Темата за колекционера ми се вижда много важна за разбиране на този нов свят. Има един прочут текст на Зимел за колекционера, там той нарича притежанието „най-интимното отношение към предмета". Техниката ни позволява да притежаваме още по-лесно от преди нещата, всеки собственик на компютър е по определение колекционер.
Колекционерите на клипове (линкове, картинки...) си говорят с тях. Това малко ми прилича на описаното от Суифт в „Пътешествията на Гъливер - страната, в която си говорят като носят съответния предмет - искам да кажа „обувка", нося обувка и я показвам, другият иска да ми отговори „чорап", вади чорап. Въпросът е в това дали този вид общуване е същия като онзи с думите. С какво се различава?
Възходът на аматьоризма също ми се вижда централна тема тук. Част от въздействеността на тези клипове е в това,у че са лошо направени, т.е. не будят съмнение в манипулация, създават усещане за истинност. Така е станало с авангардното изкуство от началото на ХХ век - изведнъж, преситени от красивите и професионално направени неща, артистите отиват към грозно, криво, импровизирано, безсмислено, да-да..