Поглед към историческото развитие на понятието за идентичност откъм психоанализата, антропологията, естетиката. Промяната можем да чуем в странния израз “имам идентичност”: наместо да принадлежи на културата си, съвременният човек предявява претенцията да я притежава. Нарастващото инструментализиране на образа в политиката, потреблението, междуличностовите отношения може да обясни много от парадоксите на модерната епоха.