Човекът не е остров вътре в себе си затворен
В своето «Изследване на историята» Арнолд Тойнби сравнява утопиите с машините на времето и ги определя като «омнибуси» за цели общества. Мечтата е индивидуална, утопията по дефиниция е социална. В този смисъл утопията не е «никъде», както предполага името й. Тя е колективна мечта и като такава е винаги между хората. Утопията е мета-топия в двете значения на старогръцкия предлог μετά: 1. за място: всред, посред, помежду и 2. за време: след, подир. Утопията е винаги сред нас и след нас, наша и недостижима.
И ако най-голямата съвременна утопия е Интернет[1], то това с пълна сила се отнася и за него. Защото Интернет не само ни свързва, той е не само между, но той е и след. Интернет е едно постоянно отлагане. Крайната цел е винаги «отвъд», не там, където си в момента. Интернавтът никога не спира, той продължава и продължава да следва линкове, докато не се умори, за да започне следващия ден наново. Интернет няма крайна цел. Той е едно безкрайно препращане от място на място, от линк на линк. Пътува Одисей. А Итака я няма. Няма го Златното руно за интернавтите. Мрежата се изплъзва от ръцете на хората. Мрежата лови хора. С обещание за едно Отвъд, което ще постигнем заедно.
Културите на новия век са културите на Мрежата. Не субкултурите, които се противопоставят на една доминираща култура, а метакултурите, културите на взаимност и свързаност в рамките на една хетерогенна, разнопосочна и отворена официална култура. Или иначе казано, метакултурите са мрежите в Мрежата. Това са културите около Facebook, My Space, Last FM и пр. В настоящото изследване ще твърдим, че една такава метакултура, и то може би най-ясно обособилата се до този момент, са блогърите. Те са общност от хора, свързани помежду си, които препращат линкове един към друг, отлагайки непрестанно въпроса за Истината, единната и единствена Истина.
Преди всичко ще се опитаме да отговорим на въпроса какво е блогър? Дали всеки, който има блог може да се счита за блогър? Дори да приемем, че понятието блогър е ясно дефинирано, можем ли да говорим за блогър общности? Не на последно място, ще разгледаме характеристиките на блогър културата.
Внимание: блогър с пистолет!
Какво е блогърът? За да отговорим на този въпрос, ще тръгнем от един прецедент през януари 2009 г., който разбуни духовете и превърна този въпрос от самоцелно академично питане в сериозен обществен проблем. Става дума за една статия във вестник «24 часа» със заглавието Блогърът с пистолет: Да живее православна България. Амин!, забелязано от блогъра Еленко в статията му Имиджът на «блогъра» в медиите (http://www.eenk.com/?p=2233 ), където пише:
Tози човек не е блогър. Оттам-нататък, вариантите са 2.
24 часа:
а) Искат да изкарат блогърите крайни агресивни идиоти и националисти.
б) Все още не правят разлика между форум и блог.
Тази кратка публикация всъщност може да ни каже изключително много за блогърите. Първо, тя отразява много точно негласното схващане, че не всеки който има блог, е блогър. (Това е изказано експлицитно в първия коментар към публикацията[2].) Второ, тя отразява противопоставянето блогъри - традиционни медии. Традиционните медии са платени, манипулирани, изпълняват поръчки или просто са безнадеждно „изостанали". Това не е изненадващо мнение сред блогърите. През целия януари по време на протестите блогърите обвиняваха медиите, че дават изкривена информация и че не са обективни. Трето, тази публикация отразява противопоставянето блогъри-държава, което протече на няколко етапа и нива през месец януари: протестите бяха активно организирани и подкрепяни от блогърите, депутатите гласуваха закон за подслушване по Интернет, редица блогъри се обединиха в движението „България е наша" и излязоха да протестират. Финалното действие от януарската драма беше отвличането на автобус, като навсякъде в медиите се подчерта, че престъпникът е имал блог. Затова нищо чудно, че кратката публикация на Еленко получва 53 коментара, в които се разгръща широка дискусия.
Нека започнем с нещата едно по едно. Първо, защо щом като въпросният Атила има блог, не е блогър? Този въпрос е зададен и в някои от коментарите към горната публикация:
velqn
2009.01.28,12:41
#4
Добре де, след като има блог, не е ли блогър? Каква е дефиницията на блогър?
А 24 часа правят поредния си хит след блогърите влечуги.
Отивам да си изхвърля военния арсенал...
iestankov
2009.01.28, 13:21
#11
Има блог - блогър е.
Много сме докачливи нещо...
Което получава отговора:
2009.01.28, 14:00
#13
Не приемайте нещата буквално. За блогър смятам някой, чието мнение важи, а не човек, който ума му се е развил дотам, че да успее да се регистрира в blog.bg.
24 часа можеше да нарекат човека и "охранител" или "шофьор" със същия успех.
Дали Еленко гледа надменно на нещата, както е обвинен в други коментари? Може ли да се изведе като определие за блогър «човек, чието мнение важи» и кой в такъв случай преценява чие мнение важи. Ето какво отговаря на същия въпрос емблематичният блогър и наш респондент - Комитата:
Ю: А всички, които имат блог ли са блогъри? Тоест има ли някакви качества, които трябва да притежава някой, за да можем да го определим като блогър? Освен това, че има блог?
К: Не. Не бих казал. За мен дори това самото... самата категория е малко странна. Но както казах, тя се определя повече от общите ни интереси, а не от това, че сме някакъв определен тип хора нали, които могат да бъдат дефинирани по някакъв начин.
Категорията е странна, но категория има. И на все още интуитивно ниво, без точни критерии и може би дори въпреки желанието си да поставят етикети, доста хора включват или изключват другите от нея. Виждаме от горните коментари, че идеята, че някой може да казва кой е блогър е притеснителна за самите блогъри, изживява се като «надменност», защото за тях по дефиниция всеки има правото да каже всичко и да бъде всичко. Другото е ограничаване на свободата. Блогърите претендират да бъдат абсолютно отворено общество. Те дори биха отхвърлили определението «общество» в полза на своя краен индивидуализъм (Енея: аз не пиша за него, не пиша за никой друг, пиша за себе си). Но дали наистина е така? Нека разгледаме няколко явления, които говорят доста красноречиво за наличието на блогър общество.
На първо място, блогърът не трябва да е анонимен. Той може да бъде такъв, технически пречки пред това няма. Още повече, той излиза и протестира против подслушването в Интернет. И все пак никой от уважаващите себе си блогъри не крие името си. Да си блогър означава да имаш мнение. Това мнение не тежи, ако зад него не застава име. Дори то да е Градинко, Мишленце, Дзверо и пр. Едно от изискванията в Блогосферата е «Да сте съгласни Вашето истинско име и фамилия да се изписва до блога Ви»[3]. Блогърите не са отделни индивиди, които сърфират из Мрежата и оставят коментари. Напротив, те влизат в една общност и залагат името си в нея.
Блогърите са свързани помежду си. Никой блогър не е самотен остров. Блогърите изграждат свои архипелази в Интернет пространството. Блогът на един човек има линкове към блоговете на другите и така се оформя общност. По-нататък ще разгледаме подробно този въпрос. Засега ще подчертаем само, че тази общност често се пренася към реалния свят, където блогърите се запознават, излизат заедно и пр. Ако при традиционните субкултури забелязваме едно преструктуриране на традиционното физическо пространство във виртуално[4], то при блогърите се наблюдава точно обратното - преструктуриране на виртуалното пространство в реално.
Ю: Кой конституира блогърите като такива? Читателите или другите блогъри? Откъде идва признанието?
К: Ами признанието идва като напишеш... т.е. като те видят, че си сериозен да пишеш, т.е ако почнеш да подържаш блог и той не умре първите няколко месеца и те поканят на първата сбирка някъде на някакво напиване на блогърите, вече можеш официално да се считаш за блогър.
Ю: Събирате ли се блогърите в реалния живот? Имате ли някакви срещи, сборове и пр.?
А: Като изключим факта, че повечето от моите приятели са блогъри сами по себе си, много от хората, които познавам, фактически ги познавам по простата причина, че са от вече обособяващата се субкултура на блогърите. Мисля че поне веднъж на три месеца има голяма блогърска среща, често се правят обучения за различните технически нововъведения, свързани с блоговете...
Ю: А формални или неформални са срещите? Тоест официално ли се обявяват или просто някакви хора се събирате и казвате „Хайде да ходим някъде!"
А: Тези, за които говоря в момента, които са по-скоро технологично насочени, те са официални и се пускат в блоговете и по различните социални мрежи. Иначе другото, което щях да кажа, е, че много от блогърите се виждат на по чашка, да хапнат, да пият, да обменят идеи и така.
В отговора на Алекс се вижда, че той самият говори за обособяваща се субкултура на блоговете. Обвързаността на блогърите се пренася и отвъд Интернет. Те се събират «на по чашка». Както се вижда от отговора на Комитата, именно прекрачването от виртуалното към реалното пространство се разглежда като инициация в групата, знак за придобиване на статус. Парадоксално, осъществяването на блогъра като такъв става в реалното пространство, а не в Интернет. Макар да е възможно блогърите да отхвърлят подобна теза, факт е, че блогърът доказва себе си не като пише за себе си, дори не като пише за другите, а като действа за другите. Затова толкова блогъри бяха на протеста на 14.01 и излязоха със снимки и публикации. Затова и тук-таме се чуваха обвинения от рода на: «А ти защо си стоиш пред компютъра вкъщи, а не си на протеста?». Блогърът не е някой, който си стои пред компютъра. Блогърът е някой, който е навън - в центъра на нещата. И по възможност носи компютъра със себе си, за да публикува незабавноJ)
Блогърът държи да се знае, че е такъв. Той слага в мейловете си линкове към блога. Ако има профил в скайп и пр., задължително слага линк и там. Ако не постоянно, то поне към някои публикации. Някои блогъри правят и едното , и другото.
Ю: Свързани сте помежду си в Мрежата, разбирам. А има ли някакъв белег, да кажем, ако имаш профил в Интернет във Facebook или в MySpace, слагаш ли си линк към блога или нещо такова?
А: Ами да. Повечето от блогърите пишат, за да бъдат четени.
Ю: А като пращаш мейл, има ли отдолу линк?
А: Да.
И макар че държи всички да знаят, че има блог и това да е устойчива негова идентификация, самият блогър е твърде колеблив, когато трябва да се самоопредели като такъв:
Ю: Мислиш ли за себе си като част от някаква група? (Би ли определил себе си като блогър?)
К: Ами по-скоро да. Трябва ли да обяснявам по-подробно?
Ю: Да, би било добре.
К: Значи, не че толкова...не че има някакво организирано блогърско движение. Далеч съм от тази мисъл. Всеки един блогър си е абсолютно независим, но с учудване открих, след като се занимавам с това нещо вече повече от две години, че ние имаме някакви общи интереси, които можем да защитаваме по някакъв начин заедно и че заедно сме по-силни, така че, ако някой от нас бъде по някакъв начин атакуван, ние останалите можем да го защитим.
Е: Дотам, докъдето блогър означава човек, който пише и споделя своите наблюдения, своите впечатления, своите анализи с Мрежата и със света, който чете тази Мрежа. Да, донякъде се самоопределям като блогър.
Яв: Понякога. Когато съм в компания на други блогъри, но това не е нещо специфично според мен. Всеки може да стане блогър, ако иска и има нужда да се изявява като такъв.
Яс: Ами не бих определил себе си като блогър. Използвам блога по-скоро, за да пускам там текстове, защото се занимавам с писане. Като част от група също не бих се определил, макар че ако пишещите хора могат да се вземат група, аз съм в тази група.
И при четиримата респонденти прави впечатление отказът от категорично самоопределяне като блогъри. В първите три отговора има известна уговорка, условие: по-скоро; дотам, докъдето; понякога. Ясен също казва, че използва блога по-скоро, за да пуска там текстове. Само един от респондентите - Алекс - отговаря категорично «да». Всъщност този феномен ни най-малко не поставя под съмнение наличието на блогър култура. Отказът от поставяне на етикет, т.нар. label rejection е характерен за всички представители на субкултури[5]. За тях имената са като етикети, окови, от които искат да избягат. Модерните представители на субкултурите не виждат себе си толкова като част от група, колкото като индивидуалисти, извън системата. Мъгълтън нарича субкултурното изживяване „търсене на индивидуална свобода от структурата"[6]. Представителите на субкултурите ценят преди всичко своята собствена индивидуалност, свободата и независимостта си. Нека разгледаме следния откъс от интервю на Мъгълтън:
DM: Is there anything about the attitudes of the majority of people that you don't like?
D: Well their attitude probably will be, if someone said ‘Oh, you've got to do this, why don't you do like this to get a job, why aren't you doing this, you should go home, have a normal hair cut'. And my answer is, ‘Fuck off.'[7]
Тази независимост от мнението на другите, протестът към конвенционалните норми, откриваме и в отговорите на Енея:
Е: Честно казано, никой блогър не го е твърде много еня какво мислят наистина всички, защото ако почнеш да се съобразяваш с абсолютно всеки, който съществува в Интернет пространството, просто няма начин. Аз съм забелязала, че буквално има хора, което е абсолютен шок за мен, които пишат, че съм изключително интелигентна, че анализите ми са гениални, което мен лично много ме разсмива, защото много се съмнявам. Има и такива, които са ме наричали глупачка, тъпанарка, подигравали са ме, наричали са ме „боклук", защото уча в Софийския университет и уча журналистика. Има толкова хора, толкова мнения. Най-вече блогърите са индивидуалисти, това съм го забелязала като тенденция.
Как успяват представителите на субкултурата да примирят своя краен индивидуализъм с повече от очевидната принадлежност към групата? Чисто и просто те ре-характеризират групата като анти-структура, група, която не е точно дефинирана, добре сплотена или състояща се от еднакви практики[8]. По странен начин субкултурата се оказва форма на споделена, колективна индивидуалност. Същевременно за да се конституира групата, тя се противопоставя на множеството, на „тези, които нямат мнение", които не споделят своите наблюдения и не са граждански активни. Притежаването на мнение и готовността то да бъде изказано открито са в основата на културния капитал на групата.
Същевременно сред самите блогъри има разделения. Без съмнение има определена йерархия в групата, уважение към „старите кучета". Има и блогърски елит.
А: Има блогърски елит в България вече. Това е ясно, но това се дължи на обособяването на различни социални мрежи, които генерират публикации от повечето блогове, съответно оптимизацията на това, което блогърите пишат и един вид чалгизацията на блоговете малко обуславят този елит. Общо взето хората от този елит не се занимават с политика. Има само няколко политически блогове. Аз лично следя т.нар. качествени блогове. За мене блогърският елит е различен от другите, които гледат колко посещения имат.
Тук виждаме Алекс да прави едно много важно разграничение между най-популрярните и най-качествените блогове. Очевидно има два критерия за определяне на блогърски елит. Единият - този на читаталите - е в напрежението между по-гъсти и по-редки места в културното пространство[9], другият - този на самите блогъри - по линията на традиционната опозиция: високо-ниско. Има качествени авторитетни блогове. Има и чалга блогове. За Явор истинските блогъри не са тези, които са се увлекли по модата.
Яв: Има хора, които са се увлекли по модата и правят блогове, които не поддържат. Не бих определил дори себе си като блогър. Мога да живея без блога си. Но има хора, които не могат. Именно те са истинските наркоманизирани блогъри. J
Любопитно е, че и Алкес, и Явор, отговаряйки как е невъзможно някой да бъде изключен от групата, всъщност разкриват доста красноречиво наличието на група.
Ю: Има ли нещо, което ако един блогър направи, престава да се счита за такъв, някаква особено долна постъпка. Какъв е критерият, за да не си вече блогър?
А: Ами, не знам... Не си спомням някой досега да е изключван от групата. Разбира се има хора, които систематично дразнят голямата част от блогосферата, но същите тези хора си имат и фенове. Въпрос на идеи.
Яв: Има някои блогъри, които спамират или досаждат и другите ги изолират, но те продължават да водят блоговете си.
Явно голямата част от блогосферата може да изолира тези, които спамират. Тя разбира се не може да ги изключи, защото блогърите всъщност получават едно кръстосано признание от читатели и блогъри. Както вече видяхме, някой може да бъде изключително популярен и същевременно да не е ценен от истинските наркоманизирани блогъри.
И тук идваме до ключовия въпрос кои са истинските наркоманизирани блогъри? Очевидно истиността не произхожда от наркоманизираността. Не е достатъчно да пишеш много. Трябва и много да те четат. И по-ключовото - трябва много да линкват към теб. И тъкмо тук, в линкването, в създаването на връзки, на едно интер, мета-пространство, едно пространство помежду се крие същността на блогърството. Истинският блогър е този, който членува в дадена общност. Това, че блогърите са свързани помежду си не е нещо вторично или второстепенно. Това е същностната характеристика на блоговете, която ги отличава да кажем от форумите, от личните страници и от всички подобни Интернет структури. Истинският бум на блоговете се свързва със създаването на т.нар. permalinks[10]. Именно благодарение на тези връзки се изгражда паметта на общността. Във взаимните препращания, в дискусиите, в които всеки отговаря на публикуваното от друг, се крие есенцията на блогването. Blogpulse.com може да проследява нишката на подобни разговори-публикации. Ето например визуализация как други блогове са отговорили на публикацията на Богомил Шопов „Аз ще присъствам на протеста на 14.01":
Conversation Seed: +http://www.bogomil.info/2090/
01/11/2009 http://luchko.net/2009/01/11/555 (from: Монологър)
01/11/2009 Аз подкрепям протеста на 14.01 (from: Блог за нови трендове и стари навици.)
01/13/2009 Протест, 14-ти януари 2008, София (from: optimiced | bg)
01/13/2009 Аз подкрепям протеста на 14.01 2009 година (from: PrinceofPersia-BG Блог)
01/13/2009 http://ninp.wordpress.com/2009/01/13/762 (from: Eдин аматьор пише)
В случая става дума не за коментари, а за публикации на отделни блогове, обвързани от една тема. Перманент линковете, коментарите и тракбекът позволяват да се прехвърлят мостове между отделните блогове, да се изгради постоянна система от връзки и по този начин устойчива общност. Така например прави впечатление, че хората, които Комитата е сложил като линкове на своята страница, също имат линкове към неговия блог. Получава се затворен кръг, мини-блогосфера, Мрежа в Мрежата. В този смисъл, да говорим за блогър общество би било пресилено. За сметка на това, изхождайки от определението на Тьонис, съвсем спокойно можем да говорим за редица блогър-общности в България: сплотени групи, обвързани от обща (виртуална) памет, цели и емоционални връзки[11]. Общностите са флуктуиращи, нямат ясно дефинирани граници, размери, кодекс, но следват свои неписани правила и притежават огромен потенциал. Както изтъква Комитата във вече цитирания откъс: с учудване открих, след като се занимавам с това нещо вече повече от две години, че ние имаме някакви общи интереси, които можем да защитаваме по някакъв начин заедно и че заедно сме по-силни.
Именно този огромен потенциал на блогърите, останал дълго време скрит за българското общество, избухна и буквално разтърси публичното пространство през януари 2009 г. Блогърите в България се обединиха около една обща кауза. Отделните общности се събраха по Интеренет, за да подкрепят студентите и да заявят активно гражданската си позиция. Именно защото беше организиран по Интернет, този протест беше толкова неочакван, странен за традиционните медии. И толкова ефективен. Беше направено изместване в хода на играта. Появи се непредвиден играч и медиите трябваше да наваксват, да обясняват това, което самите те не могат да разберат. Кутията на Пандора се отвори и от нея излязоха блогърите. Блогърите с пистолет и блогърите с мнение. Абсолютните непознати и абсолютните приятели. Както се случва с всяко ново явление, техният медиен образ се люшкаше между «Осанна!» и «Разпни го!». И докато на първа страница на 24 часа се виждаше озверял блогър, отвлякъл автобус, по Дойче Веле започна поредица с гости блогъри, които правят анализи.
Внезапно от Интернет изскочиха тези същества със странни имена, които започнаха да говорят - да говорят разумно, да говорят като журналисти, но от позицията на граждани. Виртуалната публичност стана реална, належащо реална. През родилните мъки на протеста от януари 2009 г., на бял свят се появиха блогърите и ни заставиха да говорим за тях. За тези, които говорят, започна да се говори. И то от различни гледни точки и в различни дискурси. За тях се заговори не само в медиите, но и в академичните среди, сред приятели и пр. И когато всички започнаха да говорят за тях, Народното събрание реши да ги накара да замълчат. Но няма начин да накараш блогър да млъкне. И в добрия, и в лошия смисъл на думата.
И за да завършим своите наблюдения относно определянето на блогър-общността, трябва да отбележим, че ако има една кауза, която обединява абсолютно всички блогъри, то това е свободата на словото:
Ю: А има ли някаква обща кауза за блогърите? Смяташ ли, че могат да се обединят?
А: Ами да: свобода на словото...неприкосновеност на личната комуникация, което е основното, което получава едни блогър. Лично според мен блогърите са журналисти, но извън традиционните медии.
Ю: А някаква да ми кажеш кауза или проект, по който сте се събирали последно, на живо?
А: Аз лично скоро не съм ходил, но лятото имаше няколко протеста срещу наредба 40 на МС, която щеше да позволи на ДАНС да ползва информация от интернет доставчиците, за да следи кой потребител с кой друг потребител е комуникирал и в кой точно момент.
Е: Примерно, опитите за подслушване, когато ДАНС решиха да се правят на сериозни и да демонстрират мускул и да подслушват Интернет, което мнозина не го одобриха, не им хареса. И имаше блогърски протест.
Ю: Блогърите стоят ли зад някакви идеи и ангажират ли се в обществени прояви? Какви?
Яв: Най-вече зад свободата на изразяване в Интернет. Това ги обединява. Иначе има много каузи, подкрепяни от различни блогърски групи.
Странно е, че хора, които ежедневно ни преследват с лични факти от своя живот, разказват ни какво са закусили, къде са ходили, понякога дори минута по минута, се борят за неприкосновеността на личните си данни. Но може би ключовото тук е въпросът за избора - каква точно информация ни представят, кога и как. Свободата е основното нещо, за което те се борят. И макар всички блогъри да отричат да са против системата, точно това е, което наблюдаваме от много време насам. Неслучайно полицията не обича блогърите. Блогърите са ловко обиграни съучастници, организирани в групировки. Едно от основните им престъпления напоследък е отвличане на медийното внимание, а предпочитаното оръжие - личното мнение. Мястото на местопрестъплението, по подразбиране, е Интернет.
Метакултура
След като установихме наличието на блогърски общности в България, нека обсъдим техния характер. Какво е характерно за блогър културата? Много от нещата, които ще открием за нея, са общи места, топоси за цялата постмодерна култура. При блоговете обаче те се открояват особено ясно очертани, черно на бяло.
На първо място, определението, което често срещаме в отговорите на респондентите: блогър културата е ексхибиционистична. Това е култура на погледа, на личната перспектива, която изважда личното Аз в заглавието и го оставя отворено за коментари. Аз сред другите. Култура, в която съзерцателите и наблюдателите често наблюдават самите себе си.
На второ място, големите наративи в Мрежата са се разпаднали. Липсва усещането за една единствена Истина. Максимумът, който можем да получим, са много гледни точки. И колкото повече, толкова повече. Има фрагментарност на дискурсите, множественост на перспективите. Блогър културата е разкъсана и неединна.
Трето, изворите на информация са много. Колкото са и тълкуванията и пречупванията им. В този контекст по-добре е да говорим не толкова за корени (roots), колкото за маршрути на информацията (routes). В тази система на взаимно рефериране без цензура и коректив може да се получи и дезинформация.
Четвърто, всички блогове препращат едни към други. Знаците, препращат към други знаци, а не към означаемо. Няма реалност отвъд блоговете. Тяхната реалност е хиперреалност, легитимирана във веригата от препращания. Не може да се проследи изворът на информацията. Никой не разбра откъде точно тръгна протеста. Блогърите го организираха, те създадоха протеста, но не създадоха ли в много по-голяма степен образа на протеста? С воайорска наслада блогърите се напредварваха кой първи ще качи снимки и ще напише личното си впечатление. Хората си тръгваха от протеста, за да напишат първи за него. И не се ли получи в крайна сметка така, че протестът загуби голяма част от ударната си сила именно в своите репрезентации, в своето обговаряне.
Пето, след вълната от статии за протеста (http://www.bogomil.info/2126/), днес никой не говори за него. Блогосферата е вманиачена от новото, интересното, шокиращото. Това може да се види буквално по начина, по който старото отива надолу, докато напълно отпадне в архивите. Блогосферата живее само в настоящето.
Шесто, това настояще всъщност е множественост от едновременни настоящета. Часовниковото време се противопоставя на едно незабавно време (instant time), в което едновременно съжителстват най-неочаквани неща. Блогосферата е място на т.нар. мултитаскинг, където прехвърляш поглед върху различните публикации, докато едновременно вършиш и нещо друго. Тя е място на т.нар. от Jameson „шизофренично фрагментиране на времето". Времето се разпада на все по-малки и малки единици, които съжителстват едновременно. Микроблогването позволява да четем всяка минута публикациите на някой. Същевременно времето за блогосферата винаги е откраднато време. Това не е свободното време на човека, който в неделя разгръща голям вестник и чете. Това е напрегнатото време на някой, който е на работа, някой, който има да върши нещо и буквално се лишава от сън, почивка и пр., за да пише или чете.
Същността на блогосферата се състои в едно непрекъснато разсейване, прехвърляне от едно място към друго. Но това е и разсейване на смисли, на значения и послания. Тя е ярко доказателство за конститутивната разсеяност на съвременния човек, който непрекъснато се опитва да бъде другаде[12]. Това, което търсим винаги е другаде, но то е и тук, между нас, в интер-пространството. Мета-пространството, което е едновременно между и след.
Седмо, блогосферата е място за множество едновременни идентичности. Александър Кръстев има блог за „лични преживявания, медии и култура", блог за книги, блог за политика, съвместен блог с най-добрия му приятел, блогове за различните проекти, в които участва. Дори и в рамките на един блог можем да видим тагове под различните публикации, които ги класифицират. Този стремеж за самокласифициране може да се обясни с желание за по-лесна навигация в сайта, но той е показателен и за това как авторите преценяват различните роли, които играят, различните си лица: забавно, политическо, небрежно, критично и пр. Еклектизмът е белег за индивидуалното разнообразие.
Това сегментиране, разпадане на личността на тагове, може да се разгледа и на по-глобално ниво като сегментиране на Интернет пространството. При традиционните субкултури в постмодерността се забелязва едновременно съжителство на различните субкултури.
Така например в метъл клуба има и много пънкари, а в сравнително новите места за срещи - чайните - растафари, еколози, хипита. Най-често тези традиционни топоси за среща са вътрешно разделени на отделни стаи, в които се слуша и танцува на различни стилове музика. Дори специализираните магазини за облекло и аксесоари често обединяват различията, следвайки същия принцип на отделени, но същевременно съседни едно до друго пространства (например общ магазин за метъли и рапъри).[13]
Всъщност горният цитат насочва и към едно евентуално обяснение за подобно сегментиране - сегментиране на пазара. Без съмнение това не е подбудата при блогърите, но все пак не можем да отречем, че това е една от ключовите характеристики на Интернет. В него, в рамките на едно пространство съществуват примирени непримирими неща, противоречия и различия. Всичко зависи от нишката, по която някой ще тръгне. На мен не ми пречат националистите, ако не разглеждам техните сайтове. Аз просто се плъзвам покрай тях в търсене на това, което мен ме вълнува. В това се състои и идеята на т.нар. frictionless capitalism - капитализъм без търкания. Противоречието се получава, когато националистът излезе от Мрежата и отвлече автобус. И когато полицията и медиите абсолютно неадекватно го нарекат блогър, приравнявайки го с хора, които пишат поезия, политически анализатори и обществени критици. В мрежата има място за всички. Но общото място не е маркер за обща идеология, идеи или каузи. То е изначално фрагментирано. Оттук нататък всяка заедност идва не като аксиома, а като резултат. Не a priori, а a posteriori. Резулатат от постепенно сближаване, говорене и обединяване.
И така, в заключение можем да кажем, че се наблюдава блогър култура с множество постмодерни характеристики, която споделя общи черти със субкултурите, но трудно бихме могли да я определим като една от тях. Първата й основна разлика от субкултурите е, че блогър културата е максимално отворена. Тя не е скрита, затворена, недостъпна, не е „суб", а напротив - разчита максимално на публичността, огласяването на мнението и откритото себеизразяване. Именно поради това блогър общността се конституира не само чрез признанието на самите членове на културата, но и чрез признанието на „външните", на читателите. Това я прави отворена, флуктуираща и крехка.
Блогър културата няма специфични стилови особености. Не можем да познаем блогъра по прическата, дрехите и пр. Блогърите настояват за своята абсолютна индивидуалност и уникалност. Същевременно те се чувстват като част от група, която може да защитава своите членове, да се обединява около общи каузи и да има силна позиция в обществото. В този смисъл блогърството е един вид колективно изповядвана индивидуалност. Блогър културата споделя много общи черти с културите около Facebook, Last FM, форумите и пр. и би било по-коректно да я възприемаме най-вече като част от една обширна интеренет култура, която за момента приютява различните традиционни субкултури, но може би някой ден ще ги измести, т.е. доминиращи ще станат мястото, вида медия, а не стиловете, които ще съжителстват мирно.
Блогър културата е силно фрагментирана. Тя се състои от отделни общности „по интереси", които контактуват помежду си, но могат и да се обединяват в случай на нужда.
Това, което отличава блогър културата от всички останали култури е незабавната връзка, обвързаността между различните членове на общностите. Обвързаност на ниво творчество, което е изключително трудно за постигане. Блогърите са обвързани не на пасивно ниво, не от консумация на стил и експериментиране с идентичности, налагани от медиите, а на активното ниво на конкуренция с медиите. Те изграждат една нова гражданска медия, при която посредничеството е не между активен предавател и пасивен примник, а между множество активни страни. Бихме определили блогърството като „журнализъм във връзка".
Този журнализъм не налага едно мнение, а залага на плурализма и различието на гледните точки. Важни са не конкретната новина или случай, а самият факт на свързване на различни хора, които могат да обменят мнение, да говорят и да упражняват контрол върху дейността на властта.
Всичко това ни дава основание да говорим за блогър културата не като субкултура, а по-скоро като мета-култура, така, както я определихме в началото. Култура в междините, култура, която се заражда сред хората, между тях и чието върховно проявление и цел е самата връзка между хората. Християнското есхатологично обещание за едно Отвъд се пренася в Свещеното «между», в общността на хората, в еклесията от граждани. Страшният съд се извършва тук и сега, от общността. Блогърството е една утопия, мета-топия, която не чака да намери своето осъществяване в бъдещето, а се задоволява в едновременното присъствие на много настоящета, на много сегашни времена в зависимост от гледната точка. Метафизиката на блогърството се състои в неговото между-стоене. Сред и след се обединяват в колективното отлагане на една култура, която отказва да вярва в една Отвъдна и абослютна истина, в полза на многото истини, които се съотнасят. Итака е сред нас, тя е ничията земя, която ни свързва. В идеалната форма на Блогосферата препращането няма край.
Библиография:
Дичев, И. Е-топии. Фантазмът WWW http://ivayloditchev.cult.bg/fantazmat%20www.pdf
Дичев, И. Хегемония на глобално-популярното http://www.kultura.bg/article.php?id=12046
Дичев, И. Ще стане ли реална виртуалната публичност?
http://ivayloditchev.cult.bg/Virtualnata%20publichnost%2001%2006.doc
Интернет, блогърите и краят на демокрацията
http://smiling.webreality.org/blog/?p=409
Нейкова, Н. Младежките микрокултури - места за среща в градското пространство, под печат
Тойнби, А. Изследване на историята, т.1. София, Захарий Стоянов, 2001.
Тьониес, Ф. Общност и общество - В: Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.
Baudrillard, J. Simulacra and Simulations
http://www.stanford.edu/dept/HPS/Baudrillard/Baudrillard_Simulacra.html
Brady, M. Blogging: personal participation in public knowledge-building on the web, Chimera Working Paper: 2005.
Is there a blog culture?
http://loiclemeur.com/english/2005/05/is_there_a_blog.html
Muggleton, D. Inside Subculture: The postmodern meaning of style, Berg, Oxford, 2000.
[1] Дичев, И. Е-топии. Фантазмът WWW http://ivayloditchev.cult.bg/fantazmat%20www.pdf
[2] aozora
2009.01.28, 11:53#1
Човекът има блог в блог.бг, което не го прави автоматично блогър. В графата "професия" си пише "охранител". Оттам нататък нещата са ясни. http://www.eenk.com/?p=2233
[3] http://blogosfera.dnevnik.bg/
[4] Нейкова, Н. Младежките микрокултури - места за среща в градското пространство, 6, под печат.
[5] Muggleton, D. Inside Subculture: The postmodern meaning of style, Berg, Oxford, 2000, 60.
[6] Пак там, 72.
[7] Пак там, 147.
[8] 57.
[9] Дичев, И. Хегемония на глобално-популярното http://www.kultura.bg/article.php?id=12046.
[10] Brady, M. Blogging: personal participation in public knowledge-building on the web, Chimera Working Paper: 2005.
[11] Например в Блогосферата може да се идентифицира група от блогъри, които се четат взаимно и препращат един към друг, която се състои от: Богомил Шопов, Комитата, Стойчо, Георги Ангелов, Веселин-Дзверо, Жюстин Томс, Ангел Грънчаров, Нели Огнянова, Радан, Симеон Патеев, и пр. На пръв поглед това са повтарящите се имена. Възможно е да има още много, които са вътре в тази група, но при всички положения в случая не боравим с константни величини, а само с променливи, и дори непредсказуеми.
[12] Дичев, И. Е-топии. Фантазмът WWW http://ivayloditchev.cult.bg/fantazmat%20www.pdf
[13] Нейкова, Н. Младежките микрокултури - места за среща в градското пространство, 3, под печат.
