явно голямата част от блогосферата може да изолира тези, които спамират. Тя разбира се не може да ги изключи, защото блогърите всъщност получават едно кръстосано признание от читатели и блогъри. Както вече видяхме, някой може да бъде изключително популярен и същевременно да не е ценен от истинските наркоманизирани блогъри. 

И тук идваме до ключовия въпрос кои са истинските наркоманизирани блогъри? Очевидно истиността не произхожда от наркоманизираността. Не е достатъчно да пишеш много. Трябва и много да те четат. И по-ключовото - трябва много да линкват към теб. И тъкмо тук, в линкването, в създаването на връзки, на едно интер, мета-пространство, едно пространство помежду се крие същността на блогърството. Истинският блогър е този, който членува в дадена общност. Това, че блогърите са свързани помежду си не е нещо вторично или второстепенно. Това е същностната характеристика на блоговете, която ги отличава да кажем от форумите, от личните страници и от всички подобни Интернет структури. Истинският бум на блоговете се свързва със създаването на т.нар. permalinks[10]. Именно благодарение на тези връзки се изгражда паметта на общността. Във взаимните препращания, в дискусиите, в които всеки отговаря на публикуваното от друг, се крие есенцията на блогването. Blogpulse.com може да проследява нишката на подобни разговори-публикации. Ето например визуализация как други блогове са отговорили на публикацията на Богомил Шопов „Аз ще присъствам на протеста на 14.01":