Тук обаче веднага следва контрааргумент относно проблема за външния вид. Има много метъли, които не чувстват нуждата да се обличат по определен начин, за да бъдат част от дадена субкултура. За някои от членовете на тази група дрехите въобще не са релевантни за това кой си и най-вече какъв се чувстваш. Има метъли, които се обличат като метъли; има такива, които са метъли, но се обличат с casual (да речем неутрални) дрехи, същевременно слушат тази музика, събират се на съответните места, посещават концерти и т.н., тоест, отново се самоопределят като такива. Повечето обаче споделят, че не си правят изводи за някого от това как се облича, нито приятелите му обръщат внимание на това, че не се облича като метъл. На въпроса: „Чувствате ли се част от някаква група?" поне 70% отговарят с утвърдителен отговор, имайки предвид именно своята субкултура, като в това число се включват хора с всякакви разбирания по отношение на облеклото.

Когато стане въпрос за философия, нещата се усложняват. Една от субкултурните теории разглежда микрокултурите като реакция срещу доминиращата култура (Дик Хебдидж), като символен или ритуален опит за съпротива срещу буржоазната хегемония чрез съзнателно приемане на поведение, видяно като заплаха за установения ред (Стюарт Хол, Тони Джеферсън). Валидно ли е това тълкуване в днешно време? Постмодерният подход към масовата култура разглежда ерозията на противопоставянето висока-масова култура, разпространява се и тенденцията за отричането на субкултурата като бунт срещу популярната култура: субкултурите вече са интегрална част от нея, въпреки че такава всъщност няма, поне не в стария й смисъл. Според тази теория, днешната популярна култура е синтез от всички микрокосмоси на различните култури, тя прегръща различията и е дом за тях. Така се загубва смисълът на субкултурата като антикултура. От отговорите на въпроси от типа: „Мислите ли, че субкултурата е против нормата/системата?" се откроиха следните тенденции: някои от респондентите (по-голямата част на възраст до 18 г.) отговаряха, че са абсолютно съгласни с това, че метълът е „против системата", форма на бунт и несъгласие с нея. Други обаче твърдяха, че просто ги „кефи музиката", „допада им" стилът. Някои са започнали да слушат, защото са чули песни, които са харесали и са развили интереса си, други чрез приятели или роднини. Често се споменава идеята за свобода, за разграничение от по-масовите течения (в модата, музиката и начина на живот), за това, че така запазват индивидуалността си, но въпреки това не се обвързват с идеология, и в по-широки рамки не се сравняват с някого, за да му противостоят - по-скоро локално изявяват себе си. На въпроса: „Освен да се обличате по характерен начин, трябва ли да се държите по-специфично, за да бъдете част от дадената младежка микрокултура?" всички отговарят отрицателно или изказват мнение, че дори и да има, не се съобразяват с такива неща. Така задачата да се проследи една главна идеология на тази субкултура става доста трудна (особено като се има предвид огромния диапазон от поджанрове на метъла, всеки със свои идеи, текстове, понякога и начин на обличане).

Идеята за свобода, разграничение и индивидуалност при метълите е по-скоро на нивото на вътрешното удовлетворение (което се подсилва от външния показ - главно с дрехи, прически). Бунтът е чрез показване, не толкова чрез действие. Те не харесват масовата култура, протестират срещу конформизма, показват го чрез своята принадлежност към една микрокултура, но същевременно има и много други неща, които ги обединяват, особено любовта към този тип музика. Тоест същината вече е не толкова в бунта, колкото в желанието за самоидентификация.