В тази книга се говори не толкова за миналото и изучаването му, колкото за неговото присъствие, актуализации и употреби в настоящето; за уязвимостта на миналото и за това, как го променяме и как го преодоляваме. Интересуваме се не само от истината, но – перифразирайки Ницше – от това, как да живеем с нея. Живеем във време, когато преосмислянето на миналото е особено актуално, и се намираме в страна, където сме особено чувствителни към това. Идеята за международната конференция, резултат от която е този том, възникна именно от една проява на такава свръхчувствителност.