Бих искала да допълня тезата на Ивайло Дичев за окабеляването на града като маркиращо социалните връзки в градското медийно пространство с една ирационална хипотеза за разпространението на кабела в града по силата на квази-природни закони. Кабелите обрастват сградите, улиците, дърветата, уличните стълбове и лампи подобно на лозовите асми по панелните блокове, на лианите и бръшляните в лонгозните гори, или пък на паяжините по мазетата и таваните на запустелите къщи. В едно недалечно бъдеще, мога да си представя как градът е изцяло оплетен, вплетен и преплетен в кабели подобно на омагьосаната гора, която избуява около замъка на Спящата красавица. Разбира се, това бъдеще едва ли някога ще дойде, предвид напредването на безжичните технологии. Тази квази-природна ирационалност в поставянето на кабелите из града обаче не напомня ли отново принципа на развитие на град София?
Или трябваше да кажа “безпринципието”?