Хаус партита
След техно партитата, в България на мода стават хаус партитата. Оформя се клубна култура. Рейв потокът се влива в далеч по-мекия хаус, встрани от рязката провокация във всяко отношение. Това позволява разпространението му сред повече младежи от различни възрасти и социално положение. Той започва да се обвързва с модното, стилното, лъскавото, скъпото. Дрехите се променят, прическите, поведението и начинът на танцуване също. В един момент можеше да се разбере кой посещава хаус клубове по начина, по който изглежда на улицата. Определения като "червиларско" (от клуб "Червило", ползващ се с митична слава преди време) се срещаха често и носеха смисъла на готино, страхотно, fashion.
Външният вид е изключително важен за клубната култура. Като се започне от това, че може да не бъдеш допуснат до партито, ако не отговаряш на дрескода на клуба, за който следи facecontrol-а (също ползващ се с митична слава и култов статут). Колкото по-строги са критериите, толкова по-сладко става влизането вътре. Допуснатите в такива дискотеки се чувстват малко или много сред избраното висше клубно общество. „Ти си там, сред страхотни хора, най-добрите световни диджеи пускат музиката, осветлението е лазерно, а интериорът - стилен до последния детайл." Всичко това създава атмосферата на партито и кара феновете на хауса да се връщат отново и отново. Определено можем да говорим за модни марки и личности, които са възприемани като еталон, пример за подражание, икони - всички величия в модния бизнес, Fred Perry, Lacoste, Paul Smith и др., а от световните знаменитости - Мадона, ексцентричката Роусин Мърфи от Молоко и мн. др. В известен смисъл партито се превръща в моден подиум. Електронната музика идеално пасва на истинските модни дефилета. Възприета е като музиката на fashion средите. Неслучайно големият моден канал Fashion TV (вече от десетилетия превърнал се в институция) продуцира свои компилации от клубна музика, поканата за участие в които също става доста престижна. Всеки от поколението на клубната музика иска да бъде харесван, да получи одобрението на групата. Напоследък това става чрез популярните сайтове PartyStar.com и tillate.com, където се публикуват снимки на забавляващи се интересни хора, заснети от специални „агенти" с фотоапарати, които работят именно това - обикалят и снимат. Ако попаднеш пред техния обектив, се чувстващ като звезда, знаменитост. Ако снимката ти е поставена там, тя бива разпратена на всички приятели, става твоя гордост, нещо с което се хвалиш. Обратният вариант също е възможен - подигравката. Към публикуваните снимки е оставена възможност за коментар. Клъбърите като цяло са доста критични, саркастични, а дори може да се каже - с изключително високо самочувствие. Да станеш обект на подигравки от парти-средите е ужасяващо, защото обикновено те са скрити, а оттам и трудно обясними.
5) DJs - За голяма част от феновете „God is a DJ"( както се пее в едно известно електронно парче), но за други, предимно от ъндърграунд средите, е по-вярно твърдението „Music is God". Диджеят е ключовият елемент за едно добро парти. Той има отговорната задача да следи за настроението, емоциите на публиката. Принципно, преди да застъпят на пулта, той наблюдава сцената, за да предположи кои са „носителите на енергия" и да хване онова, от което те се нуждаят. „Най-хубаво ми е когато успея да уловя настроението и да се потопя в него" (DJ Liese). Това потвърди и Dj Alex Metchev[3], с когото успях да проведа няколко разговора на тема: "Има ли електронна култура в България и твоето място в нея ?".
За Dj Alex Metchev е проблемно очертаването на границата между комерсиално и некомерсиално, ъндърграунд и club hits. Музиката на един артист трябва да бъде продаваема, да носи средства, с които творецът да може да се издържа, да продължи да се занимава с изкуство, а не да се преориентира към друга сфера. Да бъдеш "продаван", сочи положителните ти качества като артист, т. е произвеждаш стойностен продукт. Но да създаваш, за да бъдеш "продаван" - ето това е комерсиализъм. Да се ръководиш от маркетингови принципи с изначалната цел да бъдеш по-продаваем, да правиш компромиси със стила си, с идеята и концепцията на творбите си, притискан от различни субекти от музикалния бизнес - продуценти и издатели, собственици на големи клубове и т.н., това снижава качеството на музиката, тя става все по-еднообразна. По клубовете се пуска една и съща танцувалната музика, а дозата експеримент е минимална. Този факт се основава на някакъв страх от страна на продуцентите, че ако направят нещо по-разчупено, то изобщо няма да се продаде и ще загубят пари. Веднъж разпознатото като успешно звучене, бива репродуцирано многократно, стилът - копиран от други артисти. Диджеите са различни, но музиката е еднаква. Можем да говорим и за използване на новаторството от миналото, което да компенсира еднообразието от настоящето или за така наречения „бум на ремиксите" на стари клубни класики - „схема за измъкване от липсата на идеи".
