И при четиримата респонденти прави впечатление отказът от категорично самоопределяне като блогъри. В първите три отговора има известна уговорка, условие: по-скоро; дотам, докъдето; понякога. Ясен също казва, че използва блога по-скоро, за да пуска там текстове. Само един от респондентите - Алекс - отговаря категорично «да». Всъщност този феномен ни най-малко не поставя под съмнение наличието на блогър култура. Отказът от поставяне на етикет, т.нар. label rejection е характерен за всички представители на субкултури[5]. За тях имената са като етикети, окови, от които искат да избягат. Модерните представители на субкултурите не виждат себе си толкова като част от група, колкото като индивидуалисти, извън системата. Мъгълтън нарича субкултурното изживяване „търсене на индивидуална свобода от структурата"[6]. Представителите на субкултурите ценят преди всичко своята собствена индивидуалност, свободата и независимостта си. Нека разгледаме следния откъс от интервю на Мъгълтън:
DM: Is there anything about the attitudes of the majority of people that you don't like?
D: Well their attitude probably will be, if someone said ‘Oh, you've got to do this, why don't you do like this to get a job, why aren't you doing this, you should go home, have a normal hair cut'. And my answer is, ‘Fuck off.'[7]
Тази независимост от мнението на другите, протестът към конвенционалните норми, откриваме и в отговорите на Енея:
Е: Честно казано, никой блогър не го е твърде много еня какво мислят наистина всички, защото ако почнеш да се съобразяваш с абсолютно всеки, който съществува в Интернет пространството, просто няма начин. Аз съм забелязала, че буквално има хора, което е абсолютен шок за мен, които пишат, че съм изключително интелигентна, че анализите ми са гениални, което мен лично много ме разсмива, защото много се съмнявам. Има и такива, които са ме наричали глупачка, тъпанарка, подигравали са ме, наричали са ме „боклук", защото уча в Софийския университет и уча журналистика. Има толкова хора, толкова мнения. Най-вече блогърите са индивидуалисти, това съм го забелязала като тенденция.
Как успяват представителите на субкултурата да примирят своя краен индивидуализъм с повече от очевидната принадлежност към групата? Чисто и просто те ре-характеризират групата като анти-структура, група, която не е точно дефинирана, добре сплотена или състояща се от еднакви практики[8]. По странен начин субкултурата се оказва форма на споделена, колективна индивидуалност. Същевременно за да се конституира групата, тя се противопоставя на множеството, на „тези, които нямат мнение", които не споделят своите наблюдения и не са граждански активни. Притежаването на мнение и готовността то да бъде изказано открито са в основата на културния капитал на групата.
Същевременно сред самите блогъри има разделения. Без съмнение има определена йерархия в групата, уважение към „старите кучета". Има и блогърски елит.
