.

Платформа Студенти

Платформа Студенти

Бележки, информация за лекции и др.

Тематичен център: Новите културни практики и града

В центъра на този уводен курс ще бъде понятието за културни практики, ролята им за изграждане на общностите и индивидуалните идентичности, политическите употреби и злоупотреби, техните социални и икономически ефекти. Антропологическият подход към проблематиката ще предполага студентите да изследват кокретен обект, по уговорка с преподавателя. Работата предполага теоретична рамка, интервюта, наблюдения, визуални или звукови записи, евентуално работа с архиви. Курсовите работи ще бъдат защитени от студентите в деня на изпита.

  1. Понятия за култура: нормативна и антропологическа, висока и ниска, спонтанна и институционална.
  2. Групови идентичности и тяхното диференциране. Традиционни общностни културни практики и тяхното стилизиране през модерната епоха. Понятието фолклор.
  3. Културната педагогика, провеждана от религията, училището, идеогията.
  4. Институционална култура: наследство, музей, национална литература.
  5. Detournement (отвличане на смисъл), cultural jamming (заглушаване като при радиото, задръстване), remix (ново смесване): традициите на дада, попарта, джаза в съвременните културни практики.   
  6. Политически употреби на културата. Културната дипломация (soft power).
  7. Аматьорство: като сакрализация на дома през 10 в, като форма на колективизъм при социалистическата самодейност, като само-глобализиране през дигиталната епоха.
  8. Субкултури, фенове, клубове.
  9. Потребителски култури; индивидуализация и принадлежност, осъществяване през модата.
  10. Съвременният град като културна сцена.

Banksy_natives_in_supermarket

Банкси, Туземци в супермаркета

Adorno, Some writings on popoular music and culture industries, http://www.icce.rug.nl/~soundscapes/DATABASES/SWA/Some_writings_of_Adorno.shtml

Е. Hobsbawm, Inventing Traditions, in : Hobsbawm, E., Rangers, T., The Invention of Tradition, Cambrige University Press, 1992

Raymond Williams Culture (from Keywords) http://pubpages.unh.edu/~dml3/880williams.htm

И. Дичев, От принадлежност към идентичност, ЛИК, 2002

Нова културна геометрия. Уебмрежовици, културбраконииери, киберагитатори, съст. И. Дичев и Ю. Роне, 2012

СеминарБГ брой 7, Киберфолклор, творчеството на дигиталните маси

СаминарБГ бр 6, Професионалисти и аматьори онлайн

СеминарБГ брой 3, Младежки субкултури

Мишел дьо Серто, Изобретяване на всекидневието. София, Лик, 2002

М. Дъглас, Чистота и опасност, ЛИК, С. 2005

Soft power

http://www.culturaldiplomacy.org/index.php?en_culturaldiplomacy

Ето няколко теми, които предлагам на студентите за курсова работа

-          Възстановки на исторически събития от аматьори или пък LARP игри

-          Стрийт арт

-          Как се организира културен фестивал или концерт днес

-          Представяне на България в чужбина

-          Музеят, погледнат отвътре

-          Ъплоудърството като културна практика – кой качва, какво, защо

-          Съвременни празници: купонът

-          Антропология на паметника

-          Културата на състезанието, книгата на Гинес

-          Мемовете като култура

-          Алтернативни културни места за дебати, изложби, прожекцииkosolapov_aleksander-the_creation_1985Александър Косолапов, Сътворение 1985

fossil_phone

В центъра на курса ще бъдат понятията мит, ритуал, фолклор. Ще се търси паралел между традиционните практики в различните култури - съвременните им прояви във времето на глобализацията и интернет – преработката им от популярната култура.

За завършване е необходимо

1/ да се проведе микро-теренно изследване върху тематиката на курса под ръководството на водещия упражненията. Основното изискване е наред с теоретическата подготовка на работата, студентът да анализира материал от първа ръка – интервюта, наблюдения, архиви и пр. Най-добрите изследвания ще бъдат освободени от изпит и защитени пред целия курс.

2/ Останалите се явяват на писмен изпит по конспект върху по-долу изложените теми. Бележката се комбинира с тази от курсовата работа. При непредадена курсова работа изпитната бележка се комбинира с 2.

Теми

  1. Делник – празник, профанно – сакрално, тук – отвъд, хора – богове.
  2. Магическото действие. Религия, секуларизация, рационалност, модерност.
  3. Характеристики на митичния разказ. Митос и логос, мит и модерна наука, мит и изкуство, мит и вълшебна приказка.
  4. Функции и теории за мита. Примери на митологични цикли от различни култури. Проблемът с вярата в митовете.
  5. Отношение между мит и ритуал. Роля на ритуала в удържането на общностите.
  6. Ритуалите на прехода по Женеп. Ритуали на завладяване и легитимация. Церемонии и възпоменания. Индивидуални ритуали, психология и лайфстайл.
  7. Митът и ритуалът в съвременното общество. Национална митология, градски легенди, политически митове.
  8. Поява на науката за фолклора. Народът като творец.
  9. Функции на фолклорната култура: нормативност, приличие, солидарност, идентичност.
  10. Стилизации на фолоклора в националната държава, високото изкуство, туризма.
  11. Флоклорът като спонтанна философия /Грамши/. Конспиративни теории, суеверия, аматьорска наука, граждански възмущения.
  12. Медийна циркулация на фолклора в модерната епоха. Взаимопомощ, лечителски практики, митове, магии.
  13. Глобализация на вярванията и практиките. Свръхестественото в популярната култура.
  14. Киберфолклор: творчеството на дигиталните маси.  

Някои заглавия

Antonio Gramsci (1985) Cultural writings, ed David Forgacs et al, Cambrige MA: Harvard UP.

Ben-Amos, Dan (1971) Toward a Definition of Folklore in Context, Journal of American Folklore 84: 3–15.

Trevor Blank (ed.) (2009) Folklore and the Internet. Vernacular Expression in a Digital World, Logan: Utah State University Press.

M. Deflem, Ritual, anti-strcture and religion http://www.cas.sc.edu/socy/faculty/deflem/zturn.htm

Е. Hobsbawm, Inventing Traditions, in : Hobsbawm, E., Rangers, T., The Invention of Tradition, Cambrige University Press, 1992

Р. Барт, Митологики

И. Дичев, От принадлежност към идентичност, ЛИК, 2002

К. Леви-Строс, Дивото мислене, ЕА, Плевен, 2002

К. Леви-Строс, Дядо Коледа на кладата, в. Култура, 16 12 2008, http://www.kultura.bg/article.php?id=15062

К. Леви-Строс, Структурална антропология 2, Хр Ботев 1995.

М. Дъглас, Чистота и опасност, ЛИК, С. 2005, 78-101

Р. Барт, Митологии, в Нулева степен на почерка/Митологии, Колибри, София 2005

Р. Крейпо, Културна антропология. Как да разбираме себе си и другите, ЛИК 2000

Conrad Kottak Cultural anthropology (фотокопие в катедрата)

Николов, Даскалов, съставители, В паяжината на смисъла. Текстове по символна антропология, ЛИК

Foundation myths: http://comminfo.rutgers.edu/%7Emjoseph/found.html

Urban legends: http://snopes.com/snopes.asp

СеминарБГ брой 7, Киберфолклор, творчеството на дигиталните маси

Други ресурси

Socialization

https://www.stumbleupon.com/su/2j86j6/anthro.palomar.edu/social/soc_1.htm/

Rites of passage

https://www.stumbleupon.com/su/2j86j6/anthro.palomar.edu/social/soc_1.htm/

Children who won’t grow up

https://www.stumbleupon.com/su/25ufFR/www.spiked-online.com/Articles/00000006DE8D.htm/

Weberian sociology of religion

http://www.ne.jp/asahi/moriyuki/abukuma/

Folklore, superstitions, Committee of skeptical inquiry

http://www.csicop.org/

The skeptic’s dictionary

http://www.skepdic.com/

Давид Дойч, Еволюцията на културата, мимовете

http://www.librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1480&Itemid=195

How to pray (Moslem)

http://www.stumbleupon.com/su/1cqZnb/www.kids.farhathashmi.com/10-LearnNamaz/Namaz.html/

Shaarlotte’s anthropology homepage

http://www.nku.edu/~neelys/

ai-weiwei-coca-cola1

Изображения 1) Christopher Locke, Deferovoculae Cellarius (commonly referred to as “Cellular Phone” or “Cellphone”. This particular example is a “Motorola Meteor”) 2) Ai Wei Wei Han Dynasty Urn with Coca-Cola Logo, 1994

  1. 1534      3
  2. 1060      2
  3. 1576      5
  4. 1625      2
  5. 1505      3
  6. 1540      3
  7. 1629      3

ТЕМА НА ИЗПИТА

Дигиталната нация. Практики, ритуали, митове, фолклорна наука на онлайн национализма

Двайсет и четири часовият изпит почва на 25 06 в 9.00. Темата е изпратена на общия мейл "Magistri 2010-11"

Разработки ще приемам до 9.00 на 26. 06 (само от допуснатите до изпит!).

Bottles_of_water_are_offered_to_the_folk_saint_Difunta_Correa_in_commemoration_of_her_death_by_thirst

До изпит се допускат студентите, които имат поне 50% присъствия на семинарите.

Оценяването става с 24-часов изпит на дата определена от мен.

Пращам темата в 9.00 сутринта по мейла, очаквам развитата тема до 9.00 на следващата сутрин. Ползвате материалите, които пожелаете. Темата ще е зададена така, че да поставя въпрос, който НЕ сме обсъждали (например: глобализацията на коледната символика) и в анализа на който трябва да проличи теоретичната ви подготовка, която предварително трябва да се е състояла, защото няма да имате време за нея.

Ще оценявам 1) овладяването на теоретичните понятия възоснова на самостоятелно четене и лекциите 2) изнамирането на конкретни материали, казуси, примери, върху които да развиете тезите си.

Няма да имате време да се подготвяте в самия ден на изпита, моля четете предварително както го правите за всеки друг изпит!

Работата е самостоятелна: имате интерес да напишете нещо различно от останалите си колеги, както и интелигентно да преработите ползваните източници – колективна работа или преписване ще се санкционира.

Тематиката ще е в някоя от следните направления

  1. Конструирането на тялото в различните култури
  2. Място, роля, функции на емоциите в обществата
  3. Ритуал, роля, функции, практики
  4. Мит, градска легенда
  5. Фолклор, висока и ниска култура.
  6. Религия, магия, чудо

M. Deflem, Ritual, anti-strcture and religion http://www.cas.sc.edu/socy/faculty/deflem/zturn.htm

Е. Hobsbawm, Inventing Traditions, in : Hobsbawm, E., Rangers, T., The Invention of Tradition, Cambrige University Press, 1992

И. Дичев Хегемония на глобално-популярното? В в. Култура, 08 09 2006

И. Дичев, От принадлежност към идентичност, ЛИК, 2002

К. Леви-Строс, Дивото мислене, ЕА, Плевен, 2002

К. Леви-Строс, Дядо Коледа на кладата, в. Култура, 16 12 2008, http://www.kultura.bg/article.php?id=15062

К. Леви-Строс, Структурална антропология 2, Хр Ботев 1995.

М. Дъглас, Погнусите в Левита, в: Чистота и опасност, ЛИК, С. 2005, 78-101

П. Бурдийо, Социално пространство и символно пространство, и За една наука за творбите от: Практическият разум

Р. Барт, Митологии, в Нулева степен на почерка/Митологии, Колибри, София 2005

Р. Крейпо, Културна антропология. Как да разбираме себе си и другите, ЛИК 2000.

Т. Игълтън, Варианти на културата в: Идеята за култура, Критика и хуманизъм 2003.


М. Вебер Религиозен хабутис и рационализиране на образа на света в: Генезис на западния рационализъм, с. 146-188, 2001.


З. Бауман Въведение: нравствеността в перспективата на модерността и постмодерността в: Постмодерната етика


М. Дъглас, Далеч от ритуала и Контрол на символите, в: В паяжината на смисъла, с. 276-311,С., 2000.


М. Федърстоун, Скот Лаш, Р. Рбертсън. Глобални модерности. С.,2004

Одобрени проекти, 15/04/2011

Знакът (??) означава, че имаме съмнения, нещо липсва.

Културология

Бележк

  1. Александрина Козовска Интересна ми е темата за онлайн свалките и виртуалната любов. Идеята ми е да проуча различни сайтове за запознанства. На конкретно заглавие за курсовата работа все още не съм се спряла.

Да

Въпроси: срамно ли е или нормално да се търси партньор онлайн, по какво се различава виртуалният флирт от реалният?

Предлагам заглравие

Виртуалният флирт

Вижте магистърската работа на ... Колева на тази тема, преди няколко години

Нямате никаква библиография (??)

Анна-Александра от Културология 2 курс Бих искала в настоящето писмо да представя по-конкретно заглавие, план и библиография по темата, която съм заявила, че ще разгледам. Първоначалната ми идея беше заглавието да е " Нови места на памет - видеоблогове и имейли", но така формирата темата е доста обширна и я стесних до " Нови места на памет - видеоблоговете" като смятам да защитя хипотезата, че видеоблоговете представляват виртуализирани дневници, които в интернет пространството служат за легитимация, за потвърждаване на автентичния аз. Ще се опитам да аргументирам хипотезата, че "залезът на блоговете" съвсем не се отнася към видеоблоговете и че тази тенденция реферира към един стремеж в интернет за отказ от анонимността, към фалшивото и превръщане на тези видеодневници в една "карта за идентичност". Работата ще разллежда проблематиката през няколко пункта - на първо място ще се разгледа историческия контекст за появата на нужда от документиране, идеята за личните дневници, като породена от идндивидуализма, заложен в концепцията на християнството. На следващо място ще се разледа появата на понятието "места за памет", и ще има разсъждения около нуждата от памет, идентичността - тук ще има някои препрадки от психологията. Следващата част ще се опита да защити хипотезата,че  видеоблоговете са виртуализирани дневници, като се базира на анализ на минимум 50 клипчета и  коментари около тях.  На последно място ще развия идеята,чевидеоблоговете имат подем, че са начин за потвърждаване на идентичносттта в интернет пространството и това се дължи на няколко факта - отказ от анонимността, приоритет на визуалното, на живото пред писменото, субективното и повишаването на стремеж към автентичностт в едно поле, където авторските права, идентичността, флуидността са доста проблематични. За да защитя твърденията си, ще разгледам и приведа аргументи от следните автори -

/тук привеждам част от текстовете, които смятам да  включа в  работата си, но съм в процес на преглеждане  и на още литература и не мога да приложа окончателен списък с библиографията, ще има и голям ресурс от интернет - блогове, клипчета от youtube.com.  и други сайтове/ Асман, Я., Културната памет: Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури, С., Планета-3, 2001

Бицили, П., Основни насоки в историческото развитие на Европа от началото на християнската ера до наше време, София: БАН, 1993,

Маклуън, М. и Маклуън, Е., Закони на медиите: новата наука, С., Университетско издателство “Свети Климент Охридски”, 1995

Нора, П., Места на памет, т. 1-2, С., Дом на науките за човека и обществото, 2005

Нора, П., “Световният възход на паметта”, в: Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето, С., Дом на науките за човека и обществото, 2004

Рикьор, П., Паметта, историята, забравата, С., Сонм, 2006,

Hutton, P., History as an Art of Memory, University Press of New England, 1993

Да

ОК, вече ви дадох някои препоръки, ще ви пратя текстовете на Даниела Колева и Мила Минева за паметта за комунизма онлайн, ако ги искате. Центърът на Знеполски прави разни неща по темата, говорете и с Георги Господинов.

Въпросът е как дигиталната форма на припомняне променя спомена – онлайн и офлайн албум, онлайн и офлайн дневник

  1. Борислав Момчилов, #1537, ІІІ курс, Културология Добро утро. Идеята ми за тема на курсова работа се базира на MMORPG онлайн игрите от типа на World Of Warcraft, Lineage 2, Aion, TERA и т.н. В нея могат да се включат различни под-теми като начини на комуникация, замяна на облика на играча с изцяло виртуален образ, събития в истинският свят, повлияни от онлайн игрите и т.н. Като цяло може да има някои допирни точки с темата, избрана от колегата Костадин, но мисля, че ще имам по-голяма възможност да опиша други аспекти, освен смяната на реалния живот с виртуален. Работното ми заглавие засега е “MMORPG игрите като световен културен феномен”.

Да

Онлайн игрите като база за социални контакти

Нямате библиография (??)

 

  1. Васил Масларски Темата ми е озаглавена “Free download”. Идеята е да разгледам всичко свързано с въпросния феномен в интернет пространството. От потребителя до автора и загубата на авторските права в пиратските сайтове, различните програми за “share”, peer to peer, торентите и т.н. Смятам да изградя курсовата работа върху мненията “за” и “против” и различните аргументации, подкрепящи двете тези.

 

Да

Култура на пиратството – как потребителите оправдават своето пиратстване

Нямате библиография, не сте си изяснили добре работата (??) (??)

 

Велизара Иванова Културология, 3 курс“Facebook и/или Face to Face

 

   Темата на курсовата работа реферира към темата „Свободата да се самоизмисляш. Игра на идентичности. Анонимните”. Разработката си поставя за цел да разгледа проблема, свързан с алтернативното съществуване на личността в кибер- пространството или как виртуалнта личност замества реалната в света на социалните мрежи (по-конкретно Facebook); какви са мотивациите на участниците в тях; как и защо се създава онлайн-идентичността; спецификите на онлайн-общуването и влиянието му върху културата на участника. За да се  анализират посочените проблеми ще се разгледат следните текстове:

1. Статията Personality and motivations associated with Facebook use by Craig Ross *, Emily S. Orr, Mia Sisic, Jaime M. Arseneault, Mary G. Simmering, R. Robert Orr [1]. – Фейсбук като инструмент за комуникация; мотивации за онлайн-общуване в социалните мрежи; влиянието им върху идентичността на участника; конструиране на личността чрез „живот он-лайн”; Facebook като алтернатива на обществото (Facebook, новата социална дрога [2])

2. Facebook is no fad Commentary: Social networking is a basic human need by Adam L. Penenberg[3]- Социалните мрежи- каприз или съдба?; конструирането на трите личности: публична, частна и дигитална; взаимодействия и връзки между тях; Значимостта на онлайн-контактите („приятели” във Facebook)

3. „Психология на участието”- социалните мрежи като начин за самоопределяне; участието и комуникацията в социалните мрежи и формирането на онлайн-идентичността; Преодоляването на граници- от реална към виртуална личност; Facebook-профилът или „маската” на личността:

Интервю с Ивелина Атанасова, консултант по е-маркетинг, за ролята и бъдещето на социалните мрежи[4]

Identity Management in Cyberspace by John Suler[5]- реалната, измислената или скритата личност; разгръщането на неосъзнатото в онлайн-идентичността; избраната медия и различните аспекти на онлай-идентичността

 Ясен Пекунов, Разсъждения за самоличността, интернет и бъдещето

Методи и цели:

  1. 5.                За да се анализират конкретните проблеми, освен анализ на текстовете, които по-скоро ще бъдат „основа” за тяхното разглеждане, ще се проведат структурирани интервюта с респонденти на възраст между 18-25 години, за да се проследи паралела между изграждане на реалната личност и създаване на виртуалната такава; мотивациите за онлайн-комуникацията пред физическото общуване; влиянието на социалните мрежи (Facebook) върху културата (средата на общуване, гражданска позиция/активност, хобита и интереси, култура на всекидневието….) на участниците в тях. Респондентите трябва непременно да бъдат участници в такава социална мрежа, а именно Facebook, за да могат техните отговори да послужат за обект на анализ, във връзка с конкретно поставените задачи. Конкретната възрастова група е избрана с цел да се проследи как паралелно с формирането на идентичността („публичната” и „частната”, според Адам Пененбърг)- интересите, гражданската позиция, културното самоопределяне,…- се формира и виртуалната такава („дигиталната” според същия). Освен това да се намерят отговори на въпроси като: Профилът в социалните мрежи отговаря ли действително на реалната личност на участника?; Създавайки сами своята „презентация”, представяме ли обективно себе си пред другите?(по тези проблеми разработката ще се обоснове и на текста на John Suler „Мениджмънт на идентичността в кибер-пространството”).

Да

Работата ви няма съвсем ясен център. (??)

Предлагам ви да се съсредоточите върху един от многото проблеми, които засягате. Норма във фейсбук е да участваш с реалната си идентичност. Кои са тези, които все пак опитват да лъжат? Каква възрастова група? С каква цел? В какво отношение е това към доверието на мрежата? Разбира се маска може да е леко разкрасяване

Опишете внимателно отношението между тези три неща - истинска идентичност, маска и анонимност, опитайте да разсъждавате за това, какво място имат те в социалните мрежи?

Погледнете малко и правилата за участие, евентуално законодателни казуси - идентичността не е само психологически проблем. Основавайте се на реални казуси, ако интервюирате участници в соц. мрежи за това как се представят, защо го правят, каква маска избират, докога са го правили и пр., ще е още по-ентересно. Може да намерите и прочути световни казуси, например скоро се оказа, че една call girl е отлична студентка, май в Оксфърд, написа книга, с който си призна двойния си живот.

Заглавие от типа - маската и социалните мрежи?

За идентичността съм писал една книга, От принадлежност към идентичност, 2002, там има библиография. Не пропускайте понятия като персона, маска, социална роля.

 

  1. Габриела Петрова, 3 курс Културология – избор между три теми
    -Онлайн гражданството – възможно ли е то? (Тук визирам една онлайн платформа по един проект на неправителствената организация БлуЛинк, в която идеята е да се подават сигнали за различни проблеми, касаещи гражданското общество.
    -Да спасим Иракли, Рила, Странджа – пример за успешна гражданска инициатива (или за флашмобовете, протестите и как гражданското общество се самоорганизираше за такива прояви на неподчинение по важни въпроси, като съдбата на Рила, Иракли, Странджа и т.н. например една такава акция беше организирана само чрез смс-и. Или как гражданското общество се самоорганизира чрез Интернет – facebook, twitter, sms, форуми и т.н.
    -Природозащитните инициативи в България и моето участие в тях през периода 2005 – 2010 година – защо участвах и ще продължа да участвам?

Да

Съсредоточете се върху:

Протести онлайн – сравнение с офлайн-протестите, какво се постига, какви са формите, как се модифицират каузите.

Вземете примери с 3 платформи

Библиография (??)

  1. 7.             Даниелка Тотева, 3 курс  Първоначалната ми идея беше по темата за свободата да се самоизмисляш в мрежата, във фейсбук по-конкретно. Човек има възможността да конструира свободно своя образ в това пространство – чрез снимките, които качва, чрез личната информация, която посочва и т.н. до нещата, които “like”-ва. В този смисъл интересен е въпросът с “like”-овете във фейсбук – като допълващи образа на потребителя, даващи информация за него чрез предпочитанията му; а от друга страна – тази на компании, марки и т.н., за които това е начин да се рекламират. 2) Друга тема, по която бих работила, е тази за Интернет миймовете. Не съм я избистрила и конкретизирала изцяло, но ми се струва много интересна и благодатна за изследване.

Уточнихме, че ще работите върху мима

Скорост на разпространение, форми на циркулация, увеличаващата се скорост

Вземете пример(и)

Моля бъдете критична към понятието, което има тенденция да се натурализира

  1. 8.             Десислава Тотева Добър вечер!Моята идея за курсова работа гравитира около ” Нашият обр/Аз във Фейсбук – виртуалността и реалността фейс-ту-фейс ” – до колко социалните мрежи пречупват нашата същност през своята призма, начините, по които се използва Фейсбук от различните потребители, причините, от които се диктува поведението им онлайн, в каква степен изградената идентичност отговаря на истината и размиването на границата между виртуалното и реалното. Друго,което ми хрумна, е свързано с търсенето на партньор по Интернет,съотнесено с по-традиционните начини за запознанства,рисковете и ползите от него и т.н. със заглавие нещо в смисъл на – “Скайп за скъпи”,”Сърдечни мейли”,”Егати фейса”…

Конкр. Има доста заявки в това поле, риск да е твърде обща темата.

???

Чакам до неделя вечер да получа сериозно развит проект, моля го изпратете и на личния ми мейл, ИД

 

  1. Димитър Мурджев, Културология, 01553 Работното заглавие на темата, която съм си избрал е ” Попитай Google”. Искам да отбележа как всяко едно нещо от ежедневието ни се прехвърля в мрежата.

Уточняваме, че става дума за мястото на търсачката в съвр. свят, по-специално Гугъл, начини на йерархизиране на инф, проблеми от правно, културно, политическо естество, които търсачката поставя

Нямате ясна сема (??)

Нямате библиография (??)    

  1. 10.          Добромир Ж. Иванов Бих желал основно да се занимавам и да разгледам възможностите за съществуване на виртуално гражданско общество.

 

Отпадате от курса: несериозен проект

  1. 11.          Елеонора Пасажова . Феноменът “somegreybloke”. Проект на британски аниматор. Измислен герой, който “има” facebook, twitter, блог и youtube канал, където “качва” клипчета, “общува” с хора, “дава” интервюта и т.н. (става въпрос за несъществуващ човек, за събирателен образ на интернет потребителя), който обаче има фенове (много), хората го следят и харесват и ираят играта да възприемат присъствието на този образ в своето ежедневие. Самият герой посвещава клиповете си на нашумели обществени теми, засяга и основни проблеми, обвързани с интернет комуникациите и т.н. (той е социопат, който намира приятели по фейсбук, разяснява някои съкращения като LOL и дава едно аноимно мнение по въпроси, интересуващи обществото (наример свинския грип).

Да

Въпросът е как да извадите от този много конкретен случай обобщения за спин-оф културата в дигиталния свят (??)

  1. Елеонора Стайкова от 2 курс Културология.

възможно ли е онлайн троловете да се определят като субкултура? Мисля да задам теоретична рамка, в която обяснявам класическото разбиране за понятието "субкултура" (Хедбидж), а след това как то се пренася в мрежата и може ли въобще да се говори за субкултури онлайн? На следващо място ще разясня понатието troll и trolling, като за целта ще се позовавам и на фундаменталните за троловете сайтове, където са публикувани и техните правила и където в най-голяма степен може да се види как "оперират". Ще се спра и на троловете в българското виртуално пространство, които се ръководят от същите правила. В общи линии смятам чрез плътно описание да си отговоря на изследователския въпрос (като, разбира се, в курсовата работа ще има обособено ядро, в което се обяснява методологията), тъй като троловете не са хора, които безпроблемно попълват анкети и отговарят на въпроси. Бих се опитала, тъй като ми е интересно, но поради големия риск просто да започнат да ме тролят и нищо съществено да не ми кажат, не мога да зная доколко ще е ефективно. Макар че и такъв резултат отново е резултат и то, струва ми се, доста показателен. Друго нещо, което смятам да направя, е да сравня българските тролове с чуждестранните - тези, които намираме на сайта 4chan например, за да видя доколко те си приличат като модел на поведение и вътрешни правила. Тъй като една субкултура, съществуваща онлайн, е някак наднационална, дори мултинационална и в този смисъл резултата от едно такова сравнение доста успешно би могъл да ме насочи може ли троловете да се разглеждат като субкултура или не.

По отношение на литературата, списъкът все още се пълни, но на този начален етап ето какви източници преглеждам:

James J. Dowd and Laura A. Dowd - The Center Holds: From Subcultures to Social World

Kokswijk. J. - Granting Personality to a Virtual Identity

Hope Jensen Schau, Mary C. Gilly - We Are What We Post? Self‐Presentation in Personal Web Spacе 

J.A. Hitchcock - Net crimes & misdemeanors

Ken Gelder - Subcultures: cultural histories and social practice

D. Hedbidge - Subculture, the meaning of style

http://artoftrolling.memebase.com/

http://boards.4chan.org/b/

http://memebase.com/

http://s159.photobucket.com/albums/t132/legendmike/ ?action=view¤t=rulesofinternet.jpg&sort=ascending

http://www.trollsday.com/ .

 

Да

Темата ви е интересна, тя предполага 1/ едно проблематизиране на понятието за субкултура. По тази тема освен многото книги в културологията и онлайн можете да видите нашите броеве на СеминарБГ, по-спец този за младежките култури, Валя, а з също опитах да разсъждавам по темата дали националъзмът не е субкурлтура.
Изследователите говорят за залез на субкултурите в смисъл затворени общности, които противостоят на обществото.
2/ В този контекст можете да поставите това явление - има ли в него колективен елемент, има ли общност, пиър прешър?
Може би ще стигнете до някакво ново явление, пост-субкултура или както там го наречем, виртуална субкултура...
3/ Освен анализ на практики в мрежата ще бъде добре да направите интервюта с, да кажем, двама такива хора, да разберете мотивите им, откъде са се научили и пр. Вероятно се появяват практики на съпротива срещу това, нетикети, действия на администратори.
С една дума - опишете практиката етнографски, за да имате какво да анализирате. ИД

 

Мотивацията? Поведението? Ефектите? Какво мотивира някого да руши, провокира, взривява комуникацията?

 

  1. Елина Сотирова, Културология ІІІ курс Спряла съм се на тема с работно заглавие “Facebook етикеция или съществуват ли правила за поведение във Facebook обществото?”

Да

Разбираме се за тема:

Институцията «приятел» във фейсбук – какво предполага, какво права/задължения дава, кой може и не може да ни бъде такъв, как се отнася към офлайн приятелството и пр.

Моля потърсете библиография около темата родстени отношения, социален капитал, социални мражи, престиж и пр. (??)

  1. Елица Барукчиева, Културология, 3 курсПрез очите на студента: възможен ли е животът на съвременния човек без Интернет или защо станахме зависими от него? Необходима ли ни е цялата тази информация, до която достигаме благодарение на Интернет? Можем ли да оцелеем по старому: четейки печатни книгоиздания, посещавайки лекции в университет, общувайки на живо? В тази насока са разсъжденията ми за евентуална курсова работа, благодаря ви за вниманието.

Да

Разбираме се на тема Интернет абстиненцията – как се живее без интернет.

Наред с наблюдението на хора, които са го направили – наблюдение върху самата вас.

Вижте писаното на ТВ абстиненцията, за различни лишения от стимули, отказ от цигари напр., може да идете назад и до различни религиозни практики на лишение. Тази тематика се изследва от психолози. Внимавайте да не останете само със самонаблюдението, няма да приема такава работа! (??) ИД

 

  1. Жанет Г. Кирилова, 3 курс Културология, 01536 Като работно заглавие на темата ми съм избрала: “Виртуален хазарт. Новите технологии и старите пороци”, като са възможни промени в заглавието по време на процеса на работа. Възнамерявам да изследвам това колко е нараснал броя на сайтовете, които предлагат хазартни игри в интернет, изобщо дали с появата на интернет сайтовете се е разрастнал този порок. Какво се е променило в играта, играча и т.н. Мога да се свържа с професионален комарджия, да направя нещо като психологичен портрет на средния играч в подобни сайтове. Относно хазартните игри – мога да се фокусирам само върху покера, да речем. Още не съм доизгладила напълно идеята си.

Да

Проблемът с хазарта в интернет.

Да се легализира ли, за и против

Погледнете други места по света, за да си представите какво става при легализиране. Вижте конкретни хора, които играят.

Няма библиография (??)

  1. 16.          Желяз Андреев, Културология, 01562” Загубата на реалната самоличност сред виртуалния nickname

Отпадате от курса

Несериозен проект.

 

  1. Златена Фъртунова За момента съм смятам да се занимавам с масовата онлайн ролева игра World of Warcraft. Конкретна тема още не съм избрала, но ще е нещо свързано със самоидентифицирането на играча с героя си или с виртуалня “живот” и свет на героя.

Да

Как ролите във World of Warcraft се пренасят в офлайн живота.

Библиографияа (??)

  1. Ива Георгиева Здравейте! Мисля курсовата ми работа да се фокусира върху въпроса с творчеството онлайн и по-конкретно – поезията в блоговете. Предложение за темата ми би било: “Изкуство за самото изкуство”, защото начинът на оценяване е по-свободен – единственият начин за оценяване е с лайкване, препратки, това е единствената критика и колко хора те следят. Естествно има и друга критика, но тя не е е задълбочена и реална критика. Това е изкуство, непрофесионално, критикувано от непрофесионалисти, което се доближава повече до чистото изкуство, отколкото “Високото” се доближава до чистото.

Да

Концентрирайте се върху блоговете, проблематизирайте границата между «високо» и «ниско» в изкуството, която в мрежата става проблематична. Библиография (??)

ИД

Много добре! Само прецизирайте внимателно понятието «чисто изкуство»,  - LArt pour LArt

То всъщност е доста Високо и професионално. ГГ

  1. Ивелина Янгьозова, 3 курс, Културология

Както вече писах на сайта, идеята ми е да интервюирам млади хора, които нямат регистрация във Фейсбук. Заглавието на работата ми ще бъде „Отказът от Фейсбук”.До сега съм открила четирима, нямащи регистрация във Фейсбук и вероятно това ще е и крайната ми бройка респонденти, но считам, че са достатъчни за постигането на целите на курсовата работа, а и е истинско предизвикателство да намериш млади хора, нямащи фейсбук. Респондентите са три момичета (студентки) на възраст 22-24г. и едно момче (наскоро дипломиран пилот на самолет) на 24г.

               Считам, че темата ми е свързана с лекцията от 31 март (на сайта – номер 5) и преди всичко с темата за гражданството. Дали е вярно, че неспазването на едно от условията за гражданственост ( а именно да участваш в някакви практики ) те дистанцира в обществото (в случая да не участваш във социалният формат фейсбук). Дали можеш да бъдеш пълноценен гражданин ако всички около теб имат фейсбук, а ти- не (В този контекст бух могла да обвържа и правата, формулирани от Томас Маршал и по скоро идеята му за социалните права).

                Говорих лично с Нели Огнянова, която много хареса идеята ми, а г-н Господинов ми постав бележка ( + супер ). Липсва ми само Вашето одобрение и евентуални препоръки и забележки. На предпоследната лекция, по време на обичайната дискусия към края на часа, се включих и аз и споделих, че познавам едно момиче, което няма фейсбук; тогава Вие ми казахте, че би било интересно да направя интервю с нея. От тази Ваша бележка всъщност ми дойде идеята да намеря още хора, след което да анализирам отговорите.           

Ще се стремя да разбера:

1)Каква е причината/причините да нямат фейсбук;

2)Пречи или помага липсата на фейсбук;

3)Дали този отказ от социалната мрежа е акт на протест, призив към останалите, стремеж да бъдат по-интересни или е просто безразличие.

               Интервютата ще бъдат полу-структурирани. Разговорът ще се опира на горепосочените три главни пункта, но в зависимост от отговорите на всеки един, ще се задават допълнителни въпроси. Целта е да се проучи какви са причините млади, грамотни, общителни хора да отказват да станат част от социална мрежа, която буквално е навсякъде около тях – в разговори, реклами, в контактите със семейството и приятелите, в училище, в университета, на работа.

             Освен интервюта ще се позова и на информация от уеб-пространството, свързана по някакъв начин с темата за отказа от фейсбук. Ще дам няколко примера за такава, тъй като евентуално бих могла да намеря още неща в процес на работа:

●Статия http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3740011 – 40 дни без фейсбук

(Фейсбук-наред с месото, секса и съблазните, забранени по време на пост)

●Има създадена група във фейсбук-„Имам поне един приятел, който отказва да си направи фейсбук”. (дори във фейсбук се говори с положителен тон за хората, които нямат регистрация – те стават един вид герои, които са вече на изчезване)

http://blog.dodimarkov.com/2011/01/blog-post_19.html - тук можеш да научиш как да си изтриеш профила (това говори, че вероятно не са малко хората,които желаят да прекратят фейсбук-участието си)

http://leroisalomon.blog.bg/politika/2009/06/19/dosietata-feisbuk.350889 - интересна статия на Иво Христов за в-к „Сега”- „Досиетата Фейсбук”

http://www.ivosiromahov.com/2_article/a46.html - статия на Иво Сиромахов за „24 часа”, в която споделя печалния си опит в социалната мрежа. Тази статия ми се струва доста полезна.

http://asktisho.wordpress.com/2011/04/05/face-off/ - още един, напуснал фейсбук и споделящ причините за този акт. Този пост също слагам в секция „полезни”, тъй като тук са добре отчленени и групирани причините за напускането на фейсбук – пространството.

Да

Както вече ви казах, тази тема ми е много интересна, особено ако намерите реални хора, които отказват участие в тези платформи.

Разграничете моралния или политически протест (например срещу възможността да продават данните ни) от психологическите особености, а също от самата конструция на общуването (както ви казах в онзи час, аз не ползвам фейсбук защото нямам желание да говоря едновременно с много хора). ИД

 

  1. Ирена Таушанова, Културология Информацията в днешно време става все по-достъпна и същевременно все по-кратка, сбита. Мисля да разгледам как това влияе на начина ни на възприемане на случващото се около нас; загубата на способността ни да изграждаме памет и да създаваме и възприемаме разкази. Все още нямам ясна идея върху какъв тип информация да акцентирам или да обърна внимание на всички медии, засипващи ни с все по-съкратена информация.

Да

Конкретизирайте, дайте примерен казус.

Информационната екология: да бъде възможно посланията да достигат до адресатите? Информация за един, шум за друг?

Библиография (??)

  1. Йоанна Нинова, 3 курс Културология Здравейте,
    темата към която се ориентирам е свързана с провеждането на виртуален туризъм – “Интернет като средство за осъществяване на интелектуален достъп до културно наследство”.

???

Чакам до неделя вечерта развит сериозно проект, моля пишете и на личния ми мейл !

  1. Катрин Хрусанова, Културология Здравейте, Темата по която аз бих работила е ” Анорексията и интернет”(работно заглавие) Хранителните разстроиства, по-конкретно анорексията. Новите медии – интернет, като фактор за развиващото се психическо разтройство. Проявленията на деформацията в интернет пространството. Много се извинявам за закъснението.

???

Чакам до неделя вечерта развит сериозно проект, моля пишете и на личния ми мейл !

23.     Лилия Кучева, ІІІ курс, Културология; Здравейте! Бих искала да пиша за аватарите, като все още нямам окончателно заглавие, но съм се насочила към следното работно такова "Аватарът - моето лице в интернет". Благодаря

 

 Да
Разбираме се за: Анализ на няколко типови визуални самопредставяния, дискусия с тези, които са ги направили (вие решета дали по-малко дълбинни интервюта или една по-широка анкета) Защо, как, с какви ресурси се самоизобразява човек чрез аватара си?
Библиография (??)
  1. Лиляна Иванова, 3 курс Културология

Относно моята тема, свързана с живота със или без интернет, смятам да се занимая от една страна с хората „отрекли се” от тези модерни и облекчаващи живота на хората технологии в частност интернет. Като потърся отговори на въпросите свързани с това дали те са необходими и полезни за тях или са привърженици на  противоположната позиция. Източниците, които смятам да използвам са намерени интервюта на „отшелници” при подготовка на моя курсова работа от миналия семестър, свързана с изоставените български села. Тематиката около, която ще насоча избора си на интервюта, ще  бъде свързана с причината за избора им и аргументите около този им избор. Подобно интервю смятам да проведа с един привърженик на тази идея, но все още не съм получила положителен отговор.  От друга страна бих желала да противопоставя на тези „натурални” неизкушени или отказали се от модерните технологии хора, другата гледна точка на проблема, хора изцяло погълнати от виртуалната реалност. За тази цел ще черпя информация от  форуми или блогове на хора споделящи своите „необичайни” преживявания в интернет пространството (виртуален купон,  влюбване или изцяло създаден социален живот). Като пример за идея, която да противопоставя на по горе споменатите „отшелници”, смятам да дам Zeitgeist и по-точно желанието за създаване на този високотехнологичен град от едноименния документален филм. Темата ми беше вдъхновена от 5-та ни лекция, когато след лекцията обсъжахме избора да притежаваш facebook профил или не и Вие споменахте, че ще е добре някой да се занимае с тези отказали се от интернет хора, идея зародила се по- рано у мен. Реших да ги противопоставя на интернет зависимите хора.

Да

Темата е много интересна, малко се дублира с тази на Ивелина Ялгьозова. Заради това, а и като развитие на собствените ви идеи ви предлагам да помислите по следната тема

Отпадането от мрежата като вид социална декласация

(Декласацията е както социално, така и културно-психологическо явление, декласираният вече не може да се върне лесно в обществото, не го канят, не общуват с него – за това и затъва)

Това включва вашата тема за доброволното отегляне, за новия тип депресия "без интернет". Наред с това обаче ще имате възможност да включите и хора, които отпадат  или не се включват поради финансови, възрастови, културни и др. причини.

За целта ще трябва 1) да помислите за това какво е декласация, как се изразяват новите социални неравенства днес (the digital gap – например DiMaggio), по какъв начин това да си "включен" те прави социален, по някакъв начин равностоен на останалите граждани, съответно какво значи да дръптеш шалтера (един вид самоубийство?). Другата тема - социални мрежи, общуване, може би гражданско участие. По тях или други, които ви се видят интересни, следва да прочетете научни текстове (това липсва в предложението ви!).

2) Да на(мерите такива няколко случая (да кажем 5-6) - съзнателно самоизключили се отшелници и изхвърлени, дексласирани от живота и да направите дълбочинно интервю с тях, т.е. дълъг разговор по предварително намислени теми, но не с определен въпросник. Да опишете внимателно случаите, смисълът който те дават на жеста и пр.

Библиография (??)

ИД

  1. Лора Леви трети курс Културология 01569 Привет,
    аз бих искала да пиша за проектирането на неосъществени желания в Интернет пространството, т. е . как хората си създават нова самоличност и реалност, която замества или допълва несъвършенствата в ежедневието. Има ли наложени модели за красота. Пренасят ли се те в действителността. Това е само работен вариант като предстои да се доизглади.

Да

Има ли различни стандарти за красота онлайн? Как се конструира тя? Има ли влияние на онлайн красотата върху представата за нея в офлайн света?

Внимавайте: нямате ясен метод и план на работа, нямате библиография (??)(??)

  1. Мадлен Николова, Културология. Бих искала да пиша за образа на египетските жени в медиите (протестите януари-февруари 2011г.

Да

Разбираме се да работите върху образа на активните онлайн арабски жени, които по този начин се превръщат в емблема на арабската пролет. Т.е. как мрежата изкривява представите за тези култури.

Вземете случая на няколко известни блогърки и пр.

Внимавайте: не сте съвсем наясно с темата си, нямате библиография (??)(??)

  1. Мартина Александрова II курс Културология.

заглавието, на което се спрях е „Пренасищане. Или дали изкуството стана неразпознаваемо?”.

Фокусът на работата ми ще пада върху редица галерии, в които онлайн потребители изпращат своите произведения (снимки, картини, колажи и пр.), които в повечето случаи биват оценявани от останалите регистрирали се. Някои от галериите, на които съм се спряла са:

deviantART: http://www.deviantart.com/

Галерията на Фото Форум: http://photo-forum.net/bg

Flickr: http://www.flickr.com/

Възнамерявам да проблематизирам въпроса за необходимостта от контрол над качеството на изображенията, които се представят в тези галерии, от оценка на тяхната фотографска/художествена стойност.

Проблемът, който откривам, се състои във възможността за заличаването на границата между качествен и некачествен културен продукт в една онлайн галерия, която представя като изкуство фотографии, подходящи единствено за семейния албум.

Тук мисля да поставя и въпроса за това възможно ли е да се говори за „визуално замърсяване”.

Планирам да съпоставя гореспоменатите галерии с такива, в които са представени само произведения на признати художници. Пример за такава галерия е Web Gallery of Art (http://www.wga.hu/index.html).

Работата си възнамерявам да подкрепя със следните произведения:

Валтер Бенямин – „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост”

Маршал Маклуан – „Медията е съобщението”

Сюзън Зонтаг – „За фотографията”

Да

http://www.kultura.bg/article.php?id=12907

 

  1. Мая Трифонова Културология трети курс Здравейте,
    темата на която съм се спряла е “от тролинг към активизъм” , като идеята ми е да сравня различните мотивации и механизми на действие на индивидите от Anonymous. Идеята ми е да разгледам масовите им акции в интернетпространството преди и сега, трансформациите , ако има такива … и изключително любопитната концепция за Hivemind-a.

Да

Разбираме се да анализирате казуса на Анонимъс и чрез него да поставите по-общия проблем анонимност – гражданскаа активност (заглавието така не е точно май). Ще докоснете проблеми, за които говорихме, Уикилийкс

 

  1. Милена Бербенкова Здравейте, под натиска на времето ще формулирам 2 теми, които се надявам да са подходящи и, от които да съумея да избера до четвъртък.
    -“Нови медии – стари и нови (зло)употреби” – тук като цели са набелязани български новинарски сайтове като vesti.bg, dnes.bg, bnews.bg и т.н. Идеята е да се разгледа проблемът за преводната и анонимната журналистика, която сама по себе си поставя под въпрос значението и разбирането на думата “журналистика” и предлага богати възможности за спекулации, тъй като обикновено под статиите не стои име на определен човек – журналист, а просто името на сайта, в който те съществуват или на този, от който са преведени.
    -Тази тема не е съвсем точно формулирана, но засяга сайтовете за сделки отново в българското интернет пространство – kolektiva.net/sofia, slon.bg, за начина, по който те променят пазара на стоки и услуги, не само поради това, че разчитат на интернет пространството, но и на сключването на изгодни сделки за определено време – принципът на промоцията.

Да

Разбирамесе за тема: как се променя българската журналистика, когато се пренесе онлайн – една от хипотезите ви е, че става по-анонимна и безотговорна.

Библиография (??)

  1. Надежда Милчева Добър ден! Аз съм колега от културологията. Искам да обявя своята тема за курсовата работа, която е “Измисленото или истинско Аз в Интернет”.

Отпадате от курса, несерозен проект

  1. Петко Иванов, 3 курс Културология. Темата на която се спрях е “Каде е границата между виртуалния и истинския свят и има ли изобщо такава в днешно време”.Искам да разгледам социалните мрежи и ефектът който имат те върху живота на хората.

 

Отпадате от курса, несерозен проект

Петко Карадечев, трети курс, Културология “Хуморът като легитимиращ фактор в българското интернет пространство. Сеирът и Доби.”

1) Сериозно четене на литература около въпроса, понятия, библиография.
- Паси, И. “Смешното” / понятия: тролове, флашмоб, memes, хумор, смешно, онлайн общност

2) Промисляне на някои теми и идеи от лекциите.
- Темата за самоличността онлайн резонира пряко с казуса “Доби” - чия е идеята, кой я развива, как 22 хиляди души се ангажират с тази личност, “Is Dobi real? Nobody cares” по картинки, значението на това онлайн внимание и впечатляващата креативност, която избуява от случая.
- Смятам да обвържа seir.bg с темата за "Разказ с визуални средства" и способността на подбрани изображения да разказват 'настоящата история' на българина. Как тази история винаги се върти около смешното, комичното, трагикомичното, саркастичното. По-лесното възприемане на такива 'смешни' разкази. Защо това е така?

3) Дефиниране на обект, терен, корпус, който ще изследвате.
- онлайн: групите, посветени на Доби с целия визуален/аудио материал, който съдържат; статиите в dnevnik, webcafe, trollsday и значението им за случая; seir.bg като архив на специален тип БГ онлайн фолклор
- офлайн: event-a за рождения ден на Доби в Дружба (снимки, клипчета от събитието, отразяването по медиите - bTV, в. Телеграф)

4) Хипотези, методика
- Първична хипотеза: Хуморът притежава изключително специфична нивелираща характеристика (по И. Паси) - приземява авторитетите, прави ежедневието и абсурдите по-поносими, той е приемливото “бягство” от “тежката реалност”. Хуморът сам за себе си - в случая с Доби - е здравословен за съвременното общество, създавайки малки, специфични общности, които се събират и разделят лесно - така хората трупат опит като част от тип социални групи, които не са съществували до сега.
- Методика: Анализ на изображения, видеоклипове, новинарски репортажи

 

Да

Вече говморихме, темата е добра, надявам се да стане и за СеминарБГ
Виж нашите работи в списанието, по-спец на Джули - тази тема, която нарекохме от линк на линк - препредаването, перинтерпертирането на инрофрмацията, при която тя непремено се снизява /или фолклоризира/.
За смешното - трябва да изработиш добра понятияна схема, както ти казах хуморът е нещо доста меко и интелектуално, "понятието" за сеир май не влиза в него. Може би не е лошо да поразсъждаваш какво точно е сеир. не забравяй понятия като пародия, гротеска, комично, сатира, виц...
Може да ти е полезна темата за карнавала при Михаил Бахтнин. Дроги прочути текстове за смешното - Бергсон, Хобс /смепхът е ревът на победителя/, Кант /напрегнато очакване, което се превръща в нищо/, Фройд - изблик на потиснати в несъзнаваното емоции и пр.
ИД

  1. 32.          Радослав Иванов.

смятам да се занимавам със съвременни аспекти на митопоезиса и трансформациите на митологическата мисъл, пряко или недотам катализирани чрез интернет-опосредстваното общуване. Тематичната област, чрез която смятам да развия разглеждания от мен проблем са сайтове от типа на failblog.org и съответния канал в youtube, чиято главна задача се състои в показването на провалени опити в различни човешки ежедневни дейности, т.е. съдържателния акцент е осмиването на чуждия неуспех. Склонен съм да сметна, че е налице директна методологична аналогичност между реакцията на интерпретатора спрямо показването на такъв тип web-съдържание, от една страна, и от друга - създаването на общи тендеции за реакция спрямо  хакерската дейност ( в даден аспект - някакъв вид подвиг, opus), както и интернет-trolling-а - също разглеждано през призмата на девиантно поведение (но само до един определен момент).

Темата от учебния план на дисциплината, с която ще свържа поставения от мен въпрос, е "Авторството след интернет. Новата смърт или новото безсмъртие на автора", тъй като смятам да поставя разглеждането на проблема именно в аспекта на променящите се отношения автор/интерпретатор и пред какви нови явления ни изправят те.

Мисля да си помогна с Еко, що се отнася до разглеждането на брауването като "внасяне на почерк" у делото на автора чрез самия акт на интерпретация; в този  аспект - и с идеите на Susan Blackmore за меметиката; Юнг - тъй като смятам да направя и аналогия с енантиодромията в онлайн-общуването;Също така смятам, че е възможно да направя съпоставка с явлението на този тип митологеми и реторичните форми на мита у Барт. Един опит за формулировка на главната ми хипотеза : Всеки акт на 'браузване' може да се разглежда като поява/проява на на наратив. В аспекта на интереса към fail-сайтовете, това би означавало едно психологически първично отъждествяване с интерпретирания образ, където в на пръв поглед заслужаващото оценка или реакция на присмехулничество всъщност се търси някаква форма на катарзис. Именно около спецификата на последното може да се концентрира и темата на проблема въобще, тъй като такова евентуално ново измерение или модалност на катарзис, като онлайн-индуциран човешки опит, може да ни позволи да погледнем на този тип послания и комуникативни ситуации като последица от систематичното действие и закономерно присъствие на митологемен език (семантични стойности и съотношения), изграден почти изцяло от вторични образи. Смятам да включа в работата си анализ на клипове, снимки или колажи от въпросния сайт, на базата на което да разработя тезата си.

Да

С вас наистина вече се разбрахме, само ви моля - оставете Юнг, това е метафизика!

За естетиката на провала и присмеха ще е много добре - подобна тема избра и Петко, но май няма да се дублирате. Темата, която предлагате, е свързана с авангардите, героиката на авторовия хюбрис. Днес е малко абсурдно да се говори за авангард, но в определен смисъл хакери те правят подобен жест, различните културни миксове напомнят на сюрреализма. Може би ще ви е интересно да потърсите нещо в този смисъл.

Тов аза "Всеки акт на 'браузване' може да се разглежда като поява/проява на наратив" е много интересно, връзката, която правите с Барт (понятието за "гекст", противопоставено на "творба") е съвсем точна. Има един текст от него, който цитирах навремето в Еротика на авторството, който се казва "Музика пратика", може да ви е интересно - темата е, че авторството минава от производителя в потребителя. Какво е битието на "наратива", за който говорите?

Все пак задайте си въпроса: какво е битието на автора в мрежата? Сащото ли е като в старото изкуство, та дори авангардното?

След седмица, ако се сетя, ще ви пратя един текст за авторството в мрежатга, който пиша за СеминарБГ.

ИД

 

 

 

  1. Светлана Тончева, 3-ти курс, Културология, фак. № 01510

Когато обявих идеята си за курсова работа не конкретизирах темата- това е и забележката от г-н Господинов. В процеса на търсена на литература се спрях на по-конкретна формузлировка, а именно "Степен на защита на авторските права върху публикации на текстове в интернет". Въпросите, които ще разгледам ще са:
1. дефиниция на авторско право
2. кой и как заявява авторско право върху текст
3. некоректното цитиране като нарушаване на авторското право
4. авторското право върху превод на текст. Цитиране на превод
5. способи за защита на авторски права върху текст в интернет
За целите на разработката ще използвам Закона за авторското право и сродните му права, Интелектуална собственост Част 1 на издателство Сиела, Наказателен кодекс, както и някои статии по темата в интернет, като например:
1. http://www.koronal.com/statii/virtualnoto-slovo/savremenno-sastoyanie-i-predizvikatelstva-na-avtorskoto-pravo-v-internet.-sposobi-i-nachini-na-zashtita-na-avtorski-prava-02.html
Ще потърся и подходящи казуси, които да послужат за пример как бива санкционирана злоупотребата (умишлена и по непредпазливост) с авторски права. Разработката ще си постави за цел да анализира установените от законодателството начини за защита на авторски права върху текст в интернет. Смятам, че в процеса на работа ще изникнат и други източници, които биха послужили като библиография.
Благодаря за вниманието.

  Да

Липсва конкретика, няма да се справите с така зададената тема: изследвайте конкретни казуси (??)

Библиография (??)

  1. Стела Каменова, Културология ф.н: 01521 Здравейте, темата, за която имам желание да пиша,   е с работно заглавие – “Модният блог – културен феномен, който трансформира модната индустрия”.

Да

Имаме много съмнение - трансформира ли я наистина? (??)

Опишете конкретни практики на това блогърство, например един определен блог.

Литература (??)

  1. 35.          Стефан Нинов Културология III курс Като тема на своята работа мисля да разгледам “Фотографията като медия в онлайн пространството”, т.е. как чрез наличието на сайтове като flickr.com, gettyimages.com, sxc.hu онлайн пространството разширява човешкото полезрение, давайки възможността за все по-масовото споделяне на снимки, а с тях виждания, отркития, опит, както и най-различни послания. Тоест може да се формулира нещо от сорта “Как интернет прави по-силна ролята на фотографията?”.Мисля че ще бъде интересен един поглед върху това как електронното изображение дава възможността една снимка да бъде обработвана и така да се размият границите между реалното и неестественото. Тоест във връзка с фотографията като медия – как една снимка може да бъде преработвана, а с това да се манипулира съзнанието (пример със снимката на Буш, за която говорехме на една от лекциите). Друг аспект, свързан с темата мисля да бъде фотожурналистиката, която посредством зараждането на електронните медии, играе все по-осезаема роля, правейки така, поради чисто телеграфния характер на предаваната информация в онлайн медиите, присъствието на една снимка често да казва повече от самата статия.Като проблем в онлайн разпространяването на снимки сматам да се фокусирам върху авторските права.

???

Очаквам да изпратите до неделя вечер разширения си според изискването проекта. Моля пратете го и на личния ми мейл.

  1. Филипа Николова, трети курс културология 

Темата , която съм заявила там е с работно заглавие  “Новите галерии в онлайн пространството” /”Новите места за изразяване” -google art project, различните платформи за изкуство (flickr,deviant art etc.). 

Проблемите , които искам да застъпя са :

 -как изкуството се вписва в новите медии

 -какво място заема

 -каква роля играе

 -променя ли отношението към традиционните начини за излагане на изкуство (галерии, музеи), може ли да ги измести

 -може ли изкуството в този си вид (пр.google art project ) да донесе естетическа наслада или има по- скоро информационна стойност 

 - начинът на поднасяне може ли да промени самото изкуство , раждат ли новите галери нови артисти( при съвременните изкуства, използващи технологии в областта на новите медии, ценността е не в изработката , техниката на изпълнение , а в самата идея , която съдържа произведението )

 -  дали става въпрос за нов тип  изкуство или за  традиционното, пренесено  в нови пространства (дали изкуството на новите медии е в опозиция с традиционното или е негово продължение)

Ще проследя тези и други проблеми през следните обекти : 

-   онлайн галерии - платформите за изкуство (flickr, deviant- art , cgnuit, escape into life, the cool hunter и т.н. ) през които ще разгледам проблема за премахването на локацията на артиста, равните възможности , широкият културен контекст ,в който се излагат произведенията , връзката  между артист и публика 

- онлайн музеи -  google art project, цифровизациите на културно наследство и др.  

-проблемът разгледан в българския контекст: Inter space (НПО, Център за медийни изкуства , осъществяваща  опити  да контекстуализираи използва потенциала на новите технологии и медии в колаборативни артистични дейности и изграждане)

Ще използвам  Бенямин  "Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост ", Лев Манович "Introduction to the new media reader", Мария Попова  "Медийни изкуства в България ".

Избрала съм този обект на изследване във връзка с тема №3 от лекционния курс: Разказ с виртуални средства, дигитални изкуства, видеоарт.

Да

Темата е интересна. Предлагам ви да се съсредоточите върху пространствената характеристика на виртуалната галерия, начинът, по който се симулира реалност (хипер-реалност?). Т.е. намерете такива места, където се прави усилие да бъде въвлечен зрителят телесно. Как става това, какъв е ефектът (дискусии, отзиви)

Предлагам ви да оставите съдържането на творбите и да мислите за тяхното излагане, за феномена изложба, не картина, т.е. как са поставени една до друга, какви форми на интерактивност са добавени (Девиант арт и фликр така отпадат). Изложбената зала в съвр. смисъл почва прем 19 в, музеят - ощ епри Медичите.

Това не е малко като тема, така че съсредоточете се върху него.

Като четене - музей, изложба, контекстуализация на творбата, културният микс, сърфиране/фланиране, симулакрум и пр.

ИД

 

  1. Христина Попова
  2. Темата, която бих желала да разработя в курсовата си работа, е свързана най-вече с проблемите, разгледани на първата лекция, и по-специално промените предизвикани от превръщането на новите медии в масови. Интерес за мен представлява как се изменя рекламата, когато навлиза в интернет пространството, тъй като в момента тя се възприема като много важен елемент от медия планирането на една рекламна кампания. Като предимство се възприема възможността за по-пряка комуникация с потребителя. Аз имам известни съмнения по този въпрос и искам да ориентирам работата си в тази насока. Основната ми хипотеза е, че при интернет рекламата не може да се говори за някакви особени разлики при формулирането на рекламното послание, а има по-скоро едно пренасяне на практиките на телевизионна, радио, директна и печатна реклама в online пространството, т.е. в случая интернет е „медия”, доколкото е среда на разпространение, а не доколкото е посредник. Тази хипотеза ми се струва особено приемлива по отношение на рекламите тип банери, които като съдържание не са по-различни от печатна или телевизионна реклама, както и при брендирането на страници, поп-ъп прозорци и подобни формати . Техни специфични черти, които ги различават са свързани с по-добрите възможности за таргетиране и проследяване на ефекта от рекламата и най-вече възможността им да бъдат връзки (тук проблемно е колко важно е това, защото докато при реклама за онлайн уроци по английски език, проследяването на връзката до сайта е равносилно на посещението на клиента в магазин с цел закупуване на продукта, то при проследяването на връзката към сайта на производител на шоколади или кетчуп все още не сме сигурни, че ще накараме потребителя да отиде до магазина и да купи рекламирания продукт). Същевременно съществува още една голяма група на интернет реклами и тя е свързана с въвличане на потребителите в някакъв вид диалог. Тези подходи са по-разнообразни – facebook страници, блогове и кампании, свързани с тях, вирусен онлайн маркетинг, включващ целенасоченото изготвяне и разпространение на потенциално интересни съобщения или клипове (напоследък все по-често клипове), свързани с продукта с цел заинтригуване на потребителите, за да могат те да започнат сами да го препращат едни на други. Последният тип са свързани с организирането на кампания, изискваща директно участие от потребителите (напр. Heinz имаха сайт, в който на живо се предаваше растежът на две доматени растения, като на едното посетителите на сайта можеха да оставят съобщения, за да му покажат, че го обичат, като идеята е, че обичаният домат би трябвало да порасне по-здрав и вкусен от другия, което съответства с идеята на фирмата, че техният кетчуп е отгледан (с любов), а не направен). Спам рекламите пък са твърде близки до системата на директната реклама, тъй че също може да се говори за директни заемки. С оглед на хипотезата ми проблемна се оказва втората група и най-вече последните два типа, тъй че бих желала да се съсредоточа върху тях. В ofline пространството съществуват т.нар. герила маркетинг и ambient media, които до голяма степен имат същите характеристики, като разликата между двата типа кампании е, че „учудването” на потребителя се осъществява по различен начин. Докато при онлайн кампаниите се използват съобщения и клипове (материали от арсенала на други канали за реклама), то при герила маркетинга и амбиент медията става дума за реални обекти, провокиращи интереса на аудиториите (напр. автобусът е целият „опакован” с дрехи, които могат да бъдат изпрани с една бутилка от рекламирани перилен препарат), пък и резултатите и от двата типа са много трудни за проследяване и отчитане. По тази причина според мен тук отново може да се говори за пренасяне на практиката, като промяната може да се наблюдава при смяната на изразните средства. В такъв случай тези кампании всъщност не са характерни и изключителни за интернет като медия, а са адаптирани за него, обогатявайки се чрез някои възможности, които виртуалната реалност предоставя. Проблем при работата ми представляват най-вече подбора на литература, тъй като досега не съм попаднала на текст, представящ по подобен начин проблема за интернет рекламата (струва ми се, че ще трябва да се насоча по-скоро към литература, коментираща особеностите на рекламата, отколкото към изследвания на интернет пространството и потребителското поведение в него; евентуално бих могла да използвам и „Закони на медиите” на Маклуан, макар че той все още е под въпрос) и да се опитам да сравня изведените определения и характеристики на споменатите по-горе видове реклама.

Да

Моля вземете конкретен казус за това как функционира рекламата в мрежата и чрез него поставете въпроса за разликата между он и офлайн рекламата.

Нямам чувството, че познавате литература по въпроса (??)

  1. 39.          Цветина Веселинова, 2 курс, Културология. Ориентировъчна тема "Анонимността в Интернет - усилвател на емоции". Какво те подтиква да си анонимен,  с какво се отличава поведението на анонимните,  възможността да си всякакъв и избора да си никой, загубата на Аза

Да

Направете паралел между Фейсбук и Май Спейс за това, каква роля играе анонимността.

Библиография (??

  1. 40.          Яна Овчеларова, II курс, Културология Виртуални погребения – “погребване” на сайтовете на починали хора

Да

Темата е интересна, целият въпрос е дали ще намерите такива казуси, засега май нямате идея. (??)

Литература (??)

statui_2
Антропология на града. Практики, култури, сцени
(конспект магистри 2011/2012)

Студенти, които не са посещавали поне 50% от лекциите няма да бъдат оценявани. Курсът завършва с микро-изследване по обсъжданите въпроси, което предварително се консултира с мен. Оценява се 1) теоретичната подготовка, познаването на проблема 2) организацията, положеното усилие, провеждането на теренната или документална работа 3) изводите, събрания материал, оригиналността на подхода.

(Неподготвените студенти ще смятам за отсъстващи. При 50 % отсъствия не допускам до изпит)

1. Методи на градската антропология. Качествени и количествени методи на изследване. Сравнителен метод, контент анализ, интервю, включено наблюдение, визуални методи, реконструкция, модел, интерпретация, плътно описание, картографиране, визуални изследвания, многофокусен терен, приземената теория. Критична рефлексия върху възможностите, които дават различните техники на работа.
2. Градът като "родина на чужденеца" (Монтескьо). История, основни теории за града, понятия, с които да мислим градското. Опозицията град - нация като противопоставка на смесено и хомогенно. Гражданство и идентичност в различните култури. Урбанизация и модернизация, стихийно и планирано градско развитие.
3. Местата, дефинирани през понятието за култура; място и идентичност. Описателен и нормативен подход, "ниска" и "висока" култура; местна, национална, универсална култура. Влияния и преноси в историята до днес. Критичен анализ на понятията традиционна култура, автентичен фолклор, национална култура, масова и популярна култура. Културният хибрид и инструментализирането на неговите идентичности. Културната индустрия на 20 и 21 в. и маркетинговите стратегии на глоКализацията.
4. Местата, дефинирани през политическото. Видове граници и подходи към тяхното изследване. Територия, суверенитет, държава, гражданство. Център и периферия в религиозния и светски универсум. Местата на политическите ритуали и протести в градската сценография. Пространствени измерения на господството: градът като сцена на властта.
5. Конструирането на социалното пространство. Политически, икономически, културни, транспортни, информационни процеси. Географски и ментални карти, как разминаването между тях; градът като палимпсест. Пространствени измерения на социалното неравенство: гето, полово и етнически маркирани пространства, джентрификация, коплекси от затворен тип.
6. Частно и публично. Публично поведение и частен човек: юридически норми, културни очевидности, индивидуални вариации. Социалната маска: как тя се възпитава, какви вариации има тя в отношение на пол, класа, култура, възраст? Канализиране на емоциите в публичното и в частното пространство. Нахлуване на държавата в частното във времето на тоталитарните режими. Нахлуване на частното в публичността във времето на интернет.
7. Българската урбанизация във времето на социализма: привилегии, пропаганда, индустриализация. „Градският въздух прави човека свободен". Проблематичното понятие за градска идентичност: от една страна все по-голямо оразличаване в съвременния град, от друга - политики за налагане на хомогенен облик. Визии за града в изкуството, киното, утопичната мисъл и т.н. Градът като среда и градът като зрелище.
8. Антропология на дома. Мястото на обитаване и родствените отношения в различните култури. Понятието за дом - дом/къща, дом/сексуалност, дом/идентичност, дом/икономика. Културни норми за това какъв трябва да е домът в различните места и епохи. Поява и развитие на буржоазния дом в северозападна Европа - сравнение на модерните домашни пространства с традиционните общества. Градски и селски дом в историята на българската модернизация; идеологическо моделиране на дома при социализма. Традиции/културни очевидности противопоставени на моди/медийно подражание в практиките по изграждането на дома.
9. Местата и паметта. Индивидуална и колективна памет, памет и ориентация, памет и емоция, памет и история. Пространственото измерение на колективната памет - от поклонническите пътувания до националните ритуали. Функция на културно наследство в различните епохи и групи. Институции на паметта: музей, паметник, пантеон, културни маршрути. Откъде идва конфликтният характер в местата на паметта?
10. Градски ритуали на съжителството. Празници, културна политика, "масово измисляне на традиция" (Хобсбаум). Градски фолклор, митове за произход, емблематика. Световни тенденции в превръщането на градовете в сцена на празници и културни събития. Политика на градските празници в българските градове във времето на социализма и днес.
11. Пластично конструиране на градското пространство: архитектура, скулптура, пропаганда, реклама. Паметникът като фронт на символични борби. Амбициите на модерния урбанизъм и критиките срещу него. Планиране на обекти, маршрути, маркери, транспортни потоци. Конструиране на гледка: пейзаж, скайлайн, местен колорит, етническа и национална емблематика, природа, вписана в културата и т.н. Гледките - от световните изложения през 19 в. до съвременните тематични паркове.
12. Местата, дефинирани през потреблението. Културни функции на потреблението за формиране на връзки и идентичности. Неписани културни очевидности за това къде да се потребява и експлицитни регулации в съвременния урбанизъм. Нови и стари места: зони на червения фенер и сексшопове, панаири и увеселителни паркове, пазарища и шопинг-молове. Туризмът като форма на консумация на места, гледки, преживявания. Градска география на емоциите.
13. Виртуални места. Предизвикателства на виртуалния свят пред социалните науки: безтелесност, не-ситуираност, флуидност, скорост, анонимност. Как да изследваме с антропологически средства топографията на социалните мрежи? Функции на виртуалните градове: реклама, информация, игра, гражданско участие? Виртуалнят площад: протест, пазар, място за срещи? Виртуални частни пространства и проблемите, което поставя масовото опубличностяване на интимния свят днес. Хибридизацията на публично и частно във виртуалните пространства.

Летуратура

СеминарБГ, броеве 2 и 5 (на този сайт)

Andrusz, G. et al., eds. (1996). Cities after Socialism. Urban and Regional Change and Conflict in Post-Socialist SocietiesBlackwell, Oxford

Augé, M. (1992) Non-lieux, Seuil, Paris

Benjamin, W. (2003). The Arcades Project, The Belikanp Press of Harvard University Press, Cambridge, MA

Debord, G. (1992) La societé du spectacle, Commentaire sur la societé du spectacle, Gallimard, Paris

Kostof, S. (1992). The City Assembled. The Elements of Urban Form Through History, Bulfinch. Boston, New York and London

Lefebvre, H. (1974). La production de l’espace, Anthropos, Paris

Mumford, L. (1961). The City in History: Its Origins, Its Transformations, and Its Prospects, Harcourt Brace, New York

Георгиев, Г. (1983). София и софиянци, Наука и изкуство, София

Град - граници - гражданство (2003), съст. И. Дичев, Социологически проблеми, 3-4.

Градът: социална реалност и представа (2002) Грекова, М., съст., ЛИК, София.

Джордано, К. (2003). Между Рига и Пенанг. Понятията за гражданство и културните различия, Социологически проблеми, 3-4, стр. 17-32.

Дичев, И. (2005) Пространства на желанието, желания за пространство. Етюди по градска антропология, Изток-запад.

Кираджиев, С. (2001). Българските градове, Свят, София.

Серто, М. (2002) Правенето със: употреби и тактики, и От понятието за град към градските практики от: Измисляне на всекидневието, ЛИК.

Тодоров, Н. (1972). Балканският град ХV-ХIХ в., София.

Георг Зимел, Метрополисът и духовния живот

Има го в интернет, търсете с

Georg Simmel- "The Metropolis and the Mental Life

Валтер Бенямин, Париж столица на 19 век

Преведен на български в "Озарения", намира се в интернет

Мишел Фуко, За другите пространства

Новите млади и новите медии (2009) Дичев, И., Спасов, О., съст., Институт Отворено общество, http://www.osf.bg/downloads/File/novite%20mladi%20final.pdf

vertov

Горе: Младост 4, сн ИД: Вертов, кадри от човека с Кинокамерата, 1929

Прочутият наръчник за откривани е гонение на вещиците наречен "Чукът за вещици" можете да откриете на опростен английски на

 

witches.gif

 

 

 

 

 

Първият теренист Бронислав Малиновски за преживяванията си през 1914 на Тробриандските острови, "Агронавтите на западния Пацифик"

 

malinowsky_2.jpg

 

 

 

 

Сайтография:

 

Обучителен сайт по културна анатропология, подреден по теми:

http://anthro.palomar.edu/tutorials/cultural.htm 

 

Един справочен сайт с многобройни факти за световните религии:

http://www.religionfacts.com/

 

Филми по антропологически теми (не всичките са по нашите теми, но има интересни неща)

http://www.documentary-log.com/dc20-anthropology/

-------

 

 

Това е един ориентировъчен конспект, който ще претърпи промени. В центъра на работата ни ще бъде проблемът за емоциите, видяни в антропологическа перспектива.

Моля следете тази страница, ще качвам линкове и информация. Ще ви бъда благодарен ако реагирате в коментарното поле по-долу, за да имам някаква обратна връзка и да знам какво да правя. ИД

 

 

Културна антропология

2009-2010

 

 

 

ethnologist-recorded.jpg

 

 

 

Общ увод.

 

1. Другият Монтескьо, Русо. Отстраненият поглед, Чужденецът на Шютц.

2. Антропологически подход към културата. Теренът  Малиновски. Антропологията и другите науки.

3. Смисъл, функции, употреби, злоупотреби с културните форми. Понятието за култура приложено към етнорелигиозните и социалните групи.

4. Културни влияния и преноси. Културният хибрид. Въпросът за "авторството" в културата. "Замърсяването" на антропологическия терен в процеса на културния обмен. Има ли автентични културни форми? Има ли авторство в културата?

 

Култура на емоциите

 

А. Тялото.

5. Индивидуални или културно обусловени са емоциите? Задачата на антропологията да разбере как от природата се правят знаци.

6. Емоциите и тялото - история на проблема. Къде е мястото на емоциите? Културно конструиране на телесността. Техниките на тялото на Марсел Мос.

7. Пол, сексулност, родство.

8. Лечение, шаманизъм, психо-соматичната дилема.

9. Хабитусът на Бурдийо. Структурираното структуриращо, между обета и субекта.

 

Б. Нормативиране на емоциите.

10. Опозициите делник - празник, профанно - сакрално, тук - отвъд, хора - богове. Чудесното Секуларизацията на света, разомагьосването на света през модерната епоха.

11. Ритуал и мит.

12. Инициация, поколение.

13. Идентичност - религиозна, общностна, национална, полова, индивидуална.

14. Изкуство, медии.

 

В. Властта

15. Дар и благодарност. Жертва, престиж, потлач, потребление. Социални, културни, символни капитали (Путнам - Бурдийо).

16. Реално и символно насилие. Власт и господство по Вебер. Типове легитимност. Емоциите на съпротивата, ритуали на протеста.

17. Властта на сцена. Обществото на зрелището, по Ги Дебор.

 

Г. Пространства на емоциите.

18. Какво е място? Места на паметта, на празника, на ритуала, на потреблението и пр.

19. Какво е град? Градът като родина на чужденеца. Естетика на фланьора.

20. Какво е свят? Конструиране на светове - мит и изкуство, урбанизъм, медии, виртуален свят.

 ann_chowing_1966.jpg

 


 

Библиография

 

M. Deflem, Ritual, anti-strcture and religion http://www.cas.sc.edu/socy/faculty/deflem/zturn.htm

В сайта ми www.ivayloditchev.cult.bg → за студенти → сайтография

Е. Hobsbawm, Inventing Traditions, in : Hobsbawm, E., Rangers, T., The Invention of Tradition, Cambrige University Press, 1992

И. Дичев Хегемония на глобално-популярното? В в. Култура, 08 09 2006

И. Дичев, От принадлежност към идентичност, ЛИК, 2002

К. Леви-Строс, Дивото мислене, ЕА, Плевен, 2002

К. Леви-Строс, Дядо Коледа на кладата, в. Култура, 16 12 2008, http://www.kultura.bg/article.php?id=15062

К. Леви-Строс, Структурална антропология 2, Хр Ботев 1995.

М. Дъглас, Погнусите в Левита, в: Чистота и опасност, ЛИК, С. 2005, 78-101

П. Бурдийо, Социално пространство и символно пространство, и За една наука за творбите от: Практическият разум

Р. Барт, Митологии, в Нулева степен на почерка/Митологии, Колибри, София 2005

Р. Крейпо, Културна антропология. Как да разбираме себе си и другите, ЛИК 2000.

Т. Игълтън, Варианти на културата в: Идеята за култура, Критика и хуманизъм 2003.

 (Картинките са на: Смитсониан инститюшън, Вашингтон; Ан Чоуинг)

Оценки от изпитите, проведени на 15/09/2009

Втори курс 2008-2009

Веселина Ибишева 1046 6
Александра Писарска 01067 6
Любомир Джеков 01039 2
Валери Якмаджиев 1064 3
Ивета Цветкова 01026 5
Ана Ганева 01035 3
Десислава Симеонова 01041 5
Йордан Йорданов 01040 3


Предишни години

Зарко Горанов 0860 3
Рашко Марков 0862 2
Гергана Манолова 0988 3 + 3
Тодор Николов 0965 5
Веселин Минчев 0986 чакам протокол

Младежките култури в орбитата на новите комуникации

Любомир Джеков 01039 2
Емилия Цветкова 11306 4
Калоян Крумов 11311 4
Александър Маринков 01030 4

Мениджмънт

Ивайло Александров 281037 6

(Който иска да му нанеса оценката в студентската книжка, моля да я остави на секретарката или библиотекарката на катедра „Културология" след началото на учебната година, т.е. през октомври)

Проф. Ивайло Дичев

Получих курсови работи от следните студенти

Магдалена Димитрова
Веселина Чобанова
Георги Рандев
Лъчезар Няголов
Томислава Петрова Речева
Доротея Михайлова Василева
Мартина Георгиева
Даниела Йорданова
Томислава Генадиева Гецова
Кристина Димитрова
Альона Денякина
Петя Кривошиева
Жени Цонева

Ако някой ми е пратил, а не се вижда тук, моля бързо да ми пише!

 

 

 

 

Бележки от изпита на 26 06


За курсовите работи обещах да изчакам до края на сесията.
Напомням ви, че присъствието на семинарните занимания е задължително - този тип изследователски семинари няма никакъв смисъл, ако не идвате. Сложил съм долна граница от 50% за допускане до изпит, но това е абсолютният минимум. Не се поддавайте на илюзията, че в тази 8 листа, които пуснах, сте можели да фигурирате - това е илюзията за играещите лотария. Задайте си въпроса били ли сте поне 8 пъти на семинара.

Румена Стоянова не допускам, проверих, фигурирате при мен само 2 пъти.

Също така не допускам Силяна Божилова - идвала 1 път (няма я в протокола).
Чувствам се длъжен да обясня, че реших да направя изключение за Иван Пройнов заради представянето му на семинара, на коет опоставих висока оценка. Той самият се отказа от курса, с което се надявам, че проблемът е решен.
Културолозите бяха записани по-късно поради независещи от тях обстоятелства, за това не мога да приложа същия критерий.

Специална похвала за Петя Дочева и Марта Коцева. Ако искате да се включите в нашето изследване, обадете ми се.

 


socio_1.jpg 

 socio_2.jpg

 cult.jpg

 

Недопуснати до изпит студенти 

Както беше обявено в началото на куса, условие за допускане до изпит е минимум 50% присъствие.
Не допускам до изпит и няма да приема курсова работа на студентите, които в 8-те пуснати списъка фигурират по-малко от 3 пъти, където е теоретическата граница за покриване на това изискване.
Това са

Георги Адамов 11204 - 1 път
Румена Стоянова 11272 - 2 пъти
Петя Мирчева 11287 - 0 пъти
Петко Циков 11289 - 2 пъти
Марина Генова 11292 - 2 пъти
Силвия Митева 11312 - 0 пъти
Симеон Кюркчиев 11320 - 2 пъти
Антония Башева 11321 - 1 път
Борис Златанов 11349 - 0 пъти
Петър Хаджиколев 11350 - 1 път

Ивайло Дичев

 


 

Съобщение

Този курс завърши

На 22.06 няма да имаме занимание (за консултации около курсовите работи моля да ми пишете)

Изпитът ще е на 29.06 9.30-12.30, катедра Културология, вероятно в 410та.

Успех.

 

Конспект

Младежките култури в света на новите комуникации


Условие за явяване на изпита е над 50% присъствия на лекциите. От изпит са освободени 7-тe изследователски екипи, представили курсови работи по уточнения ред (съгласуване и обсъждане на темата с мен, предварително представяне на процеса на работа, окончателен вариант изпратен на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.).

Изпитът се състои от отговор на два въпроса - един от първа група, един от втора. Ще пишете 3 часа - от 9.30 до 12.30, остава да уточним деня.

1. Въпросите от първа група имат за цел да проверят до каква степен познавате литературата, предложена в библиография, т.е. очаквам реконструкция и интерпретация на тезите автори от библиографията, не ваши мнения. Не очаквам да сте прочели всичко от това, което съм дал, а да си изберете по 2-3 текста към всеки въпрос съобразно с интересите ви. Тук ще оценявам познаването и разбирането на автори.
2. Въпросите от втората група предполагат излагане на собствени изследователски идеи въз основа на лекциите и обсъжданите работи. Тук ще оценявам изследователската ви култура, оригиналните идеи, познаването на полето.
Тези, които получат слаб на първия въпрос, получават слаб на изпита.

Първа група

1. Глобализацията: политически, икономически, културни измерения.
2. Техника и мироглед. Техническата възпроизводимост. Медията е посланието.
3. Култура и идентичност. Употреби на културата. Нормативно и описателно схващане за културата.
4. Популярна култура, алтернативни подходи към нея в Културните изследвания (Cultural studies). Микрокултура, субкултура, контракултура.
5. Гражданство, публичност, политическо, права, протести. Частно и публично.
6. Нови и стари медии: история, феноменология, сравнение, подходи в изследването им.
7. Мрежовото общество. Територия и мрежа. Пространство от места и пространство от потоци.
8. Влияние на новата реална и виртуална мобилност върху гражданските практики и културното въображение. Нови политически координати, нови каузи, нови форми на съпротива.

Втора група

1. Инициация, социализация, поколение, възрастова идентичност. Социологически, антропологически и културологични подходи към изследването на младите.
2. Музика като средство за прокарване на идентичностни граници. Проблемът с «чалгата».
3. Културни трансфери и размиването на границите мужду младежките култури. От субкултура към сцена. Ролята на глобалната мрежа.
4. Трансгресивни идентичности. Контракултура ли е българският национализъм?
5. Виртуалният обрат. Нови комуникации, нови идентичности, нови общности.
6. Етнография на интернет: социалните мрежи, блогове, лични страници.
7. Културни практики, квързани с мобилния телефон.
8. Магически, ритуални, емеблематични употреби на техниката.


Литература


Арджун Ападурай, Свободната модерност: културни измерения на глобализацията, ЛИК, 2006

Anthony Giddens, Runaway world
http://news.bbc.co.uk/hi/english/static/events/reith_99/

Adorno, Horkheimer, The culture industry (From dialectic of enlightenment)
http://www9.georgetown.edu/faculty/irvinem/theory/Adorno-Horkheimer-The_Culture_Industry.html
Зигмунд Бауман, Глобализацията ЛИК 1999
Улрих Бек, Що е глобализация, КХ, 2002
Ивайло Дичев, „Виртуални граждани?", в „Култура
http://www.kultura.bg/article.php?id=15510"

Ивайло Дичев Е-топии, фантазмът WWW
http://ivayloditchev.cult.bg/texts.html

Ивайло Дичев, Бунтът на масите - римейк
http://www.kultura.bg/article.php?id=12907

Ивайло Дичев, Хегемония на глобално-популярното
http://www.kultura.bg/article.php?id=12046

Ивайло Дичев, От принадлежност към идентинчност, Изток-запад, 2002

Manovich, L., Software takes command
http://lab.softwarestudies.com/2008/11/softbook.html
Nickolas Carr "Is Google making us stupid?", http://www.theatlantic.com/doc/200807/google
His blog at:
http://www.roughtype.com/archives/2009/04/is_twitter_maki.php
Lovink, Geert, http://www.eurozine.com/articles/2008-09-05-lovink-en.html
His blog: http://www.eurozine.com/articles/2007-01-02-lovink-en.html
Umberto Eco, Future of book
http://www.themodernword.com/eco/eco_future_of_book.html
Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост,
http://liternet.bg/publish18/v_beniamin/hudozhestvenoto.htm
(На английски: http://web.bentley.edu/empl/c/rcrooks/toolbox/common_knowledge/general_communication/benjamin.html)
Маршал Маклуън,
On you tube
http://www.youtube.com/watch?v=A7GvQdDQv8g
http://www.youtube.com/watch?v=Orm-urRidH8
etc.
За него:
http://www.leaderu.com/orgs/probe/docs/mcluhan.html
http://individual.utoronto.ca/markfederman/article_mediumisthemessage.htm
Mark Granovetter, Strength of weak ties
http://www.si.umich.edu/~rfrost/courses/SI110/readings/In_Out_and_Beyond/Granovetter.pdf
Мануел Кастелс, Възходът на мрежовото общество, ЛИК 2004
Castels on You Tube:
http://www.youtube.com/watch?v=0GBB7U5mv0w&eurl=http%3A%2F%2Fwww.seminar-bg.eu%2Findex.php%3Foption%3Dcom_content%26task%3Dview%26id%3D57%26Itemid%3D21&feature=player_embedded
По темата Мобилни комуниации
Виж библиографията на
http://www.seminar-bg.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=87&Itemid=23
Dick Hebdige, Club cultures (3 части - диско, пънк и рейв)
http://www.youtube.com/watch?v=lusl0vfdoFA&feature=PlayList&p=444006E459CF97C8&index=0&playnext=1

Култури в движение, спец. Брой на сп. Критика и хуманизъм 25/1 2008

Lev-On. A., B. Manin, Happy accidents. Deliberation and online exposure to opposing views, July http://www.eurozine.com/articles/2006-07-19-manin-en.html

Larsen, J., J. Urry, K. Axhausen (2008) Coordinating face-to-face meetings in mobile network societies, Information, Communication & Society Vol. 11, No. 5, August, pp. 640-658. http://www.ivt.ethz.ch/vpl/publications/reports/ab520.pdf

Ивайло Дичев, Орлин Спасов, съст. (2009) Новите млади и новите медии, Институт Отворено общество (в библиотеката на културологията, в Центъра за социални науки)

Mr. Pop (history of pop culture)
http://www.mrpophistory.com/

Орлин Спасов (2007) Хибридизация на публичната и частната сфера в интернет: българските лични страници и блогове, Социологически проблеми, година 39, кн. 3-4, стр. 398-408

Тери Игълтън, Идеята за култура (първата уводна глава), КХ, 2003

Юрген Хабермас, Структурни изменения на публичността, Център за изследване на демокрацията и И-во на СУ, София 1995

В библиотеката на културология можете да намерите на автори от сферата на Cultural studies като:

Hebdige, D. (1988). Hiding in the Light. London: Routledge.
Hebdige, D. (2004) An Introduction to Theories of Popular Culture, 2004.
Gelder, K., Thornton, S., eds. (1997) The subcultures Reader, London and NY: Routledge
Hesmondhalgh, D. (2005) Subcultures, Scenes or Tribes? None of the Above, Journal of Youth Studies, Vol. 8, No. 1, March, 21-40.
Morley, D. (2007) Media, modernity and technology. The geography of the new, Routledge.
Muggleton, D. (1998) The post subculturist, Oxford: Blackwell.
Redhead, S. (1997) From Subcultures to Clubcultures: An Introduction to Popular Cultural Studies, Oxford: Blackwell.
Thornton, S. (1995), Club Cultures: Music, Media and Subcultural Capital, Cambride: Polity.

 

 

На 28 05 09 имаме планирани две или три представяния на изследователски проекти. Моля да изложите

1. Проблема, който сте избрали, с какво той е важен за разбиране на съвременния свят. Желателна е известна идеологическа рефлексия - защо сте решили, че това е важно, как се вписва темата в нещата, които до сега сте чели и знаете...

2. Обекта на изследване, респондентите, наблюденията, теренната работа. Предполага се, че представяте междинна фаза на изследването, така че не очаквам да сте свършили всичко - но все пак искам да се убедя, че работите. 

3. Някакви предварителни хипотези, изводи, идеи, макар и в неокончателен вид.

Моля там, където работят двама души да взима думата и другия член на групата, за да се уверя, че всички са допринесли.

Окончателен вариант на изследването очаквам да получа до края на сесията по мейла (Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.). Ще приемам само курсови работи, които съм одобрил предварително и които са представени в работна фаза в семинара - т.е. имате интерес този и следващия път да направите представяне.

Всички останали ще се явят на изпит по конспект - чакам от вас предложение за дата. Изпитът е по-лесния вариант за завършване на курса, курсовата работа е по определение за студенти с повече амбиции.

Поради годишното събрание на СУ може да се наложи да закъснея - часът ще започне асистентката ми Ния Нейкова, която е инструктирана какво точно да очаква от вас.

 

 

protest.jpg
За 14 05

 

Култури на протеста

- Лощално и глобално в протестната култура

- Каузи, субекти, ресурси, образиfacebook-reaches-5th-birt-001.jpg

- Лайфстайлът като протест

 

ПП. На 21 05 няма да имаме занимание, поканени сте на конференцията Границите - начин на употреба с участието на известни британски специалисти по кълчъръл стъдис (инфо има на този сайт).  

 

 

 

 

 

 

 

 

На 07 05

ще продължим с темата за новите медии. Представяне на първоначални резултати от изследването на групата й ще представи Юлия Роне.

 

Вижте статията на Nickolas Carr "Is Google making us stupid?" на

http://www.theatlantic.com/doc/200807/google 

 

  Интересни неща има и в блога му

http://www.roughtype.com/archives/2009/04/is_twitter_maki.php

 

Един от критическите анализатори на мрежата е Герд Ловинк, може да го четете в "Юрозин" на

http://www.eurozine.com/articles/2008-09-05-lovink-en.html 

също за блоговете

http://www.eurozine.com/articles/2007-01-02-lovink-en.html 

Това интернет мета-списание ви препоръчвам по принцип да следите. 

 

 

800px-six_degrees_of_separation_01.png

На 30 04 продължаваме да говорим за медиите, този път обръщайки се към виртуалното пространство

Теми

1. Пост-компресивното общество, Лев Манович.
Вижте:

Software takes command
http://lab.softwarestudies.com/2008/11/softbook.html
2. Светът на Уеб 2 и етиката на интерактивността. Деинституционализацията на науката, информацията, изкуството. Опозицията броудкастинг - нетуъркинг, за която вече говорихме.
3. Етнография на интернет: разпределяне на вниманието, асоциатнивни скокове, мултимедийната среда и нейните кодове, присвояване и споделяне.
Можете да погледнете и книгата Новите млади и новите медии, която ще намерите в библиотеката на „Културология" или в „Центъра по социални науки". Част от моя предговор под заглавие „Виртуални граждани?" излезе в „Култура
http://www.kultura.bg/article.php?id=15510"

Герд Ловинк, лекция от 8 парчета (проследете останалите в ю-тюб)

http://www.youtube.com/watch?v=PtW_ytU2j2U

Блогът на Хенри Дженкинс е интересен
http://www.henryjenkins.org/index.html
Умберто Еко, бъдещето на книгата
http://www.themodernword.com/eco/eco_future_of_book.html

ПП. Представянето на групата на Юлия Роне остава за следващия път.
 

 

 

 

Заниманието на 23.04 (ако е почивен ден остава за 30.04)
51 аудитория на катедра „Културология"

 

networks.jpg

  Техника и мироглед

Ще говорим за историята на комуникациите и начина, по който техниката променя виждането ни за света.
Можете да погледнете
„Съдбата на произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост" на Валтер Бенямин,

punchcard.jpghttp://web.bentley.edu/empl/c/rcrooks/toolbox/common_knowledge/general_communication/benjamin.html

The Medium is the Message" на Marshall McLuhan,

http://www.leaderu.com/orgs/probe/docs/mcluhan.html 

(de eodem)

 

The Future of the book, Umberto Eco,
http://www.themodernword.com/eco/eco_future_of_book.html

Относно въпроса за техниката на Мартин Хайдегер (http://www.culturaleconomics.atfreeweb.com/Anno/Heidegger%20The%20Question%201954.htm) (тук на английски)

Strength of weak ties, на Mark Granovetter
http://www.si.umich.edu/~rfrost/courses/SI110/readings/In_Out_and_Beyond/Granovetter.pdf

minority-report-ui.jpgКакто и различни истории не медиите и комуникациите във Wikipediata или в отделни сайтове, които сами можете да намирате като за
вестника (http://www.historicpages.com/nprhist.htm), за фотографията
http://www.rleggat.com/photohistory/, за ТВ http://www.fcc.gov/omd/history/tv/ и пр.

 

Тези текстове ще бъдат и в конспекта за изпита, така че прочитането им няма да ви е излишно.

Теми:
1. Размяната на цели и средства като съдържание на човешкия прогрес според психологическите интуиции на Георг Зимел. Средството става цел, медията е съобщението.
2. Възпроизводимост, масовизация, комерсиализация.
3. Отношението между дискурсивно и визуално.
4. Бродкастинг и нетуъркинг. Възходът на мрежовото общество.

 

smoke_2.jpg

 


Разговор с Мануел Кастелс за мрежовото общество гледайте на:

http://www.youtube.com/watch?v=0GBB7U5mv0w

 

 

 

-----------------------------------------

 

emo_second_life.jpg

 

За сбирката на 09/04/2009, 15-17, катедра Културология

(Тези, които желаят, са поканени на изследователския семинар „Новите млади и новите медии" от 17-19 в 410. Ще говори Юлия Роне за клиповете в ю-тюб, вижте повече на този сайт)

punk_second_life.jpgКурсът завършва по избор с изпит по конспект или курсова работа, свързана с изследване. Моля да решите кой какво избира. Желателно е с изследване да се заемат по-мотивираните и подготвени студенти. (Студентите по културология, които работят с Ния, могат да развият в перспективата на моя курс онова, което работят с нея.)

За онези, които решат да направят курсова работа, изискванията ми са следните:

1. Да работите в екипи по 2-3 човека. Да представите работата си в границите на семестъра. Ще задавам въпроси, за да се уверя, че всички членове на екипа са работили реално по изследването. Можем да почнем представянията на 30/04. Моля отсега да направим график, за да ни остане време (в рамките на едно занимание могат да се представят до 2-3 изследвания).
2. Изследването трябва да е свързано с теренна работа. Няма да приемам чисто теоретични теми без данни от първа ръка. В анализирането им е желателно да се опрете на теоретичен материал, евентуално да използвате вторично данни от други изследвания. В библиотеката на „Културология" фотокопирам текстове в жанра на cultural studies, които могат да са ви полезни.
3. Предлагам да се насочите към следните тематични полета:

- Младежки суб/микрокултури. Изберете една общност, направете „плътно описание" (Гийрц) на културните практики в нея, анализирайте анализирайте проблематики като поколение, идентичност, общност, инициация и пр. Обърнете внимание на ролята на музикалните вкусове и идентификации, модата, спорта.gothic_lolita.jpg
- Местата на младежките култури - клубове, концерти, топоси за срещи. Младите и града - как го присвояват, как го бележат. Това може да се центрира върху проблема с графитерите - идентифицирайте такива хора, разпитайте ги, разберете какви са техните мотиви, вътрешните им йерархии, посланията, които правят.
- Мобилни комуникации. Културите на мобилния телефон, мрежите, които се конструират чрез него, проблемите на силни-слаби връзки, направете нетуърк анализ. Нови функции и употреби на телефона - социални протести, самоизобразяване, забавление, статус.
- Етнография на фейсбук. Ролята на социалния интернет, анализ на новото понятие за „приятел" и „приятел на приятел". Как се гради идентичност в мрежата. Наблюдавайте конкретни практики на конкретни хора, опишете, анализирайте.
- Нови форми на гражданска мобилизация посредством новите комуникации. Форуми, политически игри, петиции, блогове. Как се променя гражданското и политическото в епохата на интернет и мобилния телефон? Изберете конкретна група младежи, разпитайте ги, наблюдавайте тяхната активност.rocker_second_life.jpg
- Циркулации в мрежата. Размяна на линкове, клипове снимки и пр. Каква е ролята на този нов тип (псевдо)даров обмен? Кой го прави? Какви мрежи се създават на базата на него? Идентифицирайте един определен циркулиращ продукт (например клипче), опитайте да го проследите, да разпитайте хората, които си го препращат, опитайте да разберете какъв смисъл влагат в жеста (това вероятно ще е тема на семинара днес от 17 ч. с Юлия Роне).
- Търсене на (любовни, брачни...) партньори в интернет. Как става, как се представят хората, как протичат така конструирани връзки. Половата идентичност, „брачния пазар" днес - има ли влияние върху тях експлозията на комуникациите?

----------------------------------------------------------

Помолих ви за днес, 02 04 да помислите за това, върху какви проблеми ви се иска да работите. 

- Как изследователският проблем, който си поставяте, стои в по-общата перспектива на промените в съвременния свят - флуидност, приватизация, фрагментиране на идентичностите

- Реалистичност на проекта - обема на задачата, достъпността на групите, които ще изследвате.

- Личната ви мотивация (рефлексия върху идеологическите ви основания) да се насочите към темата.

Примерни обекти на изследване - етнография на фейсбук, младежки микрокултури, културата на мобилния телефон, визуална комуникация, нови форми на гражданско участие и мобилизация...

Вижте този клиповете на Гросберг, Харви и другите, които съм качил в рубриката "ресурси".   

  ---------------------------------------------------------------------------------------------------

Досега говорихме за новиякапитализъм, който

-        прави капитала безотговоренпо отношение на териториите

-        икономиката ставапо-важна от политиката

-        потреблението измествапроизводството в идентичностите

-        скъсява се жизненияхоризонт

-        животът се фрагментиракакто във времето (все по-бързи смени), така и в пространството (паралелниживоти)

-        глобализациятаводи до непосредствено присъствие на другите места

-        новите комуникациирушат границите на териториите, общностите, идентичностите

За 2.04 ви моля даидентифицирате практиките и групите които искате да изследвате в курсовите сиработи. Въпросът, на която ще искам да си отговорите, е защо избирате тъкмотях? С какво са важни? Каква тенденция в новия свят изразяват? Осъществимо ли епрактически изследването, което сте намислили?

 

 (В категорията „ресурси" на този сайт можетеда видите някои лекции, свързани с проблематиката. Виж също www.ivayloditchev.cult.bg - "текстове", или "студенти" - "сайтография")

 

Колеги, моля ви да попълните следната анкета, свързана с курса:


http://www.phdgate.net/index.php?id=8999 

Моля ви изпратете я направо на Даниела Колева на

 Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Благодаря ви, ИД

 

 

 

Административно съобщение.

Получих инструкции да предам списъка на онези, които са минали курса, до 04 07.

Последната ни сбирка ще бъде на 22.06, моля до 29.06 да ми изпратят курсовите си работи онези, които не успяха да представят нищо на заниманията.

Тях, както и за представилите работи, ще помоля да ми напишете по един мейл с

трите си имена,

дата на раждане,

обучаващо звено

телефон/мейл за връзка, както и

едно напомняне на каква тема е било представянето ви.

Както вече ви казах, условие за получаване на кредити е 50% присъствие + курсова работа, консултирана с мен и представена във времето на курса или изпратена допълнително. Оценки не трябвало да се пишат, тъй че всички ще сте отличници. 

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

На 25.05.09 очаквам представяне на някой от вас, който съм пропуснал да запиша.

Ако няма такова - ще продължим с текстовете на Сартр и Бахтин. Вижте ги на:

sartre.jpg

 Жан-Пол Сартр:
The Emotions: A Sketch of a Theory (1939)
(Откъс)

 

http://www.geocities.com/pdf_luciani/serveur/panoramix/art_inter/sartre_emotions.htm

 

 

 mikhail-bakhtin.jpg

 

Михаил Бахтин, Автор и герой в эстетической деятельности

 

 http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Literat/Baht_AvtGer/index.php
 

 

Темите - оцялостяване, оценка, другост, магическо въздействие върху света.

 

  Разбира се можете да ги намерите и на български.

 

 

 

 

На семинара на 27 04 ще продължим темата с емоциите във видеоклиповете, като ще обсъдим няколко откъса от филми.
Моля помислете кой би искал да вземе следните теми за следващите занимания
1. Изобразяване на недоволство - протести, стачки, социални движения.
2. Медийни страсти. Как съвременните медии привилегироват емоцията над разума, как се изобразява индивидът в новата медийна среда.
3. Естетизация на емоциите в изкуството.
Материалът, върху който ще построите представянето си, най-добре да е близък до темата на собствената ви дисертация. http://www.youtube.com/watch?v=QoQ6Jc9PyCI&feature=related

 

 

13 април

 
Продължаваме с темата за любовната страст, този път във връзка с употребата й в популярната култура и рекламата. Ще очбсъждаме клипове като този:
 
http://www.youtube.com/watch?v=URFw6UHO-Is 
 
 
From Andreas Capellanus, De Amore 1184-86. The Rules of Love

 

1. Marriage is no excuse for not loving.
2. He who is not jealous can not love.
. No one can be bound by two loves.
4. Love is always growing or diminishing.
5. It is not good for one lover to take anything against the will of the other.
6. A male cannot love until he has fully reached puberty.
7. Two years of mourning for a dead lover are prescribed for surviving lovers.
8. No one should be deprived of love without a valid reason.
9. No one can love who is not driven to do so by the power of love.
10. Love always departs from the dwelling place of avarice.
11. It is not proper to love one whom one would be ashamed to marry.
12. The true lover never desires the embraces of any save his lover.
13. Love rarely lasts when it is revealed.
14. An easy attainment makes love contemptible; a difficult one
makes it more dear.
15. Every lover turns pale in the presence of his beloved.
16. When a lover suddenly has sight of his beloved, his heart beats wildly.
17. A new love expells an old one.
18. Moral integrity alone makes one worthy of love.
19. If love diminishes, it quickly leaves and rarely revives.
20. A lover is always fearful.
21. True jealousy always increases the effects of love.
22. If a lover suspects another, jealousy and the efects of love increase.
23. He who is vexed by the thoughts of love eats little and seldom sleeps.
24. Every action of a lover ends in the thought of his beloved.
25. The true lover believes only that which he thinks will please his beloved.
26. Love can deny nothing to love.
27. A lover can never have enough of the embraces of his beloved.
28. The slightest suspicion incites the lover to suspect the worse of his beloved.
29. He who suffers from an excess of passion is not suited to love.
30. The true lover is continuously obsessed with the image of his beloved.
31. Nothing prevents a woman from being loved by two men, or a man
from being loved by two women.

http://www.people.fas.harvard.edu/~chaucer/special/authors/andreas/de_amore.html

 

Любовта в модерната епоха: история, теория, практики 06/04/09 

otello_duet.jpg

Ще говорим около книгата на Eva Illouz "Consuming the romantic utopia", която ще се опитам да разпечатам преди лекцията и да оставя в библиотеката на „Културология".

  chevalier_et_dame_aux_oiseaux_14th_german.jpg

1. Ще припомним структурата на родствените отношения, станали възможни възоснова на табуто на инцеста. Романтичната любов - която води началото си в куртоазната любов от късното средновековие - поставя под въпрос стабилността на обществото, защото застрашава родствените връзки. В този смисъл любовта възниква като трагична, като невъзможна. Любовта като индивидуация която върви против обществената норма.

  rembrandt_the_jewish_bride.jpg

2. Буржоазната съпружеска любов, която пренася центъра на социалния живот от общността към семейството. В сравнение с романтичната, тя се интересува повече от края, отколкото от началото. Викторианското семейство.

successful-internet-dating.jpg

 

3. Любовта в популярната култура през 20 в. Според Илоуз тя все повече се превръща в норма, индивидът е под натиск да я консумира в контекста на свободното време, пътуванията, възхода на масовото потребление.


Моля подгответе се за дебата с примери от литературата, историята, различните социални практики.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 За развеселяване: От "Everything you want to know about sex but were too afraid to ask, Woody Allen"

 http://www.youtube.com/watch?v=ZNpHqA9EKHI&feature=related

 

 

Занимание на 23 03

Ще говорим за емоциите в психоаналитична перспектива. Разбира се ще минем бързо през психоаналитичната история и практика и ще поговорим за някои централни понятия като изтласкване, пренос, проекция, Едипов комплекс, латентно и манифестно съдържание. И разбира се за рефлексивния, автономизиращ смисъл на това занимание. Основният проблем, който ще си поставим, ще е по какъв начин емоциите са едновременно спонтанни и инструментални в човешките отношения.
Можете да проследите връзките, които ви интересуват, почвайки от
http://en.wikipedia.org/wiki/Psychoanalysis
както и да видите един интересен филм в ю-тюб

http://www.youtube.com/watch?v=YV4Jz3OPTio

 

 ethnologist-recorded.jpg

Les grandes lignes du cours seront

 

- Pratiques et représentation médiatiques. Identité, communauté, réseaux. Etat-nation et presse, totalitarisme actualites et radio, chute du communisme et TV. A quoi sert la circulation de messages et d'images ?

- Techniques et représentation du monde. Analyse des formes matérielles des medias et leur effet sur les pratiques et les représentations.

- Désenchantement et réenchantement du monde moderne. La place des émotions dans le monde médiatique. Justice, démocratie, legitimité.

Le gros de notre travail cette annee sera consacré aux usages révolutionnaires des communications contemporaines, et plus particulierement l'internet et les portables. Les étudiants seront invités a etudier une des nombreuses revolutions - Europe de l'Est, révolutions de couleurs, Iran, monde arabe, les indignados, la Grece, 'Occupy wall street'...- inspirées par les nouvelles techniques, et présenter un memoire comportatn texte et images pendant 1/2 h. des le 6 12 2011.


Facebook

Wall-Street-1

Lecture


Walter Benjamin, Das Kunstwerk im Zeitalter seiner technischen Reproduzierbarkeit

Evgeny Morozov, The Net Delusion: The Dark Side of Internet Freedom

Pierre Rosanvallon, La contre-democratie

Slavoj Zizek, various texts on the revolutions on you-tube

Nicolas Carr, The big switch

Pierre Bourdieu, Sur la television, etc.

Vous trouverez beaucoup de textes en ligne sur mon twitter @IDITCHEV



Mon e-mail:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

(Част Г отпада!)

Културна антропология,

летен семестър 2010-2011 конспект

 

Увод.

Антропологически подход към културата. История на понятието. Висока и ниска култура. Култура и култури. Репрезентации и практики. Смисъл, функции, употреби, злоупотреби с културните форми.

Основна тема на курса: култура на емоциите

А. Тялото.
1. Индивидуални или културно обусловени са емоциите? Задачата на антропологията да разбере как от природата се правят знаци.
2. Емоциите и тялото - история на проблема. Къде е мястото на емоциите? Културно конструиране на телесността. Техниките на тялото на Марсел Мос.
3. Пол, сексулност, родство.
4. Лечение, шаманизъм, психо-соматичната дилема.

Б. Нормативиране на емоциите.
6. Опозициите делник - празник, профанно - сакрално, тук - отвъд, хора - богове. Чудесното Секуларизацията на света, разомагьосването на света през модерната епоха.
7. Ритуал и мит.
8. Инициация, поколение.
9. Идентичност - религиозна, общностна, национална, полова, индивидуална.
10. Изкуство, медии.

В. Властта
11. Дар и благодарност. Жертва, престиж, потлач, потребление. Социални, културни, символни капитали.
12. Реално и символно насилие. Власт и господство. Типове легитимност. Емоциите на съпротивата, ритуали на протеста.
13. Властта, самоинсценирана върху социалната и медийна сцена.

Г. Пространства на емоциите.
14. Какво е място? Места на паметта, на празника, на ритуала, на потреблението и пр.
15. Какво е град? Градът като родина на чужденеца. Естетика на фланьора.
16. Какво е свят? Конструиране на светове - мит и изкуство, урбанизъм, медии, виртуален свят.

buddha_1989_by_nam_june_paik.jpg
 Buddha, Nam June Paik, 1989

 

 

Литература  

Арджун Ападурай, Свободната модерност. Културни измерения на глобализацията, ЛИК 1996 - Първа глава, Тук и сега стр. 11 - 44

Жорж Баландие, Политическа антрополрогия, Женифер Хикс, С. 2000
Ивайло Дичев (2002) От принадлежност към идентичност, ЛИК - Първа глава „Идентификации и идентичност" 13-24
Ивайло Дичев, Културни превъплъщения на дара в модерната епоха

http://www.seminar-bg.eu/ivaylo-ditchev/43-platform-students/331-------------2001.html

К. Леви-Строс, Дядо Коледа на кладата, в. Култура, 16 12 2008, http://www.kultura.bg/article.php?id=15062

Клод Леви-Строс (1992) Структура на мита, София - С.А.

Клод Леви-Строс, Структурна антропология 2 - Размисли върху ядрото на родството, 113-155

Мери Дъглас, Чистота и опасност. Анализ на понятията омърсяване и табу, ЛИК (Mary Douglas's Purity and Danger: An Analysis of Concepts of Pollution and Taboo (1966))

Мери Дъглас, Как мислят институциите, 41Т/С Гр, 2004

Морис Годелие Тяло, родство, власт" - глава 2, „Сексуалност, родство, власт" 123-309

Роланд Барт, Митологии, в Нулева степен на почерка/Митологии, Колибри, София 2005

Николов, Даскалов, съставители, В паяжината на смисъла. Текстове по символна антропология, ЛИК

Тери Игълтън, Варианти на културата в: Идеята за култура, Критика и хуманизъм 2003.

Arlie Hochschild (2003) The managed heart. Commercialization of human feeling, Berkeley, LA, London : University of California press. 

Eva Illouz (1997) Consuming the Romantic Utopia. Love and the Cultural Contradictions of Capitalism, Berkeley, Los Angeles, Oxford: University of California Press. 

M. Deflem, Ritual, anti-strcture and religion http://www.cas.sc.edu/socy/faculty/deflem/zturn.htm

Raymond Williams (1961) The Long Revolution, London: Chatto and Windus. 

 Robert Solomon (2007) Passions: Philosophy and the Intelligence of Emotions (audiobook), Chantilly: The Teaching Company.

Учебници

Р. Крейпо, Културна антропология. Как да разбираме себе си и другите, ЛИК 2000.

Conrad Kottak Cultural anthropology (фотокопие)

Още - на стария ми сайт www.ivayloditchev.cult.bg → за студенти → сайтография

Виж новия на SeminarBG, мрежи - името ми - за студенти, както и Туитър акаунта на първата страница

Виж букмаркнатите и текстове на:  http://www.delicious.com/iditchev

 

Проф. Ивайло Дичев

Семинар_BG представлява интердисциплинарна мрежа за културни изследвания, в която учасатват антрополози, социолози, културолози, историци, медийни и градски експерти, практици, артисти. Обединява ни желанието да даваме глас на безгласните, да правим видимо невидимото, да разбираме новите форми на културата преди да ги съдим, да мислим през тях метаморфозите на съвременните общества и да участваме в обществения дебат.
На този сайт ще видите всички броеве на нашето списание Семинар_BG, издавано от 2009 г. насам, библиотека от микро-монографии, избрани студентскти изследвания, видеа, архив на някои от изследователските ни проекти, лекции от серията „Университет за всички“, обяви за предстоящи събития.

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

ЗА НАС - В процес на разработване.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ